Имам жилищен кредит, взел съм и заеми, които се боя, че скоро няма да мога да изплащам. Наясно съм как това означава, че ще има принудително изпълнение. Въпросите ми обаче са дали ще ми вземат всичко, дали няма все пак да ми оставят нещо за живеене. Получавам и заплата - и нея ли ще прибират цялата?

К. Ч., София





Десетки и дори стотици хиляди са вече изпълнителните дела срещу длъжници - физически лица, по които обичайно се стига до принудително изпълнение. То включва и събирането на дългове чрез отнемане на имущество или чрез запори и прибиране на заплати.

Уредбата и процедурата на това удовлетворение на кредиторите от имуществото на длъжника е развита в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Там е записано, че в такива случаи "може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника". Законът допуска възможността длъжникът да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение - например само от заплатата или само от продажба на имот.

В закона са определени конкретни вещи и определени части от заплатите, които не могат да са обект на принудително изпълнение - т.е. - несеквестируеми. Според чл.444 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено върху необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава. Не могат да бъдат взети и необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца. Както и машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие. Несеквестируеми са и земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година. Не може да се пипа и жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него.

Законът забранява принудително изпълнение и "върху вещите за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет". Тук влизат:

- по едно горно зимно палто, едно горно есенно палто, една шапка, два костюма (съответно панталони, ризи и жилетки или пуловери - за мъжете, и поли или панталони, блузи и жилетки или пуловери, или четири рокли - за жените) и работното облекло;

- употребяваните обувки и бельо;

- всички детски храни и принадлежности;

- по един креват, една постелка, една зимна и една лятна завивка, както и по два ката спално бельо за всеки член от семейството;

- един двукрилен гардероб, един кухненски бюфет, обикновените маси и столове;

- обикновените домашни и кухненски прибори и съдове и обикновените прибори за хранене;

- необходимите уреди за отопление и една печка за готвене;

- една пералня и един хладилник;

- един телефонен апарат и един радиоапарат;

- изкуствените органи, протезите, очилата и другите помощни приспособления и предмети, които се употребяват от длъжника или от членовете на неговото семейство поради физически недъзи или наранявания, както и лекарствата и другите приспособления, средства и материали за лечение;

- учебните пособия, включително книгите и музикалните инструменти, използването на които е необходимо при общото и професионалното обучение на длъжника и членовете на неговото семейство;

- домашните животни (домашните любимци), ако не са отглеждани за продажба;

- семейните и личните ордени и отличия.

От забраните не може да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор. Например жилище, ипотекирано срещу кредит.

Само от забраните за земите и жилището пък не може да се ползват длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети.

Законът предвижда не само несеквестируеми вещи, но и такива доходи. Така в чл.446 ГПК определя, че ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:

1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно - може да се удържи само една четвърт част, ако е без деца, и една пета, ако е с деца, които то издържа;

2. ако получава от 300 до 600 лв. месечно - една трета част, ако е без деца, и една четвърт, ако е с деца, които то издържа;

3. ако получава от 600 до 1200 лв. месечно - една втора част, ако е без деца, и една трета, ако е с деца, които то издържа;

4. ако получава над 1200 лв. месечно - горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.

Тези суми, които са всъщност месечно трудово възнаграждение, се определят като размер, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.

Тези ограничения като размери обаче не се отнасят, ако задължението е за издръжка. Тогава присъдената сума се удържа изцяло. А удръжките за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.

Друго основно правило е, че върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Както и че върху стипендии се допуска принудително изпълнение единствено за задължения за издръжка.