ВСС измисли такива правила на конкурсите за магистрати, че отново ще страдат гражданите, на които Темида отново ще обърне гръб. |
Поредното безумие е на път да се случи съвсем скоро с конкурсите за повишаване и преместване в съдилищата, които бяха обявени преди ВСС да се оттегли за заслужена лятна ваканция, уморен от спиралата от скандали, в която сам се намърда. Конкурсът беше обявен, след като 35 председатели на съдилища напомниха на ВСС, че още от 2009 г. в системата не е обявяван прием. Така на някои места кадровата обезпеченост е близка до санитарния минимум.
С огромна неохота ВСС обяви конкурса за 152 места за повишаване и за преместване от един съд в друг, който включва атестиране на кандидатите и събеседване с тях. Състезанието обаче бе обявено така, че на практика се дискредитира още в самото начало и резултатите му още отсега са съмнителни.
В заданието на конкурса обаче освен свободните щатове ВСС не е посочил какви съдии са необходими за съответното място - дали граждански или наказателни. Председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев поиска разграничението, но ВСС даде разбивка единствено за ВКС. А в съдилищата, с изключение на най-малките, има поне по две отделения - гражданско и наказателно - и съдиите, които работят в тях, се специализират по материята си. Нищо че законът регламентира разделението единствено за ВКС.
Отказа си да разграничи бройките ВСС оправда с това, че не може да дописва закона. Пречка това да бъде записано в наредба обаче няма, обясняват юристи.
Като не разграничи за каква материя има свободни места, ВСС постави съдиите в абсурдна ситуация. На практика се състезават хора, които работят различна материя. И това не е по тяхна вина, а защото са работили в едно или друго отделение години наред. Съвсем логичен изглежда изводът, че държавата и ВСС нямат дългосрочна политика. Защо иначе след като инвестират дълги години един съдия да се специализира, накрая да го карат да кандидатства за материя, от която не разбира. А специализацията се прокарва като идея. Справка - любимата рожба на ГЕРБ - новите специализирани съдилища, които ще гледат делата срещу организирана престъпност от 1 януари догодина. Макар че има пример и за обратното - по времето и с мощното одобрение на ГЕРБ възпитаник на школата на МВР - наказателен съдия - оглави най-важния административен съд.
За да замаже положението, на 3 август комисията по атестирането към ВСС огласи указания, с които препоръчва на конкурсните комисии при събеседването да съобразяват правната материя, която кандидатът работи в момента. Но указанията не са задължителни и няма никаква гаранция, че комисиите ще ги изпълнят. А дори да ги спазят, излиза, че ако един наказателен съдия се яви на конкурс за по-горна инстанция, ще бъде изпитван по наказателно право, а ако спечели, може да му се наложи да правораздава по граждански дела. А това не е в полза на магистрата, а още повече на страните по делото, които очакват задълбочено познаване на материята и бързи решения. Ако някой години наред е бил наказателен районен съдия, едва ли изведнъж ще се събуди факир по гражданско право, и то по дела, които разглежда горната инстанция.
Не е указано, че приоритетно изпитът трябва да е материята за инстанцията, за която се кандидатства. На окръжно ниво например се разглеждат дела, за които съдията няма как да е натрупал практика на районно. Например убийства, подкуп, злоупотреби с еврофондове, катастрофи със смърт и други тежки дела.
Или друг недъг - ако търговски съдия кандидатства за Върховния административен съд, изпитващите решат да се съобразят с указанията на ВСС и да го препитат по търговско право и той се представи отлично, това какво значение има за административните дела, които той ще решава, когато отиде във върховния съд?!
Не е ясно и как ще бъде направено класирането. Ако първите 15 са наказателни съдии, а 16-ият е граждански, а свободното място се окаже точно за такъв, трябва ли първите в класацията доброволно да се откажат от спечеленото повишение и да отстъпят мястото на този, който разбира. По-вероятно е да не го направят. Най-малкото защото повишението води със себе си и по-добра заплата. А и не е ясно след колко години ВСС ще се сети да обяви следващия конкурс. Така новите повишени ще се упражняват в правораздаването за сметка на хората.
Накрая най-вероятно ще стане така - командированите в по-горна инстанция съдии ще имат предимство. Практиката показва, че основно те печелят конкурсите. Това означава, че конкурсите или не са реални, или председателите на съдилища, които избират кого да командироват, винаги предварително са избрали най-добрите. Едва ли.
Проблем има и с изпитните комисии. Както е обявен конкурсът и според наредбата за конкурсите комисиите не са разграничени по материя, а се избират електронно на случаен принцип. Така може да се случи в дадена комисия да попаднат само "еднотипни съдии" - например граждански. Тогава не е ясно как ще изпитат по неговата материя наказателен съдия и как изобщо ще преценят качествата му. Нормалната логика е, че той е по-добър в наказателните казуси, които е практикувал до момента.
И хипотезата комисията да се падне смесена има пороци. Защото ако някой член не разбира от материята на кандидата, той трябва да се довери на сляпо на останалите изпитващи и така на практика губи гласа си. А не е един примерът как в изпитните комисии компютърът вкарва хора със съмнителен морал и професионални качества, макар и стигнали по някакъв начин нагоре в йерархията на съдебната власт.
Освен всичко има и случай по време на заседание на ВСС да е докладвано, че избран в изпитната комисия съдия си е направил отвод и на негово място е избран друг. По това време обаче съдията е бил в чужбина и не е пращал молба да бъде оттеглен. Разбрал, че вече не е в комисията, когато започнали да му звънят колеги. Затова е пратил официално запитване до ВСС, но отговор няма.
Другият компонент от конкурсите освен събеседването с комисията - атестирането, също не е истински критерий. Атестирането продължава да е абсолютно формално. И това е обществена тайна. Само съдебният съвет си затваря очите и толерира тази порочна практика, като приема решенията на помощните атестационни комисии. Те например масово не проучват делата на оценяваните съдии задълбочено, нито проверяват как си водят заседанията.
Съдия, който в момента е отстранен от длъжност, защото е подсъдим, е пословичен с това, че идва на работа по обяд. При "проверката" обаче е записано, че започва съдебните заседания навреме. Една истинска елементарна внезапна проверка би доказала кога всъщност идва на работа и колко време чакат адвокати и подсъдими, за да започне делото. Такива съдии не са единици. А това е само един елемент от атестирането, който лесно може да бъде засечен. Какво остава за другите...
В крайна сметка всички получават добри атестации и това не може да е реален критерий за растеж в кариерата. Атестирането трябва да е с основно значение, защото показва работата на съдията в дълъг период. Докато резултатът от събеседването е въпрос както на субективната оценка на конкретната комисия, така и на кондицията на кандидата и знанията му по даден въпрос. Ако той не се представи добре при събеседването, това не означава автоматично, че не е добър.
Още не е съвсем късно - ВСС може да опита да поправи гафа си. Но вероятно както винаги съветът няма да има сила да признае, че е сбъркал, и така ще затъне докрай. Кадровият орган, макар и с други състави, дълги години изобщо не създаде регламент за кадруването. Защото ако имаше такъв, той трябваше да го спазва и да носи отговорност. Когато след натиск от обществото и ЕК бе въведено конкурсното начало за влизане и кариерно израстване в системата, ВСС направи правилата толкова нескопосано, че остави врати да бъде заобикаляно. А кадруването да продължава на тъмно и без реални правила.