Ако прокуратурата е наистина претрупана с дела, а обвинителите едва смогват да вдигнат глава от писане на актове и даване на инструкции на разследващите полицаи, как тогава намират време и капацитет за преувеличени обвинения и за протестирането им по инстанциите, след като се сринат в съда?

Перверзен инат за съдене до дупка.

Така поне изглежда случаят с бизнесмена Йордан Стоянов, който бе задържан през февруари 2010 г. по прословутата акция "Октопод". Делото, по което основен обвиняем е Алексей Петров, още не е стигнало до съда. Но Стоянов бе изправен на подсъдимата скамейка през март т.г. заради Мартин, Ширхан и Елза. Това са трите тигъра, открити в дома му в столичния кв. "Кремиковци" при претърсването по време на акция "Октопод". Стоянов ги държи там в нарушение на Закона за защита на животните.

Пред съда Милко Момчев от Софийската градска прокуратура, който работи по делото още от разследването, поддържа обвинението. Твърди, че събраните доказателства установяват категорично, че след 8 февруари 2008 г., когато влиза в сила забраната в Закона за защита на животните, Стоянов е продължил да отглежда тигрите, без да е извадил разрешение за частен зоопарк. Според прокурора деянието на Стоянов е обществено опасно и не може да се приложи чл. 9, ал. 2 от Наказателния кодекс, който гласи, че не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на престъпление, е малозначително и не е обществено опасно.

Прокурор Момчев пледира за осъдителна присъда под минимума - пробация за половин година.

Защитата подчертава, че за това, че не е уведомил РИОСВ и няма разрешение за частен зоопарк,



Стоянов е наказан административно с глоба от 3000 лв.,



а животните са конфискувани.

Стоянов обяснява, че животните са родени в плен и ги е взел, за да ги спаси. Той твърди, че след влизане в сила на законовата забрана за отглеждане на диви хищници от семейство котки е предложил на директорите на зоологическите градини в Благоевград и Стара Загора да им предаде тигрите, но и двамата отказали. А нормативните изисквания за регистрация на частна зоологическа градина били практически неизпълними от него. Подсъдимият пледира още, че всичко, което е направил, е било продиктувано от любовта му към животните, че е полагал възможно най-добрите грижи за тях и никога не е крил, че ги гледа в двора си.

На 24 юни т.г. съдия Атанас Атанасов го оправдава, като приема, че действията му не са престъпление. Ето фактите и доказателствата, събрани по делото, на които почива присъдата. (Мотивите могат да бъдат прочетени на http://legalacts.justice.bg/ShowMotive.aspx?actId=1134905).

През 2000 г. в зоологическата градина в София се ражда мъжки тигър. На 6 юли 2000 г. шефът на зоопарка Иван Иванов сключва договор за заем на животни с Димитър Христов (бивш член на ВИС, известен като Митко Малкия, убит в столичното кафене "Арт деко" през 2004 г.). По силата на споразумението Христов получава един тигър, който остава собственост на зоологическата градина, като Христов има право върху второто, четвъртото и шестото му поколение. Първото, третото и петото са за зоопарка. След убийството на Христов за тигъра и за другите му животни продължава да се грижи вдовицата му Диана Христова.

Йордан Стоянов има интерес към големите котки, в двора си има две клетки. В една отглежда женски ягуар, даден му от познат, който пък го имал от Варненския зоопарк. През 2004 г. Стоянов научил, че на Христова й е трудно да се грижи за тигъра и й предложил да го вземе. Вдовицата приела. И така на 12 юли 2004 г. между зоологическата градина в София и Йордан Стоянов е подписан договор за заем на същия тигър с идентично съдържание с договора, който преди това е сключен с Димитър Христов.

На 19 август 2004 г. шефът на зоопарка в София и Диана Христова сключват договор за размяна. По силата му зоологическата градина предава от своята колекция един тигър, две пантери, един елен лопатар и два папагала жако, срещу които Христова дава птици - два розови пеликана, две египетски гъски, една пъстра розела, две каролинки, две шилоопашати патици, два щрауса, два фазана микадо и два паунови фазана. След замяната Христова не предявява претенции към тигъра, който вече е при Стоянов. И той продължава да си го гледа в двора с името Мартин.

След това Стоянов разбира, че в Словакия има ферма, в която се отглеждат около 40 сибирски тигъра. И я посещава през 2005 г. на път за Германия заедно с приятеля си Светослав Георгиев. Там вижда малко тигърче. Обяснили му, че животното има заболяване на крайниците, което не може да бъде излекувано, и предстои или да бъде евтаназирано, или предадено за научни опити. Стоянов показва на собствениците му снимки от двора си и успява да ги убеди, че ще направи всичко възможно тигърчето да бъде излекувано. Така се сдобил с него. След пренасянето му в България Стоянов ангажирал своя приятел ветеринарен лекар Валери Кръстев да го лекува. Става ясно, че болестта му се дължи на недостатъчно усвояване на калций. След лечение с лекарства и операция



състоянието на тигърчето се подобрява



и то заживява в допълнително построена клетка в двора. Нарича го Ширхан.

