|
| Поредният випуск щастливи дипломанти на "Харвард". |
Ясно е, че разликите между световните лидери са минимални, изтъкват редакторите на класацията. Миналата година "Харвард" победи Калтек с едва 0.1 точки, но тази година Калифорнийският институт вече го превъзхожда по три показателя - обем на изследванията, цитиране на научни публикации и привлечени от индустрията приходи. Решаваща се оказва именно разликата в парите. "Харвард" отчете съизмерим с други водещи университети ръст на финансирането на научноизследователската дейност, докато Калтек отбеляза скок от 16%", обяснява Саймън Прат от "Томсън Ройтърс", която предоставя данните. Предимство на Калтек като малък и специализиран университет е и възможността да работи тясно със студентите, като се фокусира върху научните изследвания, за разлика от по-големи институции, при които отделни научни области могат да изостават, считат анализатори. Показателно за това са добрите резултати на други специализирани университети, като Pohang University of Science and Technology, Корея (53-то място), and Hong Kong University of Science and Technology (62-ро място).
Встрани от интригата около първото място, трите най-добри университета в света споделят три общи неща - те са частни, богати, американски. И тази година САЩ доминират световната класация със седем университета в Топ 10, 30 университета - в Топ 50 и общо 75 - в Топ 200. Единственият американски университет в Топ 10, който не е частен - университетът в Бъркли, отстъпва с две позиции от 8-о до 10-о място. Назад отстъпват и други престижни публични университети като Калифорнийския (от 11-а на 13-а позиция), университета "Сан Диего", Калифорния (от 32 на 33), "Санта Барбара" (от 29 до 35). Според наблюдатели в това отстъпление, макар и малко, се вижда тенденция за западане на най-добрите публични университети в резултат на орязването на бюджетите.
"Въпреки че американският академичен свят като цяло пострада от глобалната финансова криза, частните институции имат очевидно предимство пред обществените", счита Филип Алтбах, директор на Центъра за международно висше образование в Бостънския колеж. "Те предлагат по-добри стипендии и възможности за участие в научни изследвания, а най-важното е, че могат да планират бъдещето си при повече стабилност", счита той. В същото време много публични университети в САЩ в момента получават от държавата само 10% от бюджета си и разчитат на бързо растящите такси за обучение и други източници.
Вторият хегемон след САЩ във висшето образование - Великобритания, тази година може да се похвали с 32 университета в Топ 200. "Оксфорд" и "Кеймбридж" миналата година си поделиха шестото място, но сега първият изпреварва древния си съперник и е на четвърта позиция. Забележителен е и скокът на London School of Economics, който се изкачва от 86-о до 47-о място. Успехът му се дължи на методични промени, които подпомагат изкуствата, хуманитарните и социалните науки.
Според Дейвид Уилетс, министър на образованието и науката в Обединеното кралство, това представяне на Великобритания я поставя преди САЩ, ако се вземе предвид размерът на всяка страна и заделяните ресурси. За други резултатите за пореден път повдигат въпроса доколко нужни са предприетите радикални реформи в английското висше образование. През август британският Институт за политиката на висшето образование предупреди, че подобни реформи могат да предизвикат трусове и несигурност в системата. "Резултатите от рейтингите са много добри. Трябва да сме изключително внимателни да не пропилеем това", изтъкват от института.
Най-добрият университет извън англо-американската сфера - Швейцарският федерален технологичен институт в Цюрих (15-о място) е строго специализиран, подобно на Калтек. Открояват се и резултатите на холандските университети - 12 в Топ 200, включително 4 сред първите 100. "В Холандия университетите се глобализират и се радват на стабилно държавно финансиране", обяснява тенденцията Алтбах. С 12 университета в Топ 200 по-добри позиции отчита и Германия. Най-престижен сред университетите в Азия е този в Токио, следван от университета в Хонконг. Университетът в Сао Пауло, Бразилия, който отсъстваше от Топ 200 на класацията миналата година, сега е на 178-о място, а този в Кейп Таун, Южна Африка, се придвижва четири места до 103-та позиция.
