Всички предизборни кампании си приличат и всяка е уникална по своему, вероятно би казал граф Лев Николаевич, ако можеше да види това, което става у нас днес. И би бил прав. Сегашната президентска кампания на пръв поглед изглежда като всички други през последните двадесетина години - има няколко сочени за фаворити кандидати плюс още дузина участници, от които се очаква да внесат малко интрига и повече колорит в състезанието. Уникалното е, че този път почти отсъства разговор за политика, а от избирателите се очаква да излъчат победител в една битка, която те все по-трудно разпознават като своя. Повечето изглежда вече са разбрали, че всъщност нямат особен избор, но охотно биха се насладили на политическия спектакъл, както жителите на Бяла черква в "Под игото" трепетно очакват благотворителното представление на "Многострадална Геновева" в салона на мъжкото училище. Бабите и невестите в града добре познават сюжета на мелодрамата, а някои дори знаят текста наизуст, но въпреки това продължават да се вълнуват и да плачат над Геновевината легенда. Вълнуват се как Огнянов ще изиграе графа, как господин Фратю ще се представи в ролята на злодея Голос и как Илия Любопитния ще лае като ловджийско куче. Подобен е интересът и към предстоящите избори. Основните кандидати изглеждат така, сякаш и те нямат особен избор и играят роли, в които обстоятелствата са ги поставили. При това, също като в комедия дел арте, разчитат предимно на импровизации зад различни маски. Очертава се представление в духа на класическата комедия, където



всеки се представя за някого, който не е,



и малко преди да падне завесата интригата се разплита, а маските се свалят за поклоните.

За 20 години политическата драматургия у нас видимо израсна от освободената и зрелищна карнавалност, типична за началото и средата на 90-те с монументални образи като Жорж Ганчев, проф. Сийка Георгиева, Славомир Цанков, Йоло Денев и Кире Либерало, до класическата комедия, в която интригата е заплетена, следвайки принципа qui pro quo или "един вместо друг", т.е. бъркотия. Веселата каламбурност в стил "Кажи си приказката, Бероне" и "Зaпри се Кире" от първите телевизионни дебати вече е развита до комедия на нравите и характерите. На политическата сцена оживяват истински литературни митове с дълга и разпластена история. Митологията, според философите, е стадий от развитието на поезията, но тя явно върши работа и в актуалната българска политиката.

Засега най-сериозни шансове за успех прогнозите дават на Росен Плевнелиев - "човек лек и въздушен, шампион на позитивната нагласа", който пленява със "стилизирано простодушие и своеобразна безобидност", както го описва д-р Николай Михайлов (в. "Труд", 17 септември). Този публичен образ го сближава с Арлекин - основен типаж от комедия дел арте. Арлекин е весел, наивен и общителен, но също учтив и скромен, често се забърква в неприятности, от които успява някак да се измъкне, печелейки симпатиите на публиката. Около средата на XVI век костюмът му е бил съставен от произволни кръпки, които по-късно са стилизирани в сини, червени и зелени квадрати, съшити с жълт ширит. Подобна стилизация има и в биографията на Плевнелиев - от нощувките на паркинги в Германия до битността му на успял и състоятелен човек. В същото време внушенията, че той участва в изборите като наместник на Бойко Борисов до деня, в който настоящият премиер ще се кандидатира за президент, очертават рамката на сценичната му изява. До него шефът на предизборния му щаб



Цветан Цветанов стои като слугата Бригела



- друг устойчив типаж от комедия дел арте. Той е коварен и пакостлив, с вкус към заплетената интрига, перчи се пред слабите, но е сервилен пред силните. Няма никакво значение дали скандалът с подкупа, който никой "лично" не бил искал от Плевнелиев през 2007 г., е плод на чиста глупост, или има далечно прицелен замисъл. Същественото е, че репликата "Аз единствен и най-много желая неговата победа", произнесена от Цветанов пост фактум, звучи като извадена от комедиен сюжет. Скандалът породи усещането, че той не си знае ролята и произнася чужди реплики. Поради което от БСП се засегнаха, че думите са си техни и са от друго действие. Така спектакълът започна с малка буфонада.

