Покрай събитията в Катуница вътрешното министерство отнесе маса критики и обвинения за работата, която (не) свърши. И с право - никъде по света хората не гледат с добро око на бездействието на властите при безредици, защото знаят, че независимо от причината за смутовете, от тях винаги страдат обикновените хора. Затова след августовските бунтове в Англия гневът на хората овърша висшите полицейски чинове на Скотланд Ярд.

В нашия случай бедата не е в липсата на оставки. Знаем си, че у нас никой никога не носи отговорност и всеки винаги си е свършил работата, дори когато е съвсем очевидно, че не е. Проблемът е в



избирателното бездействие на полицията,



което започва да се превръща в тенденция и навява съмнения за съзнателно прилагана стратегия.

Случилото се в Катуница напомня отвсякъде на протеста срещу тройната коалиция пред парламента на 14 януари 2009 г. И тогава всичко започна с демонстрация на разгневени хора. Пак неизвестно откъде се появи група маскирани, които без капка страх атакуваха многобройната и въоръжена до зъби полиция. Служителите на реда не ги пипнаха с пръст, но пометоха безмилостно беззащитните ученици, студенти и пенсионери. В арестите се озоваха близо 200 души. Масираните действия на полицията буквално смачкаха всяко желание за продължаване на протестите. На следващата демонстрация пред парламента се събраха шепа хора.

Същият сценарий се разигра и в Катуница. Чак когато погромаджиите си бяха свършили работата и имотите на Кирил Рашков горяха, полицията се раздвижи и прибра онези, които й бяха под ръка. При спонтанно възникналите протести из страната през следващите дни МВР не прояви никакви колебания и арестуваше наред, докато протестната вълна не утихна.

Този път обаче получихме реално доказателство, че вътрешното ведомство не действа хаотично при подобни случаи. На изтекъл в публичното пространство запис на разговор на и.д. вътрешен министър Веселин Вучков с "мистериозен руснак" заместникът на Цветан Цветанов разясни възприетата от полицията тактика за овладяване на положението -



всеки ден да се арестуват и респектират



между 100 и 150 души, което изиграло "много превантивна роля".

Несъмнено този подход е много ефективен, когато се цели да се обезсърчат протестиращите. Резонният въпрос е защо и в двата случая той не беше употребен спрямо крайните групи, които предизвикаха напрежението. Ясно е, че пасивността на полицията към онези, които са дошли с нагласата да провокират размирици, само засилва още повече дързостта и агресивността им. От друга страна, това бездействие ярко контрастира на безцеремонността, която органите на реда проявяват към останалите протестиращи, мнозинството от които са просто гневни и фрустрирани граждани.

Този двоен стандарт оставя впечатлението, че полицията просто не смее да предприеме по-крути мерки, когато има срещу себе си организирани и агресивни хулигани. Затова на принципа "да не стане по-лошо" ги оставя да вилнеят на воля. Това на практика заяви и главният секретар на МВР Калин Георгиев след Катуница, който оправда бездействието на подчинените си с желанието им да предотвратят "по-сериозни последствия".

Но какви по-сериозни последици за обществения ред и сигурността на гражданите може да има от фактическото поощряване на агресията на крайните елементи? Футболните агитки и крайнодесните и без това вече си създадоха реномето на своеобразни улични отряди за бързо реагиране, готови за светкавичен десант навсякъде в държавата, където има събитие с конфликтен потенциал. Успехът, който постигат подобни групи, и безнаказаността, с която се измъкват, оставя в гражданите впечатлението, че пред тях се



разиграва някаква мръсна политическа игра,



а МВР става уязвимо за обвинения, че също е актьор в нея.

Но докато мотивите за тактическото бездействие на полицията срещу екстремистите затъват в политико-криминалната мъгла, налегнала държавата, то последиците от хиперактивността й спрямо автентичния граждански протест са съвсем ясни. Когато човек разбере от новините, че на демонстрация в понеделник са задържани 30 души, във вторник - 60, а в сряда - 100, той направо ще се откаже от намерението си да отиде в четвъртък. Така де, за какво му е да отнесе някоя палка, да виси цяло денонощие в РПУ-то, да му друснат глоба за хулиганство, а отгоре на всичко да го изкарат размирник и нацист. Крайният резултат от това е, че гражданите губят кураж да упражняват легитимното си право на протест. А това не е особено здравословно за и без това хилавата ни демокрация.