Топ 20 на университетите в света 2011/2012
Място в света Институция Държава
1 California Institute of Technology САЩ
2 Harvard University САЩ
2 Stanford University САЩ
4 University of Oxford Великобритания
5 Princeton University САЩ
6 University of Cambridge Великобритания
7 Massachusetts Institute of Technology САЩ
8 Imperial College London Великобритания
9 University of Chicago САЩ
10 University of California, Berkeley САЩ
11 Yale University САЩ
12 Columbia University САЩ
13 University of California, Los Angeles САЩ
14 Johns Hopkins University САЩ
15 ETH Zurich - Swiss Federal Institute of Technology Zurich Швейцария
16 University of Pennsylvania САЩ
17 University College London Великобритания
18 University of Michigan САЩ
19 University of Toronto Канада
20 Cornell University САЩ
1 California Institute of Technology САЩ
2 Harvard University САЩ
2 Stanford University САЩ
4 University of Oxford Великобритания
5 Princeton University САЩ
6 University of Cambridge Великобритания
7 Massachusetts Institute of Technology САЩ
8 Imperial College London Великобритания
9 University of Chicago САЩ
10 University of California, Berkeley САЩ
11 Yale University САЩ
12 Columbia University САЩ
13 University of California, Los Angeles САЩ
14 Johns Hopkins University САЩ
15 ETH Zurich - Swiss Federal Institute of Technology Zurich Швейцария
16 University of Pennsylvania САЩ
17 University College London Великобритания
18 University of Michigan САЩ
19 University of Toronto Канада
20 Cornell University САЩ
Топ 20 на университетите в Европа 2011/2012
Място в Европа Място в света Институция Държава
1 4 University of Oxford Великобритания
2 6 University of Cambridge Великобритания
3 8 Imperial College London Великобритания
4 15 ETH Zurich - Swiss Federal Institute of Technology Zurich Швейцария
5 17 University College London Великобритания
6 32 Karolinska Institute Швеция
7 36 University of Edinburgh Великобритания
8 45 Ludwig-Maximilians-Universitat Munchen Германия
9 46 Ecole Polytechnique Federale de Lausanne Швейцария
10 47 London School of Economics and Political Science Великобритания
11 48 University of Manchester Великобритания
12 56 King's College London Великобритания
13 59 Ecole Normale Superieure Франция
14 61 University of Zurich Швейцария
15 63 Ecole Polytechnique Франция
16 66 University of Bristol Великобритания
17 67 Katholieke Universiteit Leuven Белгия
18 68 Utrecht University Холандия
19 69 Georg-August-Universitat Gottingen Германия
20 73 Universitat Heidelberg Германия
1 4 University of Oxford Великобритания
2 6 University of Cambridge Великобритания
3 8 Imperial College London Великобритания
4 15 ETH Zurich - Swiss Federal Institute of Technology Zurich Швейцария
5 17 University College London Великобритания
6 32 Karolinska Institute Швеция
7 36 University of Edinburgh Великобритания
8 45 Ludwig-Maximilians-Universitat Munchen Германия
9 46 Ecole Polytechnique Federale de Lausanne Швейцария
10 47 London School of Economics and Political Science Великобритания
11 48 University of Manchester Великобритания
12 56 King's College London Великобритания
13 59 Ecole Normale Superieure Франция
14 61 University of Zurich Швейцария
15 63 Ecole Polytechnique Франция
16 66 University of Bristol Великобритания
17 67 Katholieke Universiteit Leuven Белгия
18 68 Utrecht University Холандия
19 69 Georg-August-Universitat Gottingen Германия
20 73 Universitat Heidelberg Германия
Методология
Рейтингът на THE тази година е изготвян на базата на 13 показателя, разпределени в 5 групи. С 30% тежест, групата "Обучение и учебна среда" отчита общо 5 показателя - резултати от международно представително проучване за репутацията на университетите, проведено сред 17 554 души (15% тежест), съотношението студенти: преподаватели (4,5%), съотношението докторанти-студенти в бакалавърски програми (2,25%), съотношението докторанти:преподавателски състав (6%), съотношението общ приход:преподавателски състав (2,25%). С 30% тежест е и показателят цитируемост. Международният облик на институцията носи 7,5% тежест, разпределени поравно върху три показателя - дял международни към местни студенти, международни към местни преподаватели, изследователски текстове в международно съавторство. 30% тежи категорията "Научни изследвания" - престиж (18%), приход (6%), обем(6%). Последните 2,5% са за приход от индустрия. Пълно описание на методологията - на http://www.timeshighereducation.co.uk.
