Първото си пътуване в чужбина след триумфалните парламентарни избори турският премиер Реджеп Ердоган предприе в страните от победилата Арабска пролет - Египет, Тунис и, Либия. В Египет го посрещнаха като истински вожд. Освен официалните лица на летището в Кайро го посрещна и многохилядна възторжена тълпа с лозунгите: "Спасителят на исляма, обичаният от Аллах Ердоган", "Героят от Газа, Египет те приветства", "Ердогане, добре дошъл в твоята втора родина", "Ислямските братя приветстват Ердоган". А след няколкото изявления на високия гост революционният площад "Тахрир" го нарече "новия Салах ад Дин". Това е великият пълководец от XII век, победителят срещу кръстоносците, завоевателят на Ерусалим, създателят на страховитата империя, включваща на практика целия Арабски Изток. След пророка Мохамед това е най-славното за мюсюлманите име.

Това, че с такава чест бе удостоен отбил се в страната турчин е доста странно.



По традиция отношението на арабите към турците не е много топло



Никой не е забравил жестокото османско владичество. Арабите знаят, че са дали на света исляма и към другите мюсюлмани се отнасят като към по-младши. С какво турският премиер е станал толкова любим на египтяните? Отговорът е прост: сред държавните ръководители няма по-последователен и непримирим враг на Израел. При Ердоган не минава и ден без скандално антиизраелско изявление или демарш. Той дори отправи заплаха за военен сблъсък. В интервю за телевизия "Ал Джазира" Ердоган каза, че издал заповед турските пътнически кораби с хуманитарна помощ за сектора Газа да бъдат придружавани от военни кораби, а ако новата флотилия бъде нападната, турските военни кораби да влязат в бой. Впоследствие турските медии съобщиха за нова военноморска стратегия на Турция в Източното Средиземноморие. Кораби на турския ВМФ под прикритието на самолети ще носят постоянно дежурство не само в Средиземно море, но и в Червено море и в Индийския океан. Ако пламне военен конфликт, въпреки всички дадености, които свеждат вероятността му до нула, това ще бъде най-глупавата война в най-новата история.

Ердоган обаче говори за друго - за националната гордост на турците. От какво бе засегната тя? През май 2010 г. израелски морски командоси спряха кораба "Мави Мармара" с 600 пропалестински активисти, насочили се да пробият израелската морска блокада на сектора Газа. Командосите се натъкнаха на въоръжената съпротива, а при инцидента бяха убити 9 турски граждани. Ердоган обяви директно - извинете се официално за убийството, изплатете компенсации на семействата на загиналите, вдигнете блокадата на Газа и конфликтът ще приключи. Особено рязко Ердоган искаше



държавно покаяние от страна на Тел Авив



Израел бе готов да изпълни част от исканията, включително да изрази съжаление за смъртта на деветимата, но категорично отказа да се извини и да вдигне блокадата. Ердоган не можеше да прости най-вече това, че не са поднесени извинения.

Тук вече опираме до въпроса що за политик е той. Турция в момента наистина е една от най-процъфтяващите държави в света. По стабилност на икономиката, темпове на повишаването на благосъстоянието на народа и икономическо развитие я бие само Китай. Това опровергава всички догми на Запад относно рецептите за процъфтяване. Прието бе да се смята, че Турция, най-западната държава на изток, се развива толкова успешно благодарение на светския си характер, избран от нея още при Ататюрк. Проблемът обаче е, че Ердоган е ислямист. Неговата ислямистка партия е на власт от 2002 г. Положението в страната непрекъснато се подобряваше. Ердоган бавно, внимателно, но настойчиво и твърдо поведе страната върху релсите на своята идеология. С желязна ръка той отстрани от управлението армията, която по конституция, приета от военните, е гарант за светския характер на държавата. След време тази конституция ще бъде променена.