Бизнесменът праща снимки на Ширхан в Словакия. След около година оттам му казват за тигрица, чийто собственик е починал и роднините му не успяват да се грижат за нея. Стоянов отишъл да я види и я заварил недохранена и дехидратирана. И така тигрицата се озовава в двора му и е лекувана от доктор Кръстев. Кръщават я Елза.

На 31 януари 2008 г. обаче влиза в сила Законът за защита на животните, който въвежда забрана за отглеждане на диви хищници от семейство котки извън зоологическите градини и спасителните центрове (чл. 21 от ЗЗЖ). Стоянов проучва условията за регистрация на частен зоопарк. За това има изисквания за поддържане на колекция от няколко различни видове животни, за минимални площи за отделните животни, както и за осигуряване на достъп на посетители. И преценява, че няма как да изпълни тези условия. Затова отива при директорите на зоологическите градини в Благоевград и в Стара Загора - Крум Попниколов и Радослав Михайлов. Убеден е, че там могат да се осигурят добри условия за отглеждането им. И двамата обаче отказали с мотива, че нямат финансова и материална възможност да приемат големите котки. И така Стоянов продължава да се грижи за Мартин, Ширхан и Елза в двора си в Кремиковци, заедно с ягуара.



До 10 февруари 2010 г., когато имотът му е претърсен по делото "Октопод"



По делото са описани клетките на тигрите - големи ограждения без покрив с отопляемо вътрешно помещение и водни пространства. Клетката на ягуара е изцяло покрита, с осигурено достатъчно пространство за свободно движение на животното и отопляемо вътрешно помещение. Стоянов обаче не успява да представи документи за произход на животните и лиценз за зоологическа градина или спасителен център.

На 1 март 2010 г. РИОСВ съставя акт на Стоянов за нарушение на ЗЗЖ. Мартин е иззет и предаден на зоологическата градина в Благоевград. От началото на февруари т.г. той е в парка за големи котки в ЮАР. Ден след Мартин от двора на Стоянов е иззета и Елза, която е настанена в зоопарка в София. На 4 март и Ширхан потегля към зоопарк - в Стара Загора. На 18 март 2010 г. Стоянов получава и наказателното си постановление от РИОСВ, с което му е наложена максималната глоба от 3000 лв., а Мартин, Ширхан и Елза са отнети в полза на държавата. Бизнесменът не обжалва и плаща глобата.

До промените в ЗЗЖ отглеждането на тигри извън зоопаркове и спасителни центрове е ставало след регистрация на животното в РИОСВ, след като се докаже законният им произход. От РИОСВ в София отговарят на прокуратурата, че при тях няма документи, издавани на Стоянов, във връзка с процедура и разрешение за отглеждане на описаните животни.

Съдия Атанасов приема, че е безспорно доказано как Мартин е попаднал при Стоянов. Доверява се на подсъдимия и свидетелите Светослав Георгиев и д-р Кръстев за Ширхан и Елза. Още повече, че



прокуратурата не е посочила в обвинителния акт как тези два тигъра са попаднали



при подсъдимия. Нито по време на процеса е представила доказателства, които да опровергават обясненията на Стоянов и показанията на свидетелите. Прокурор Момчев оспорва показанията на шефовете на зоопарковете в Благоевград и Стара Загора, че през 2008 г. Стоянов им е предлагал тигрите. Съдията обаче приема, че разказите на двамата са верни.

От формална страна Йордан Стоянов е осъществил признаците на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, но конкретните обстоятелства при извършване на деянието го характеризират като такова с явно незначителна степен на обществена опасност, затова деянието не е престъпно, мотивира се съдът. Магистратът пише още, че Стоянов е придобил тигрите, преди да влезе в сила забраната на ЗЗЖ. И след 2008 г. когато вече е незаконно да ги има в дома си, той опитва да им намери друго място. А няма как просто да спре да се грижи за тях или да ги освободи в природата.

Съдът мотивира решението си с това, че животните не са уловени от естествената им среда. Освен това подсъдимият им е осигурил необходимите грижи, каквито те не са получавали преди това. Действията му не са били продиктувани от икономически интерес, нито увреждат природната среда. По делото категорично е установено, че степента на полаганите от Стоянов грижи и създадените от него условия са надвишавали необходимите за обикновеното отглеждане на тигрите. И не само че не е бил застрашен животът им, но и тяхното здравословно състояние е било много добро.

Съдът намира и пропуск на законодателя, който не е уредил заварените случаи, като въвежда забраната в ЗЗЖ. Това е направено само частично за животните от вариететни спектакли и циркове, за които е даден 7-годишен гратисен период. Законът не казва какво да правят собствениците на тигри, нито пък определя институция, в която да ги предадат. Деянието има незначителна обществена опасност и е санкционирано достатъчно с глобата и конфискацията на животните, смята съдът.

Прокурор Милко Момчев обаче явно не е съгласен. Защото още в деня на постановяването на присъдата я протестира пред Софийския апелативен съд. Така че сагата продължава. А с нея и харченето на парите на данъкоплатеца и очевадно ненужно ангажиране на правораздавателен капацитет.