Българските студенти са най-много в Германия, Великобритания и САЩ
Макар че официално нито една държавна институция не следи броя на българските студенти зад граница, се знае, че наши сънародници се обучават в най-престижните университети в света. Според данни на просветното министерство най-малко 80 000 българи са учили зад граница, поне толкова е броят на подадените за легализация дипломи от чужди висши училища. Броят на заминалите обаче е в пъти по-голям, тъй като малцина се връщат да живеят и да работят у нас. Само тази година например 6031 дванадесетокласници са поискали дипломите им да бъдат легализирани, за да учат в чужбина. Великобритания, Германия и САЩ са трите най-желани образователни дестинации. В британски университети тази година са кандидатствали над 2300 български ученици. През учебната 2009/2010 г. в САЩ са се обучавали 2495 български студенти, сочат данните на американския Институт за международно образование, базиран във Вашингтон. Студентите от България в Германия са около 12 000, което нарежда България на второ място след Китай по брой на чуждите студенти в Германската федерална република.
Като сбъдната американска мечта е историята на Дико Михов, който от години работи в САЩ и е шеф на инвестиционен фонд на Уолстрийт. Според медийни публикации преди 2 години Михов си купи апартамент в Манхатън, оценен на 3.45 млн. долара. Роден е в Добрич и през ученическите си години проявява математическия си талант на национални и международни олимпиади. На 18 години печели Международната математическа олимпиада, което го прави един от най-добрите ученици по този предмет в света. Учи математика в Софийския университет и през 1989 г. заминава да учи в САЩ. Следва една година докторска програма в University of California, Бъркли, но става доктор на Масачузетския технологичен институт. През 1996 г. той учредява стипендия за български студент, приет в МИТ. Дико Михов заедно с друг медалист от международни олимпиади - Теодор Василев, са съучредители на Американската фондация за България, която отпуска стипендии за международните ученически отбори по различните предмети. Василев е възпитаник на немската гимназия в София. След като завършва УНСС, получава магистърска степен от Бостън Колидж и докторска степен от Харвард. Работи, посещава лекции в Columbia University в Ню Йорк. Работи като консултант с аукционните къщи "Кристис" и "Сотбис" и като директор развитие на Фондацията за изкуства "Елизабет" в Ню Йорк.
Преди няколко години нашумя и името на Стефан Иванов, който се върна да работи в България като управляващ директор на Ситибанк. Той е сред първия випуск възпитаници на Американския университет в Благоевград. По-късно получава магистърска степен в университета Корнел, който е в Топ 20 на университетите, според тазгодишната класация на Times. Завършва и програмата за развитие на висши управленски кадри към Харвардския университет.
