"Защо тъй? - питах миналата сряда. - Why so?

Лесно им е на политиканите. Те винаги знаят защо е тъй, а не иначе. И на еднокнижника му е лесно, щото чете едната Книга, в която всичко е казано. Аз също я четях. В час по катехизис запитах: "Mais pourquoi?" Защо тъй?

"Parce que" (Защото) - отсече падрето.

Знаеше си работата другарят йезуит. Не се притесни, че в часа по латински ни бе карал да сричаме: "Timeo hominem unius libri". Бой се от еднокнижника.

Отвън маршируваха немски войници в колона по трима. Те запяха песен, която беше като "Шуми Марица", но не съвсем. Беше по-весела от "Шуми Марица". Пееха:



Warum? Darum! Защо? Защото.

Wenn die Soldaten

durch die Stadt marschieren,

offnen die Madchen

die Fenster und die Tuеren.

Ei warum? Ei darum!

Ei warum? Ei darum!

(Когато войниците/ маршируват през града/, момичетата отварят/ вратите и прозорците/ Защо? Защото/ Защо? Защото.)



Мелодията продължи да е весела, не тъжна като "Шуми Марица". Но думите станаха по-малко весели. Не всички войници щели да се завърнат. А онези, които се върнат, щели да видят техните момичета омъжени.

Тогава нямаше Google. Сега е достатъчно да цъкнеш на Wenn die Soldaten, за да се увериш, че хитлеристите откраднали тази стара хубава немска песничка, а ние сме я откраднали преди хитлеристите и сме направили от нея химна на България "Шуми Марица".

Иван Вазов доизкусурил текста на "Шуми Марица". Текста го написал Никола Живков, учител от Велес.

Къде беше Велес? Подскажете, моля. Благодаря. На река Вардар, значи. В Македония. Брей! Ама да не е и Македония държава станала? Добре де, не ми се карайте. Щом Косово е станало държава, що и Македония да не стане? Знаят си работата западните другари.

Аз стар съм веч да уча новата география. Аз помня един град. Той беше Кьопрюлю (град на мост) за турците, Велес за българите. Югославяните го преименуваха на Титов Велес, пък ние преименувахме Варна на град Сталин и връх Мусала на връх Сталин, щото Мусала било по турски "близо до Аллах".

За мен Бог, Аллах - все едно. Но за еднокнижниците, дето само Библията или Корана четат, не е.

За тях си атеист, ако не се кръстиш или дупиш като тях. За тях агностик и атеист е все едно.

А пък след войната, ако не си с комунистите, все едно си фашист. Скандираха с вдигнати юмруци. "Смърт на фашизма!" Някои хитреци викаха "Смърт на фашизма и неговите врагове!" Нищо, че Желю Желев още не беше написал "Фашизмът". Тази книга едни сини активисти я завързаха на канапче и я влачеха пред мавзолея на Георги Димитров, преди да гръмнат мавзолея. Учеха ни на демокрация.

В лицея пер Оливие ни учеше на пиано. Той не позволяваше тъжната песен



Шуми Марица окървавена

Плаче вдовица люто ранена



да я дрънкаме на пианата бодряшки като Wenn die Soldaten.

Преди "Шуми Марица" българският национален химн беше:



Боже Царю на царете

Молим Царя ни храни

Дай му сили, за да може

Злите врази да срази.



"Храни" ще да е било от "сохрани". Буквален превод на химна на руския император.

Аз, бъдещият преводач, не разбирах: Защо Бог да храни Царя? Царят няма ли си какво да яде?

После редактираха превода и "Царя ни храни" стана "Царя ни пази": химн на "Негово Величество Царя", изписвано с три главни букви. После ЦК и Партията се пишеха с главни букви. Правопис, какво да го правиш.

Куца ми правописът, щото на един език така, на друг иначе. На немски съществителните с главна буква, на испански въпросителни и удивителни веднъж нормално, веднъж обърнати наопаки, както при нас кавичките се отварят и затварят. Десетична точка ли да пиша, или десетична запетая? Ще я подкарам като онзи герой на Чудомир, дето в края на реда, като нямал място за запетаята, написвал я в началото на следващия ред, пък Миряна да ми поправя грешките; тя да му мисли.

Пианистът пер Оливие хич не му мислеше.

Mais pourquoi? Parce que! Warum? Darum! Защо така? Защото!

Пер Оливие беше "страсбуржоа" (французин от Страсбург). Наричаше немците "ле бош"*, щото ядели кисело зеле.

Вярно. В Страсбург край реката, там, където е закотвена "La belle Strasbourgeoise", страсбуржоазката ти поднася кисело зеле със свинско, наденички и бекон; първо пита искаш ли един картоф в зелето и ако "да" - какъв да е картофът, голям, малък или среден, от червения или жълтия сорт.



ПОСЛЕПИСИ

Най-върл запетайкаджия беше Вълко Червенков. Ако му пратиш бюлетин на БТА, в който на първия ред си пропуснал запетайка, получаваш го обратно с огромна червена запетая, стигаща до дъното на страницата.

Идеята "Мила Родино" да е български химн е на ТЖ (Тодор Живков). Според мен не ни е лош химнът.

ТЖ не беше личност, която да измести бившите български партизани, нито школуваните в СССР български комунисти. Но в София дойде Моше Пияде (Моша Пијаде на сръбски). Личност. Мъж от богато еврейско семейство. Следвал в Мюнхен и Париж. Рисувал живопис. Превел на сърбохърватски "Das Kapital" на Карл Маркс, което не е шега работа. Партизански командир в югославската съпротива, стократно по-голяма от съпротивата на българските шумкари. Генерал-майор. Съратник на Тито. Основал югославската осведомителна агенция ТАНЮГ.

Дойде Моше Пияде в София и разпердушини Вълко Червенков, включително за култ към личността. В България тръгнаха два лафа: 1. Смърт с кисело зеле. 2. Дойде Пияде, пи и яде, цял вълк изяде.

Москва още не се беше скарала с Тито. Потърси българин незначителен за култова фигура. Първо Антон Югов от пловдивската махала "Кючук Париж", после Тодор Живков от село Правец.

-

*Думата "boche" идвала от "аlboche" и "caboche" и означавала, че имаш зелка на мястото на главата си, но това е на диалект, който аз разбирам, колкото македонския.