Допускал ли е някой, че правителството работи като модна агенция? Сменя европейската си политика според сезоните. През пролетта най-актуална беше темата "Евро плюс", но през есента стана демоде, съобщи ни финансовият министър Симеон Дянков в интервю за "Сега". На мода излезе "Евро минус", което премиерът Бойко Борисов обяви миналата седмица при гостуването си в Чехия.

Докато "Евро плюс" се гарнираше с обещание България да участва с милиарди евро в спасителен фонд на еврозоната, "Евро минус" съветва развитите европейски държави да минат на български заплати и пенсии, за да си плащат сами дълговете и да намалят бюджетните дефицити. Интересно е, че и в двата тоалета Борисов дефилира на европейския подиум с еднакво пренебрежителен поглед към публиката, който е патент на обиграните манекенки. Когато се натруфи с "Евро плюс" в Брюксел, той въобще не показа интерес колко ще струва неговата суета на българите, които и да искат, не биха могли да поемат дългове за милиарди на богати прахосници. Когато се яви с "Евро минус" в Прага, изгледа почти презрително западните държави, които имат много



да се учат на българска пестеливост в условия на мизерия



Най-объркани в тази ситуация са колегите на Борисов, които се чудят каква точно е неговата европейска политика. Могат да го питат на Европейския съвет на 17-18 октомври, стига, разбира се, да го открият зад фикуса в Брюксел, където напоследък убива времето си докато другите водят скучни разговори за бъдещето на ЕС. Ясен знак, че може да не го открият, бе даден миналия вторник на Съвета на ЕС на финансовите министри (ЕКОФИН), когато Симеон Дянков не отиде в Люксембург и дори не командирова както друг път заместничката си Боряна Пенчева, а помоли посланика ни в ЕС Бойко Коцев да представлява България, защото и без това такава му е работата. Срещата съвсем не бе за подценяване, защото въведе превантивен, регулиращ и санкциониращ механизъм чрез одобряване на пакет от шест законодателни мерки за засилване на икономическото управление на ЕС. България даде зелена светлина на механизма на неофициална работна среща на 16-17 септември във Вроцлав, Полша, където Дянков си направи труда да чуе лично за какво се говори. Но на официалната среща той не се яви да сложи подпис под общия документ.



Спомняте ли си защо България се натискаше за "Евро плюс",



дори с риска да се зароби като гарант на чужди дългове? За да научава не само от медиите какво се случва на срещите, определящи съдбата на еврозоната. Поне така обясни през март премиерът Борисов, който се допитваше по еврофинансови въпроси повече до външния си министър Николай Младенов, отколкото до финансовия министър. Именно министър Младенов се включи на 12 септември в група от седем източноевропейски държави, които се оплакаха, че западняците ги държат настрана от дебатите за бъдещето на еврото. Сега какво излиза? България сама се дърпа от такива дебати. Видя се, че макроикономическата стабилност, с която се кипреше в Брюксел, е съчетана отдолу с изключително оскъдна микроикономическа загриженост за населението.

Докато преди беше ларж пред западняците, че ще е солидарен с финансовите им неволи, сега ги съветва да направят пенсиите и заплатите си колкото в България и така до една-две години да решат проблемите си. С други думи - да резнат доходите на гражданите си 10 пъти, колкото е средната разлика с България. И когато се изравнят с нашите заплати, само тогава ЕС да им дава помощи.



Трябва наистина да имаш мислене на манекен,



за да смяташ, че колкото по-екстравагантно се обличаш, толкова повече аплодисменти ще получаваш. Още няколко такива изказвания на Борисов - и на следващите европейски срещи дори няма да му слагат стол на общата маса, а направо ще го устройват зад фикуса. Да сочиш собствената си мизерия като еталон на развитите държави, е все едно клошар да мъмри минувачите, че си губят времето, докато той си живее живота. Въпреки това трябва да се признае, че Борисов има основание да гледа високомерно другите европейски лидери. Защото никой от тях не би се задържал на власт, ако само си помисли да приложи към своята страна български стандарт, докато той си прави планове за втори премиерски мандат и дори за президентски мандат след пет години. Кой би се похвалил с такъв непретенциозен електорат, позволяващ подобни амбиции?

Тук обаче има едно неудобство. Тъй като Борисов държи българите на равнище, което според него е достойно за европейски помощи, може да се окаже, че си прави сметка без кръчмаря. Защото парите ги дават същите държави, пред които се кипри с предизвикателен цинизъм. Напоследък зачестяват сигналите, че Брюксел може да не му отпусне очакваните пари за магистрали и да го остави сам да си ги доправя, като разчита само на оскъдните български резерви - т.е. на обрания бостан, завещан му от тройната коалиция. Когато от този бостан остане само шумата, България ще заприлича на една голяма Катуница. Ще си има модно накипрен премиер като някакъв Цар Киро насред тотална мизерия.