Михаил Миков е роден на 16 юни 1960 г. в Кула, област Монтана. Завършва право в СУ. Депутат е в 38-ото, 39-ото, 40-ото и 41-вото Народно събрание. Министър на вътрешните работи в кабинета на Сергей Станишев.

-------

- Г-н Миков, предизборната кампания започна с убийство, палежи и бунтове. Оправдано ли е парламентът да излиза в отпуск, вместо да осъществява стриктен контрол върху работата на правителството в такава ситуация?

- Категорично не. Нашата позиция е много ясна. Не само заради това, че в страната се създава една близка до извънредната ситуация, не и заради протестите, които заляха страната, а за това, че правителството е отговорно за провеждане на избори в спокойна и демократична среда.

- Като бивш вътрешен министър посочете основните грешки на МВР в Катуница? Съгласен ли сте с премиера Борисов, че селото трябвало да бъде обградено от полиция?

- Бързина на действие, стриктно прилагане на закона и уведомяване на обществото за всяка стъпка. Ако днес бях министър на вътрешните работи, щях да потърся сметка от подчинените си как е допуснато лицето, извършило престъпление, да излезе от страната. МВР в ХХI век има достатъчно възможности в рамките на няколко часа да реагира адекватно. Това създаде началния тласък на общественото недоволство. Второ - смятам, че МВР би трябвало винаги универсално да прилага закона, да пази живота, здравето и имота на гражданите. Не може да има по-висока цел от опазването на тези ценности. Когато виждаш горящи сгради по телевизията, разярени хора и полицаи, които гледат всичко това безучастно, обществото остава с усещането за безпомощност на държавата. Нежелание за намеса, което още повече ескалира общественото недоволство и гняв.

- Когато министърът на вътрешните работи е в отпуск, кой според вас ръководи МВР в едно почти извънредно положение като това?

- Въпросът за министерския отпуск има своя конституционен смисъл. Министерски отпуск няма. Министрите са облечени във власт, която се изпълнява постоянно. Те са оправомощени от позицията си. И е абсурдно да третират изпълнението на своите отговорности като обикновените граждани по трудово правоотношение. Няма никакви основния един министър да абдикира от своите отговорности и министър-председателят да се съгласява с това. Още повече че МВР има преки отговорности за спокойни и демократични избори.

- Свидетели твърдят, че изгорените къщи на фамилията Рашкови от 3 месеца са били необитаеми, че са били подготвени за погром, защото са без обзавеждане. Ако наистина има сценарий, кой според вас има интерес от случилото се в Катуница?

- Министърът отказа да дойде в парламента и да даде ясните и безспорни факти. Защото в публичното пространство върви всичко. Така тръгват слуховете и инсинуациите. И основателните обществени съмнения в нагласеност, в прикриване на част от истината. И тогава възниква големият политически въпрос - по избори кой има полза от това? Очевидно е, че най-голяма полза в предизборната ситуация реализира "Атака", една радикална, крайно националистическа партия, която много често основава своите политики на етническа и религиозна омраза. Всичко това, което се случва в електронното пространство, е друг пласт, извън събитията в Катуница. И този пласт също много внимателно трябва да бъде изследван. Защото той говори за натрупвания с години - на проблеми и недоволство, които събитията в Катуница само катализираха, за да стигнем до уличните протести в големите градове вече дни наред. Колкото и да ни е тежко да го признаем, изводите са безпощадни - ситуация на отчаяние, на социално-икономически упадък, когато авторитетът на институциите е унищожен, често съзнателно - и на парламента, и на президента, и на съдебната власт. Това създава една ентропия, в която много добре могат да се разположат хора, които зад кулисите искат да насочват развитието на България далеч от европейските демократични ценности.

- Спечели ли ГЕРБ от случая в Катуница, защото така беше погребана темата с подкупа за 500 000 евро, искан от Росен Плевнелиев, както и провалът с Шенген?

- Твърде цинично е да палиш огньове, за да потушиш предишни скандали. И Шенген, и темата с подкупа в столичната община остават отворени въпроси за хората. И те рано или късно ще се сетят за тях. Пък чисто пиарски ми е трудно да си представя толкова голямо събитие, което би заличило цялостното усещане за липсата на законност и добро управление в страната.

