Прокурори в масонски ложи, тайни срещи, покровителства, 20 000 евро, които "се правят за два месеца", заплахи. Това не са ключови думи от холивудски сценарий, а картинката в родната съдебна система, обрисувана в мотивите за условната 3-годишна присъда за принуда на прокурора от Върховната касационна прокуратура Ангел Дончев. Дали Дончев наистина е принудил колегата си от районната прокуратура в Сливница Емил Милев да му даде 20 000 евро, за да не бъде арестуван и разследван, ще кажат още две съдебни инстанции. Тук не вината му е толкова важна. А това, че в тези мотиви черно на бяло лъснаха порочни практики в съдебната власт, за които от години се говори. Но които се толерират и от съдебната, и от политическата власт с идеята, че ако някой от тях изпадне в беда, ще може да се възползва от омертата.

Данните, изнесени по делото "Ангел Дончев",



са много по-страшни от скандала с плевенския лобист



Красимир Георгиев - Красьо Черния. При него имаше едно тефтерче с десетки телефонни номера на хора от всички власти. Така и не се доказа търговия с влияние. По делото срещу прокурора обаче има подслушани разговори и свидетелски показания, които доказват, че прокурорите се предупреждават един друг, когато някой от тях е заплашен от проверка и разследване, че членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) си позволяват да разпитват за висящи преписки, че масонското братство е по-силно от закона.

Редно е и сега ВСС да се самосезира, да провери всички факти от мотивите и да образува дисциплинарни производства срещу "героите" от историята. Но най-вероятно нищо такова няма да се случи и скандалът ще си остане единствено на ниво медийно възмущение. Съветът е показал, че умее да се капсулира, когато се зададе скандал, и да чака той да отмине и да бъде забравен.

Всъщност с трудно защитими аргументи заради данните по делото, събрани със СРС, съдия Алексей Трифонов бе скрил мотивите за присъдата. Наказателната колегия на Софийския градски съд има общо становище, че сами по себе си данните от СРС не са достатъчни, за да се засекрети едно дело. Те са секретни само ако съдържат държавна тайна. А прокурорските игрички все още не се числят към държавната тайна. Поне не официално. Въпреки това документът видя бял свят, защото изтече в Balkanleaks и след това бе разпространен от сайта "Биволъ" - http://www.balkanleaks.eu/en/angeldonchev.html.

От мотивите стана ясно и че е



прекратено делото на друг главен герой в историята - Емил Милев





Той веднъж бе проверяван от комисията за борба с корупцията на ВСС, но след като не бе открито нищо нередно, бе гласувана оставката му от прокуратурата. В момента Милев адвокатства. През 2007 г. има пълна проверка на имуществото на Милев и съпругата му Русалина Михайлова, районен прокурор в София. Тя прераства в дело за укрити данъци срещу неизвестен извършител, но то е прекратено през март 2010 г. с неясно какви мотиви.

"Не ми е ясно, ако е действащ прокурор и срещу него няма нито дисциплинарно, нито наказателно производство, на какво основание не му се разпределят дела", постави въпроса през 2008 г. председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев, докато ВСС обсъждаше оставката на Милев. Шефът на ВАС по това време Константин Пенчев го подкрепи, че оставката не трябва да се разрешава: "Всички го видяхме по телевизията къде живее. Нека да го освободим, но къде остава моралът на съдебната власт?!", каза Пенчев. "Аз предпочитам Милев да бъде освободен от прокуратурата", включи се в дискусията и обвинител №1 Борис Велчев.

Тогава думата взе главният съдебен инспектор Ана Караиванова. "Чух за необяснимото богатство на това момче и шеметната му кариера. С тази заплата не могат да се построят тези палати. Имам изключително отрицателни лични впечатления от него от времето, когато бях адвокат", разпали се и тя.



Но Милев излезе чист от всички премеждия



В края на м.г., докато депутатите ремонтираха Закона за съдебната власт, Съюзът на съдиите имаше идея членството на всички магистрати в масонски и други тайни общества да излезе на светло, за да се повиши контролът върху зависимостите им. Поправката обаче се изгуби тайничко някъде из парламента и изобщо не бе гласувана. А сагата "Ангел Дончев" показва, че подобен дебат пак е актуален. Друг е въпросът как някой ще бъде принуден да декларира членство в тайно общество, как ще се проверява истинността на твърденията му и какви биха могли да са последиците.

Масонството не е престъпление. Но при него се полага клетва и членовете му са солидарни и си помагат взаимно. А това поставя под изключително съмнение независимостта на магистратите. Коя клетва би била водеща в решителен момент - масонската или магистратската? Историята показва, че на везните на Темида първата тежи повече.