Изобщо през последните 20 години се наложи тенденцията в най-престижните университети в света да се обучават учениците с най-високи постижения на международни олимпиади. В момента в университети като "Оксфорд" и "Йейл" се обучават младите български медалисти от международните олимпиади по математика и природни науки - новото поколение мениджъри на Уолстрийт. Основната причина талантите ни да избират чуждите университети пред родните е, че мнозина от тях печелят стипендии (основно в САЩ) или имат възможност да изтеглят нисколихвен кредит, който да връщат при изгодни условия, след като се дипломират (във Великобритания). Таксата в престижните американски университети е непосилна за българските стандарти. Например магистърска програма по бизнес администрация в "Харвард" е около 84 000 долара (в сумата влиза таксата за обучение, медицинска застраховка, разходи за книги и издръжка). В "Оксфорд" обучението на година струва 9000 лири. 90 на сто от българите, които заминават да учат във Великобритания, теглят кредит, с който могат да финансират и обучението. Заемите се отпускат от държавната Student Loans Company и покриват таксата за обучение. Студентите трябва да кандидатстват всяка година за кредит, но пък условията за връщане са изгодни. Лихвата се определя всяка година и обикновено е около 1%, макар да е имало години, в които е достигала 3-4%. Давността на заема е 20 години. Ако в този срок висшистът не си намери работа, заемът се опрощава. Изплащането му започва след намирането на работа. Минималната заплата, която дипломантът трябва да получава, за да започне изплащането на заема е между 16 000 и 21 000 лири на година, но сумата е различна за всяка държава. Ако годишните доходи са под тази сума, кредитът не се изплаща. Заради изгодните заеми британските вузове нямат добре развита система за отпускане на стипендии и ако изобщо се отпускат, те рядко надхвърлят 1300 лири. За сметка на това студентът има право да работи до 20 часа седмично без за това да са нужни допълнителни документи.
Като сбъдната американска мечта е историята на Дико Михов, който от години работи в САЩ и е шеф на инвестиционен фонд на Уолстрийт. Според медийни публикации преди 2 години Михов си купи апартамент в Манхатън, оценен на 3.45 млн. долара. Роден е в Добрич и през ученическите си години проявява математическия си талант на национални и международни олимпиади. На 18 години печели Международната математическа олимпиада, което го прави един от най-добрите ученици по този предмет в света. Учи математика в Софийския университет и през 1989 г. заминава да учи в САЩ. Следва една година докторска програма в University of California, Бъркли, но става доктор на Масачузетския технологичен институт. През 1996 г. той учредява стипендия за български студент, приет в МИТ. Дико Михов заедно с друг медалист от международни олимпиади - Теодор Василев, са съучредители на Американската фондация за България, която отпуска стипендии за международните ученически отбори по различните предмети. Василев е възпитаник на немската гимназия в София. След като завършва УНСС, получава магистърска степен от Бостън Колидж и докторска степен от Харвард. Работи, посещава лекции в Columbia University в Ню Йорк. Работи като консултант с аукционните къщи "Кристис" и "Сотбис" и като директор развитие на Фондацията за изкуства "Елизабет" в Ню Йорк.
Преди няколко години нашумя и името на Стефан Иванов, който се върна да работи в България като управляващ директор на Ситибанк. Той е сред първия випуск възпитаници на Американския университет в Благоевград. По-късно получава магистърска степен в университета Корнел, който е в Топ 20 на университетите, според тазгодишната класация на Times. Завършва и програмата за развитие на висши управленски кадри към Харвардския университет.
Изобщо през последните 20 години се наложи тенденцията в най-престижните университети в света да се обучават учениците с най-високи постижения на международни олимпиади. В момента в университети като "Оксфорд" и "Йейл" се обучават младите български медалисти от международните олимпиади по математика и природни науки - новото поколение мениджъри на Уолстрийт. Основната причина талантите ни да избират чуждите университети пред родните е, че мнозина от тях печелят стипендии (основно в САЩ) или имат възможност да изтеглят нисколихвен кредит, който да връщат при изгодни условия, след като се дипломират (във Великобритания). Таксата в престижните американски университети е непосилна за българските стандарти. Например магистърска програма по бизнес администрация в "Харвард" е около 84 000 долара (в сумата влиза таксата за обучение, медицинска застраховка, разходи за книги и издръжка). В "Оксфорд" обучението на година струва 9000 лири. 90 на сто от българите, които заминават да учат във Великобритания, теглят кредит, с който могат да финансират и обучението. Заемите се отпускат от държавната Student Loans Company и покриват таксата за обучение. Студентите трябва да кандидатстват всяка година за кредит, но пък условията за връщане са изгодни. Лихвата се определя всяка година и обикновено е около 1%, макар да е имало години, в които е достигала 3-4%. Давността на заема е 20 години. Ако в този срок висшистът не си намери работа, заемът се опрощава. Изплащането му започва след намирането на работа. Минималната заплата, която дипломантът трябва да получава, за да започне изплащането на заема е между 16 000 и 21 000 лири на година, но сумата е различна за всяка държава. Ако годишните доходи са под тази сума, кредитът не се изплаща. Заради изгодните заеми британските вузове нямат добре развита система за отпускане на стипендии и ако изобщо се отпускат, те рядко надхвърлят 1300 лири. За сметка на това студентът има право да работи до 20 часа седмично без за това да са нужни допълнителни документи.
