Председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев е роден на 29 март 1956 г. Завършил е право в Юридическия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 1981 г. От 1983 г. и в момента е преподавател по наказателно право в същия факултет. От 1986 г. до 1990 г. е прокурор в Софийската районна прокуратура. Бил е член на Консултативния съвет по законодателство към 39-ото Народно събрание и в Правния съвет на президента. От 2003 г. до 2007 г. е съдия в Конституционния съд. На 9 ноември 2007 г. е избран от Висшия съдебен съвет за председател на ВКС.

През 2010 г. е избран за член на борда на Мрежата на председателите на върховни съдилища на страните от ЕС.





- Проф. Груев, по ваша покана председателите на върховни съдилища от страните от ЕС за първи път се събират в Югоизточна Европа, тук, в София. За какво е знак това на фона на постоянните критики на ЕК към правосъдието ни?

- Важен знак на подкрепа, доверие и израз на реално сътрудничество. Аз работя доста активно в Мрежата на председателите. През м.г. бях избран в управителния й орган. За първи път човек от Източна Европа беше избран на това място. М.г. говорихме например за независимостта на съдебната власт и взаимоотношенията с другите власти. На тези срещи сверяваме часовника, всяка държава излага своята позиция. Мрежата е независима структура, но работи в много тясно сътрудничество там, където се налага, и с ЕК. Искам да уточним - критиките на ЕК към правосъдието засягат в крайна сметка една малка част от него. Не бива да пренасяме проблема. ЕК наблюдава малък брой наказателни дела - свързаните с корупцията по високите етажи и организираната престъпност. Но тя не прави общ мониторинг на всички дела, съдилища и съдии. На фона на 600 000 дела годишно наблюдаваните са около 50.

- Споменахте независимостта. Посещението може ли да се тълкува като подкрепа за съда в честите престрелки с изпълнителната власт. Не един наблюдател алармира, че тя е в опасност.

- Ние не сме единствените. И в други държави в определени периоди се наблюдава напрежение между отделните власти и стремеж за надмощие. Но във всички случаи срещата тук е подкрепа.

- След КСНС онзи ден отново бе извадена старата идея за правенето на списъци на лицата с повече от едно досъдебно производство. Това ли е решението за борбата с престъпността, или например най-накрая държавата да вложи усилия и средства, за да заработи Единната информационна система за противодействие на престъпността?

- Народът много умно го е казал. Когато се обърне колата, пътища много. Списъкът или регистърът, или както и да се нарича, може да е полезна и необходима, но във всички случаи недостатъчна мярка. Най-обезпокоителното, което тези събития показват, е, че ние винаги вървим след събитията. Винаги съм призовавал всеки не да си гледа, а да си върши работата - всекидневно, методично. Конкретния случай аз няма да коментирам. Но излиза, че има фамилии в България, които толкова дълго не са плащали данъци, че задълженията им са покрити с давност. Това е страшното. Не бива да задължаваме да се правят прегледи на автобуси, когато се обърне автобусът. Те трябва да се правят преди това. Или за железниците... Винаги съм приветствал становището на главния прокурор, че редица контролни органи трябва да си вършат работата. В България има изместване на тежестта, прекалено упование единствено и само на наказателната репресия да се справи с проблемите. А подобно увлечение е груба грешка. Има контролни и санкционни механизми, които да реагират. Ако ги няма, трябва да се създадат. Нека да се правят списъци, но нека да се върши и превантивната работа. Въпросът ви за единната информационна система е отговор. Естествено, че трябва там да се сложат усилия. Както за електронното призоваване, за експертизите, които са огромен проблем.

- Как оценявате изборите за шефове на специализираните съдилища? Председателят на първата инстанция бе избран едва от третия опит. Сега предстои и трети опит за шеф на Апелативния спецсъд. Има ли опасност до началото на 2012 г., когато трябва да заработи спецсъдът, да няма избор? Ако се случи така, какво следва?

- Които и да е избори не трябва да се състоят на всяка цена. Опасно е, ако Висшият съдебен съвет избере председател само за да избере. Това ще означава компромис с качеството. Но, от друга страна, ВСС е притиснат, защото съзнава реалната опасност, че ако не избере, макар и с тези подбуди, най-вероятно ще бъде упрекнат, че саботира, че бойкотира, че не иска... С последните изменения на Закона за съдебната власт се отне правото на административните ръководители да правят предложения. Сега изборите са оставени единствено на волята на кандидатите да се издигат сами. Наистина един глас не стигна, за да бъде избран председател на Апелативния специализиран съд, но ние веднага обявихме нов конкурс. В правото не може да няма изход. Ако до края на годината няма председател, може би ще се възложи на някои от избраните редови съдии да е и. д.

- Как ви се струват аргументите, които се чуха във ВСС, че трябва да е някой от София, за да не мисли за това как ще се устрои тук, или че не трябва да е жена?

- Не, не ги приемам. Това не може да са аргументи. Моят личен критерий е един - почтен човек. Почтеният съдия е и добър професионалист.

- ВКС не прати представители на общото делегатско събрание, което избра представители на съдебната власт във ВСС. Това правилният ход ли беше? Или много съдии останаха без глас при избора?

- Не мога да оценя един абсолютно демократично проведен избор дали е правилен или не. Аз водих събранието на ВКС за излъчването на кандидати. Вотът показа отношение. Дали правилно или не, това беше позицията на моите колеги.

- Прави ли бяха от Съюза на съдиите да искат оставката на ВСС заради порочната му кадрова политика?

- Ще се въздържа от оценка на Съюза на съдиите.

- Вие доволен ли сте от начина, по който работи системата на повишаване и преместване? Реални ли са конкурсите и атестациите на магистратите?

- Не, не съм доволен от този начин. И нека не се обиждат колегите от ВСС, защото съм сигурен, че който и от тях да е председател на ВКС, няма как да е доволен от системата, след като сега през януари ще станат 3 години, откакто беше обявен последният конкурс.

За атестирането съм раздвоен. Напоследък според мен не са чак толкова еднакви предложените оценки, не са само най-високите. Това означава, че атестациите вече се правят по-прецизно и не само формално. Чел съм много сериозни атестации. Макар че те трябва да бъдат още по-задълбочени и по-откровени.

- А всички съмнения, откровено лобистки назначения, не дискредитираха ли докрай този ВСС? Как се чувствате като част от него?

- Понякога, то е видно и от гласуванията, се чувствам самотен. Лобизмът сам по себе си не е мръсна дума. Има държави, където има специални закони и точно определена система за лобизма. Той е страшен, когато не е регламентиран, когато е на тъмно. Не мога да направя нищо друго, освен това, когато "лобирам" за някого или заставам зад определено предложение, да се аргументирам с факти, които не звучат кухо и формално. Другата част от въпроса ви е към ВСС.

- Проверките на Инспектората към ВСС реална картина ли представят на проблемите в съдилищата, или са механично преглеждане на сроковете, както обвиняват съдиите?

- Инспекторатът понякога прекалено много се вглежда единствено и само в сроковете, без да отчете редица други фактори. Старите съдии с носталгия си спомнят проверките на тогавашния инспекторат към Министерството на правосъдието, в които са участвали съдии от горната инстанция. Те са били не толкова страшилище, колкото наистина проверки, които са правили задълбочен анализ на реалните проблеми и на причините за тях. И са били в помощ на съдиите.