- Цар Киро предлагал ли е услугите си на БСП да ви осигурява гласове за изборите?

- Нямам такава информация. Аз лично никога не съм приемал диалога с бароните като начин за убеждаване на обикновените роми да подкрепят твоята политическа партия.

- Румен Петков каза, че за периода, в който управляваше тройната коалиция (2005-2009 г.), фабриката на Кирил Рашков е била под постоянно наблюдение и не е произвеждан нелегален алкохол. Може ли да кажете до каква степен успяхте тогава да ограничите неговата незаконна дейност?

- Борбата с нарушителите на законите зависи от политическата воля, но в също такава степен и от ежедневните усилия на службите и контролните органи. На много места е имало резултати, на други не толкова. Ако ме питате дали е имало политически чадър по времето на тройната коалиция над Рашков и останалите рашковци в България, ще трябва да ви разочаровам - не е имало. Може би обаче е липсвала нужната упоритост на конкретни равнища да си свършат работата. Така се е създало чувството на хората за безнаказаност, което ги направи гневни и ги накара да мразят. Ако има сериозни политици в България, може би тази история трябва да се превърне в знак, в сигнал, в случай за лабораторно изследване, за да се видят другите рашковци в България. И да се изгради държавна политика, която да е общ държавен приоритет, а не на една или друга политическа сила. Да се прилага дългосрочно, а не само в един мандат.

- Вие предлагате нещо невъзможно - партиите да се откажат от парите на рашковци. Как да стане това?

- Вижте, етикетът на партиите е също клише. Нека конкретно да се види, нека конкретно да се анализира. И нека да няма прикрита истина по тия въпроси. Защото една тема може да се подмине по три начина - да се замълчи, да се обобщи или да се отсрочи. Така че аргументите да загубят своята острота и сила. Със заклинания от рода на "Ние не искаме парите на бароните" нищо няма да стане. И не може да върви държавата напред, ако не се влезе в жесток анализ, включително и самоанализ по темата. Обществото трябва да знае кои са другите рашковци. Обществото трябва да знае какво се прави по отношение на тях. И то не за да бъдат притиснати в предизборна ситуация, за да служат на една или друга политическа сила, а за да знаят и обикновеният българин, и обикновеният ром, че няма такива барони. И че те не могат да бъдат посредникът между него и политическите партии. Между него и държавата. Между него и света.

- Ако продължи да ескалира напрежението в страната, дали някой няма да ни заговори за нов обществен договор, за предсрочни избори и за правителство на националното спасение? Този вариант изгоден ли е за левицата?

- Не, левицата иска само едно - конституция и правов ред. Постоянно да се стремиш да бламираш конституцията чрез конкретно неприлагане на един или друг закон от конкретен човек е един доста йезуитски похват. Да прехвърляш човешките слабости, конкретното неприлагане на закона, корупционните практики върху универсалните демократични норми в нашата конституция, е само един път, по който България ще се върне назад.

- В парламента остро разкритикувахте двата проекта, които връщат митническото дознание. Защо?

- Ами практиката от прилагането му 2003-2004 г. показва, че през едната година е имало пет случая, а през другата с 30% по-малко, т.е. три.

- Да, но ЕК настоява да се въведе, защото такава практика има в повечето страни от ЕС?

- Много често ЕК настоява за неща, които са й подсказани от централното правителство. Всяка страна изгражда ефикасните си механизми и те преценяват с какви ресурси разполагат. Ние не можем да изградим, да обезпечим с кадри, с техника, със средства тази разследваща полиция, която в момента функционира. А какво остава да се търсят средства за създаване на нова. Възникват и редица други въпроси за дублирането на функции. Ако погледне човек текстовете в проекта за промяна на НПК, се вижда, че на митническото дознание се възлага да разследва и данъчни престъпления. Възниква простичкият въпрос - а къде е НАП в цялата тази история? Защо митническото дознание трябва да разследва данъчни престъпления, след като основната база данни е в НАП, а не в митниците. Това е едно доста необмислено, симулативно и неосигурено действие, което за пореден път се прави, за да се отчете пред Брюксел, че нещо се върши, отколкото да се постигнат реални резултати.