|
| Калифорнийският технологичен институт. |
|
| Студенти гребци от "Оксфорд" ликуват след тазгодишната си победа над отбора на "Кеймбридж" в традиционната регата между двата университета. Досега "Кеймбридж" е побеждавал 80 пъти, а "Оксфорд" - 76. |
Вузове от Полша, Чехия и Естония влязоха в Топ 400
Германия наля 1.9 млрд. евро в най-добрите висши училища и резултатът е налице
За пръв път Times Higher Education представя класация на втория ешалон в университетския елит - Топ 200-400. Университетите са обединени в 6 групи, без да са класирани на конкретно място, но въпреки това дават добра представа за предимствата на отделните страни, изтъква в анализа си Фил Бати (Under the radar activity).
Три източноевропейски страни - Полша, Чехия, Естония, могат да се гордеят с влизането си в разширения рейтинг. Полша се класира в Топ 301-350 с два университета - Ягелонския и Варшавския. В същата група е класиран и Карловият университет в Прага. Естония си е отвоювала място в Топ 350-400 с университета в Тарту. Според Пол Бенеуърт, експерт в Центъра за изследване на политиката във висшето образование в университета в Твенте, Холандия, институции като Ягелонския университет в Краков и университета в Тарту са сред едни от най-обещаващите кандидати за световна слава.
"Всичките тези държави се сблъскват със сходен въпрос - те трябва да избират дали да се концентрират върху отделни университети от световна класа, или да се стремят към повишаване на качеството и достъпа до системата на висше образование като цяло", изтъква Бенеуърт. За него една от причините за попадане на източноевропейски университети в рейтинга са нарасналите възможности след приемането на страните в ЕС.
Това обаче не е панацея и Италия е добър пример в тази посока. Вероятно най-старият университет в света - този в Болоня, Италия, не успява да се класира в Топ 200 на света. Болоня е в групата 226-250 заедно с четири други италиански висши училища - университета на Милано-Бикока, университета в Падуа, Миланския университет и университета в Триест. Според Бенеуърт това се дължи на поредица от дългогодишни проблеми - неадекватно финансиране на реформата във висшето образование, застаряване на преподавателите, неефективни процедури за привличане на нови преподаватели и стара инфраструктура.
Резултатите на две европейски държави - Испания и Германия, са показателни, че насочването на финансов ресурс към най-добрите университети работи. Германия задели 1.9 млрд. евро за период от 5 г. по програмата Excellence initiative и се кани да я продължи за нови 5 г. с финансиране от 2.7 млрд. евро. Парите се разпределят за три вида проекти - изследователски училища за докторанти и млади учени, за изследователски клъстъри и за цялостна институционална стратегия. Финансирането за стратегическите проекти е най-голямо като дял с до 13.5 млн. евро допълнителна годишна субсидия за 9 университета.
Тази инвестиция се изплаща като повечето немски университети, попадащи в Топ 200 на света (общо 12), подобряват резултатите си. Университетът "Лудвиг Максимилиян" в Мюнхен се предвижва от 61-ва на 45-а позиция и вече е сред първите 50 на света. Университетът насочва близо 2/3 от допълнителното финансиране за създаване на конкурентна научна среда чрез привличане на гостуващи изследователи и професори и подкрепа на младите учени. Движение има и при Хайделбергския университет - от 83-о на 73-о място, при Техническия университет в Мюнхен (вече 88-и в света). От 178-о на 109-о място скача и Хумболтовият университет.
Резултати дава и испанската програма за финансиране на най-добрите кампуси International Campus of Excellence programme. Испания се класира в Топ 200 на света с един университет - университета Помпео Фабра (186-и), но Автономният университет на Барселона и Барселонският университет попадат непосредствено след чертата, а в Топ 200-400 са класирани общо 7 испански университета.
