"Събрали се по-първите мъже в едно софийско село да решават за кого да се гласува. Кандидатът за кмет от ГЕРБ бил прост, алчен, крадлив и хитър, сменил всички партии досега. Конкурентът му бил момче, ама огън - добро, трудолюбиво, почтено. Мислили, мислили - накрая решили да гласуват за този от ГЕРБ. Защото премиерът е от ГЕРБ, регионалният министър е от ГЕРБ, кметът на София е от ГЕРБ, кметът на Нови Искър е от ГЕРБ... "Ако нашият кмет не е от ГЕРБ, селото няма да получи и стотинка. Ще ходим в кал, училището ще падне окончателно, ще си разбиваме все така колите по пътя, дето е целият в дупки. Кандидатът на ГЕРБ и 50% от парите да открадне, другите 50% ще останат за селото", разсъждавали умните глави. "Докато, ако изберем огън момчето, една стотинка за него няма да има, ще е пак като досега. Така, че нямаме избор."

Тази история е съвсем истинска. Разказа я приятел във "Фейсбук". В коментарите отдолу, разбира се, преобладава съжалението и огорчението. И констатацията: да, така е, въпреки че не бива. Случката е



готова метафора - на българския манталитет,



на кривите сметки, на хитрия кръчмар. Що за логика е да харижеш ей така някому половината си пари с надеждата, че ще ти върне четвъртинка? И кое кара българина да мисли, че като опрости половината кражби на своя управник, той няма да му вземе и останалото? Що за наивна вяра в човешката природа е това? "Да краде, ама и за нас да остави" е покана за екзекуция, изкристализирала глупост. После тия същите първи ще късат ризи от крадливия си властник и ще погледнат с надежда към следващия фаворит на управляващата партия. И така 22 години...

За какво всъщност гласува българинът? Изглежда за 10-те лева увеличение на пенсията и 90-те, които ще му откраднат. За магистралите, с които го омайват, докато му съсипват железопътните линии. За правото да си копае тютюна, срещу което гарантът строи сараи.



За по-добър живот на тройно по-висока цена



Последното проучване на "Медиана" за електоралните нагласи в София разкри в числа този български парадокс. 43% от интервюираните столичани заявяват категорично, че следващият кмет на София не трябва да е от ГЕРБ срещу само 25%, които са за запазване на статуквото. 1/3 са онези, безразличните, които правят дребните сметки колко ще остане за тях след кражбите. У нас е прието да ги обозначаваме като "прагматични". Хора, за които моралният залог не съществува, а ценностите не се осребряват като ценни книжа. И в крайна сметка на конкретния въпрос за кого ще гласувате, ако изборите са днес, пак кандидатът на статуквото събира най-много гласове. Значи едни и същи хора хем искат промяна, защото са недоволни, хем залагат на познатото лице, защото е от силните на деня и може да падне някой келепирец.

София е произволен пример, за който просто има данни. Вероятно другаде тенденцията е още по-изразена. Българинът не е склонен да заложи на честността, ако тя ще му утежни положението. Нищо, че със сърцето си чувства несправедливостта. Не е способен да подкрепи "огън момчето" и заедно да се преборят за своето. Не, той ще се огледа дали е от партията на властта само заради ония 50% възвръщаемост, които си въобразява, че ще получи. А в повечето случаи даже не ги получава, само че го разбира четири години по-късно.

Две кебапчета и бира на корем, 10% върху пенсията, асфалт, пари по европроекти, бизнес, работа в общината, директорско място, уреждане на сина или дъщерята - за това гласува българинът. Ако ще за тия негови нужди да плаща цял народ.



Българинът за почтеността пет пари не дава



И по същата логика - пет пари не получава. Защото като си е избрал далавериста от властта, оня ще го ограби до шушка, понеже и той пет пари не дава за надеждите и очакванията на своите избиратели. И улиците пак няма да са асфалтирани, а училището ще падне. Само дето огън момчетата съвсем оредяха след толкова "мъдри" избори. Някои продават акъл от чужбина. Други просто се предадоха.

И президент така ще си избере българинът, воден от своята нелепа логика. Я по-добре да са от една партия с премиера, че да не се карат, ще си рече той. И уж от добро ще го стори, но резултатът хич няма да е добър. Него това "балансът на властите" въобще не го брига, щото за него е по-важно ония горе да не се карат, та и за него да помислят. Че и дъщерята е без работа... пък с тия малки пенсии... а цените хвърчат нагоре...