В самата Турция пред него няма пречки. Той може да си позволи всичко. Какво обаче не му стига? Международно влияние. Как обаче да го постигне? Дълги години, още преди Ердоган, страната по инерция си блъскаше главата в стената на Европа, опитваше се да влезе в ЕС, мяташе се, търсейки своето място между Изтока и Запада, обръщайки се ту към единия, ту към другия. И никъде не бе приемана като свой човек. Това лутане свърши преди пет години, когато ЕС отказа на Турция пълноправно членство. Тогава Ердоган направи избора: наследничката на Османската империя



трябва да се върне у дома, на Изток



Империята не може да бъде възстановена, но глобалното село, в каквото се е превърнал светът, козирува на парите. А Турция ги има. Достатъчно за подчиняване на онези региони, които са се откъснали от предишната Османска империя. Той започна да раздава щедри помощи на потенциални сателити. Сприятели се със сирийския президент Башар ал Асад. Взе да помирява Сирия и Израел като официален посредник. Както сега признава бившият израелски премиер Ехуд Олмерт, до сключването на мирен договор е оставала само една крачка. Само че тогава Израел за пръв път жестоко обиди Ердоган. През декември 2008 г. Олмерт му гостувал и беседвал доверително за бъдещето на мира. След седмица обаче започнал военната операция в Газа. С една дума - не предупредил Ердоган. Така турският премиер проумял цялата истина за израелците. След това той се захвана със спасяването на самата Газа. Подписа и договор за военно и икономическо сътрудничество със Сирия - щом не искате мир от мен, тогава ще получите война. Сближи се и с най-злия враг на Израел - Иран. В този момент избухна Арабската пролет. Ердоган пръв покани сирийските опозиционери и поиска бившият му приятел Асад да си подаде оставката, преди това да сторят западните лидери. Докато те тревожно се вглеждаха кого са довели на власт в Либия, неговият външен министър посети тази страна, при това не с празни ръце, а с щедра финансова помощ. Наскоро Ердоган сам отиде в Либия.



Централно място в плановете на Ердоган заема Египет



Тази държава, която винаги е претендирала за лидерска роля в ислямския свят и я е изпълнявала при Насър, се оказа без стопанин след Мубарак. В нея властват улицата, площад "Тахрир". Наскоро след поредната петъчна молитва 20-хилядна тълпа се събра на протестен митинг срещу военната хунта, която постоянно отлага създаването на гражданско правителство. "Откраднаха ни революцията", скандираха демонстрантите. И се нахвърлиха срещу сградата на МВР, полицейското управление, после хвърляха камъни и срещу саудитското посолство. Но си го изкараха най-вече на израелското посолство. Отнесоха бетонната стена пред посолството и нахлуха в сградата, където на 16-19-и етаж се намираше самата дипломатическа мисия. В залата за свръзка в израелското МВнР се бяха събрали премиерът, военният и външният министър, началник на службата за обща сигурност, които следяха на живо какво става в Кайро благодарение на камерите в посолството. Но с нищо не можеха да помогнат - маршал Мохамед Тантави, управникът на Египет и ръководител на Висшия военен съвет, не отговаряше на телефонните обаждания. Чак когато Нетаняху се обади на Обама, който вдигна на крак целия американски дипломатически персонал в Кайро, военният управник на Египет се появи. Извиканите от него спецчасти разгониха тълпата. Разбираеми са аргументите на Обама, с които е притиснал Тантави - това са 3-те милиарда американска помощ и безмитният египетски износ, от който днес напълно зависи икономиката на страната.

Какви обаче аргументи ще извади Обама, за да притисне Ердоган, който няма проблеми със своите сънародници? Не е ясно също кой от кого зависи. В навечерието на турнето си в Арабския Изток Ердоган направи щедър подарък на САЩ - съгласи се в страната му да бъде разположен радар на американската противоракетна система (ПРО), която ще защитава същия този Израел от иранските ракети. Нито израелците, нито турците могат засега да угасят конфликта между двете страни. Той ще бушува, докато "таткото" от Америка не махне капака и не изключи газа. Дотогава Ердоган ще събира реколтата от своята антиизраелска риторика, а славата му, че е новият Саладин, ще се затвърди още повече на арабската улица. В крайна сметка, след като тя няма свой лидер, за тази роля става и турчин. Самият Саладин впрочем е бил кюрд. Но кой днес помни това?