ПЪРВЕНЦИТЕ НА ИЗТОЧНА ЕВРОПА
Три източноевропейски страни - Полша, Чехия, Естония, могат да се гордеят с влизането си в разширения рейтинг. Полша се класира в Топ 301-350 с два университета - Ягелонския и Варшавския. В същата група е класиран и Карловият университет в Прага. Естония си е отвоювала място в Топ 350-400 с университета в Тарту. Според Пол Бенеуърт, експерт в Центъра за изследване на политиката във висшето образование в университета в Твенте, Холандия, институции като Ягелонския университет в Краков и университета в Тарту са сред едни от най-обещаващите кандидати за световна слава.
"Всичките тези държави се сблъскват със сходен въпрос - те трябва да избират дали да се концентрират върху отделни университети от световна класа, или да се стремят към повишаване на качеството и достъпа до системата на висше образование като цяло", изтъква Бенеуърт. За него една от причините за попадане на източноевропейски университети в рейтинга са нарасналите възможности след приемането на страните в ЕС.
Това обаче не е панацея и Италия е добър пример в тази посока. Вероятно най-старият университет в света - този в Болоня, Италия, не успява да се класира в Топ 200 на света. Болоня е в групата 226-250 заедно с четири други италиански висши училища - университета на Милано-Бикока, университета в Падуа, Миланския университет и университета в Триест. Според Бенеуърт това се дължи на поредица от дългогодишни проблеми - неадекватно финансиране на реформата във висшето образование, застаряване на преподавателите, неефективни процедури за привличане на нови преподаватели и стара инфраструктура.
Резултатите на две европейски държави - Испания и Германия, са показателни, че насочването на финансов ресурс към най-добрите университети работи. Германия задели 1.9 млрд. евро за период от 5 г. по програмата Excellence initiative и се кани да я продължи за нови 5 г. с финансиране от 2.7 млрд. евро. Парите се разпределят за три вида проекти - изследователски училища за докторанти и млади учени, за изследователски клъстъри и за цялостна институционална стратегия. Финансирането за стратегическите проекти е най-голямо като дял с до 13.5 млн. евро допълнителна годишна субсидия за 9 университета.
Тази инвестиция се изплаща като повечето немски университети, попадащи в Топ 200 на света (общо 12), подобряват резултатите си. Университетът "Лудвиг Максимилиян" в Мюнхен се предвижва от 61-ва на 45-а позиция и вече е сред първите 50 на света. Университетът насочва близо 2/3 от допълнителното финансиране за създаване на конкурентна научна среда чрез привличане на гостуващи изследователи и професори и подкрепа на младите учени. Движение има и при Хайделбергския университет - от 83-о на 73-о място, при Техническия университет в Мюнхен (вече 88-и в света). От 178-о на 109-о място скача и Хумболтовият университет.
Резултати дава и испанската програма за финансиране на най-добрите кампуси International Campus of Excellence programme. Испания се класира в Топ 200 на света с един университет - университета Помпео Фабра (186-и), но Автономният университет на Барселона и Барселонският университет попадат непосредствено след чертата, а в Топ 200-400 са класирани общо 7 испански университета.
ПЪРВЕНЦИТЕ НА ИЗТОЧНА ЕВРОПА
| Ягелонски университет, Полша | Създаден 1364 г. 6800 общ състав, 46 500 студенти (според данните на THE). С най-добро представяне по показател цитируемост. |
| Карлов университет, Прага | Създаден 1348 г. 4000 души академичен състав, 51 000 студенти (според сайта на университета). С най-добро представяне по показател международен имидж. |
| Университетът във Варшава | Създаден 1816 г. 3240 души академичен състав, 54 000 студенти (според сайта на университета). С най-добро представяне по показател цитируемост. |
| Университетът в Тарту, Естония | Създаден 1632 г. 17 000 студенти. С най-добро представяне по показател международен престиж. |
Ще мътят водата овде?? Ай сиктир, кератлар, друм! 
