Кидал се намира в североизточната част на Мали и всъщност представлява един град в пустинята, който бил създаден преди повече от 1000 години. По време на френското владичество тук били построени мощна крепост и футболно игрище. Номадите, които минавали оттук със своите камили, били смятани за лоялен към колонизаторите народ. Това били предците на Осман аг Моса, който, отпивайки от силния чай, казва: "С моята китара и песни мога да помогна повече на моя народ, отколкото с оръжия". Аг Моса всъщност е 25-годишен младеж с тениска с лика на Боб Марли, носи тюрбан, който прилича на палмова корона. Когато свири на концерт заедно със своята група "Тамикрест", изпълнява предимно традиционните мелодии на берберите. Те всъщност са част от племето туареги, които мечтаят за своя собствена държава, но засега живеят на териториите на няколко страни - Буркина Фасо, Мали, Алжир, Либия и Нигер. Името на групата всъщност значи нещо между "място за среща" и "съюз". Кидал е почитан като духовен център на един народ, който всъщност е бил по-свободен по време на френския колониализъм, отколкото през последните 50 години, когато през пустинята Сахара бяха прокарани границите на новите държави в региона. Затова и туарегите са известни в региона като едни от най-добрите трафиканти на различни стоки, включително наркотици и оръжие. "Постоянно се появяват полицаи и войници на правителството и се стига до безредици", признава музикантът Осман аг Моса, сочейки към един разбит и ръждясал танк до дюните.



Групата "Тамикрест" свири от пет години



Сформира се след световния успех на техните събратя от етно-рок бандата "Тинаривен"(Tinariwen), което в превод значи "пустиня". Те са определени от повечето музикални познавачи като "Ролинг стоунс на пустинята". И "Тинаривен" започват музикалния си път от Кидал. Вокалистът Ибрахим аг Алхабиб, който е известен по света със своята афроприческа, е почитан от младите като идол. Житейският му път е подобен на повечето хора от племето туареги, наричани още "сините хора на пустинята", защото носят предимно сини дрехи. Алхабиб е роден през 1960 г. в Мали, същата година, през която страната получава своята независимост. Три години по-късно баща му загинал по време на едно от многото кървави въстания на туарегите, след което семейството му избягало в Алжир. Като младеж Аг Алхабиб попада в Триполи, където е настанен във военен лагер на тогавашния лидер на поредната революция в региона Муамар Кадафи. Кадафи смята туарегите за идеалните войници. Те са едри мъже, които яздят перфектно камили, без родина и средства, потискани от правителството на съседната страна, унижени и радикализирани. Кадафи веднага ги пратил да се обучават да боравят с модерни оръжия и след завършване на военното им обучение ги изпраща да се бият за него в Чад.



При тези конфликти се воюва предимно за още територии и петрол



Вечер, когато Ибрахим аг Алхабиби и неговите приятели приключват с военните тренировки, се събират край лагерния огън и пеят песните на своя народ. Постепенно някои от тях започват да свирят едни вид местен блус с джембе барабани, гайди, китари и пляскане с ръце. Песните им възпяват героите на таурегите от миналото и мечтите за единна държава. Тъй като се намирали близо до Триполи, младежите се докоснали до рок и поп музиката, намират електрически китари, като усилвателите за тях зареждат с акумулатори от развалени коли. В началото на 80-те години новите музиканти започнали да записват касети, светкавично разпространявани из бунтовническите села и градчета на племето. Към края на същото десетилетие Ибрахим аг Алхабиб дезертира от гвардията на Кадафи. "Той се опита да ни нахлузи тюрбаните на очите", казва Ибрахим днес. Към края на 90-те години той взима участие в поредното въстание на туарегите в северната част на Мали. Две години по-късно е включен в комисията за постигане на мир. През 1996 г. племето сключва мирен договор с правителството на Мали, след което "Тинаривен" окончателно захвърлят униформите и калашниците, обличат небесносините традиционни дрехи, а китарите стават тяхното основно оръжие. През 2008 г. културният министър на германската провинция Долна Саксония дори им връчи местната музикална награда за мир.

Преди десет години "Тинаривен" бяха звездите на първия Фестивал на пустинята. От 2001 г. правителството на Мали подкрепя фестивала, който се провежда сред дюните на Есакан, който се намира на час с джип северно от Тимбукту. Сега на този музикален форум се събират музикални туристи от целия свят, един вид триумф на дивото. Робърт Плант от "Лед Цепелин" не пропуска събитието и всяка година се наслаждава на различните групи. За другия известен изпълнител - Сантана, групата "Тинаривен" е връзката на рок музиката с блуса от Африка. Тази банда вече постоянно е на турнета и е атракцията на много фестивали по света. "Когато бях малко момче, най-важното беше родителите ми да ме спасят от дивите животни, дори не съм си мислил за Европа и Америка, казва едни от китаристите на групата Абдала аг Алхюсейни. - Днес пътувам из целия свят и свиря за моя народ", допълва той.



Групата е вдъхновение за все повече музикални банди от региона,



които всяка година се множат. По-малкото племе тартит също е от Мали, но е ръководено от жените. И за да демонстрират като туарегите, че нямат много общо с арабския начин на живот, именно жените си избират бъдещия съпруг. Мъжете носят шалове, жените не. Младежите от това племе са представени от рок групата "Тамикрест", а номадите от съседен Нигер - от бандата "Етан Финатава". Те всичките свирят в стил тумаст (toumast), което е друг вид местна екзотична музика, с тежки тонове, нежни гласове и мотиви, при който в един момент жените надават вой, придружени със звуците от китарите.

"Електрическата китара се превърна в глас на пустинята", смята Ибрахим аг Алхабиб от "Тинаривен". Неговият китарист Абдала аг Алхюсейни допълва: "Както забелязвам в западната музика звуците на шума от градовете и колите, така чувам в нашия блус тишината на пустинята и бавния ритъм на стъпките от камилите". Те издадоха наскоро нов албум със заглавие "Тасили", което е поредната порция музика за познавачи. "Кадафи вече е минало, като за нас и нашето бъдеще това е добре", обобщава бившият войник от гвардията на сваления либийски диктатор.