В двойката Калфин - Данаилов има нещо от Панталоне, също типаж от комедия дел арте. Той е стар венециански търговец, похотлив, безнравствен, ту беден и страдащ, ту богат и охолен, но постоянно склонен да хленчи и да се оплаква. На сцената носи дълги червени панталони и червена шапка. Впрочем метаморфозата на майор Деянов, както носталгичният червен електорат помни Стефан Данаилов, в актуалния образ на милионера Касабов от "Стъклен дом" е нещо органически присъщо за елита на БСП. Едва ли е нужно да се посочват конкретни майори и полковници, които т.нар. демократичен преход превърна в едри предприемачи и притежатели на внушителни материални активи. Иначе казано, политическият театър в левицата отдавна е надраснал комедията на маските и е достигнал до "високата" комедия на нравите и характерите.



На "Позитано" 20 Панталоне е станал Тартюф



Там властва лицемерието - "привилегирован порок, който запушва устата на целия свят със собствената му длан и се радва на приятна безнаказаност", според самия Молиер. Двойката Калфин - Данаилов е сложен, сдвоен образ, в който може да се открият също черти от Дон Жуан и Сганарел, без да е изцяло ясно кой е слугата и кой господарят. Това явно не е важно. Важното е да се прелъстят повече избиратели. Сигурно е, че никой не би ги припознал като Дон Кихот и Санчо Панса въпреки трогателно старомодния патос в писмото на Данаилов до Станишев, което го качи на сцената като вице, след като вече беше отказал да играе за президент.

Силно интригуваща е ролята, която Меглена Кунева си е избрала. Представя се в образа на същинска Многострадална Геновева, изоставена сама в дивата политическа гора, на ръце със своята свидна рожба (гражданското общество в пелени) и заобиколена от партийни хищници. Доколкото изборите у нас са по-скоро емоционален, а не рационален акт, не е изключено Кунева да погъделичка някои архетипни възрожденски нагласи сред електората. За нея може да се окаже достатъчно просто да стои на сцената с израз на печал, доблест и решителност, докато останалите герои се дуелират за сърцето на избирателя. Впечатляващо е също усилието на отделни социолози да обясняват колко значимо е нейното участие в тези избори, независимо дали ще спечели, или не. Очаква се тя да консолидира политическия център точно както представянето на "Многострадална Геновева" в мъжкото училище на Бяла черква спонтанно пробужда патриотични чувства у публиката и завършва с комитаджийската песен "Пламни, пламни ти в нас, любов гореща..."

Трудно е да се обясни това, което стана в "Синята коалиция". В началото изглеждаше като лека клоунада за подгряване на публиката, но после се превърна в истинска комедия от грешки, в която



на финала Софиянски и Бакърджиев се появиха, маскирани като някакви елфи



от "Сън в лятна нощ". Резултатът е, че Румен Христов и Емануил Йорданов вероятно ще останат в миманса.

Сред останалите участници също може да се разпознаят типажи от комедия дел арте. Наско Семов ("Ще уволня Бойко Борисов!") прилича на наперения самохвалко Капетано. Айде, бе. Да не би да си го назначил, че да го уволняваш? До него Поля Станчева е като кокетното слугинче Коломбина. На сцената ще се появят също певицата Кантарина (Камелия Тодорова) и присмехулникът Каратериста (Светльо Витков). Очаква се двамата да придадат леко водевилен характер на представлението.

Освен политици ще участват също социолози и политолози ту като суфльори, ту като хор (глас на разума) от антична трагедия, ту като глас от публиката - нещо като кака Гинка от "Под игото", която при всяка промяна в текста на "Геновева" шумно се провиква: "Сбъркa."

Все още не е докрай ясно участието на Доган - дали ще режисира в първо действие, или ще се опита да го направи във второ. Но и без него вече има някакъв условен сценарий (кановачо), който в хода на представлението може да претърпи известни промени. Ролите са разпределени, остава да се насладим на играта. Настанете се удобно. Задават се най-смешните избори.