Веднъж дегустирахме добро вино с един симпатичен испанец, организатор на фестивали. Разсъждаваше на глас кога да направи поредната културна проява в родината си, мислеше по най-важния въпрос: финансирането. "Пет месеца и половина преди изборите е добро време" - заключи той.

- Че защо пък така го избра? - зачудих се - Какво общо имат изкуството и изборите?

Преди избори властта е щедра, поясни този иберийски виртуоз на културния мениджмънт. После доуточни, че трябва да не си съвсем близо до елекшъна, тогава властта става твърде нервна. Не е особено уместно и скоро след изборите да търсиш властта за такива работи: обикновено е с поопразнена кесия, заета главно със себе си - да си укрепва положението и да се радва на статуквото.

Сетих се за този прагматичен подход на испанеца край нашите избори. Всъщност избирателите чакат от избраниците си файда. Това, каквото и да говорим, е естествено. Тази файда може да се степенува по скалата на благородството отгоре надолу така: 1) по-добра организация в обществото, синхрон между различните групи, здрав буфер между противоречивите интереси на различни прослойки; 2) проекция на собствените национални, класови и политособености върху представителна публична фигура (фигури), с която отчасти се идентифицираш, отчасти - гордееш; 3) толериране на моята група, класа, етнос; 4) лична изгода - ще назначат жената за шеф на отдел, ще дадат на мене поръчките за еди-що си; 5) абе, бутнаха едни 30 лева за гласа ми, все е нещо.

Могат да се добавят отсенки и полутонове, но като цяло това е парадигмата.

Може би затова се дразня, когато политици приказват



как "ще бранят интересите на хората"



Не че хората са нещо лошо или пък че нямат интереси; просто интересите им са често противоположни. Няма как да удовлетвориш всички, особено ако твоят интерес - да си на власт, е по-реална и примамлива перспектива от интересите на онези хиляди и хиляди, които според теб на четири очи с най-близкия понякога не знаят какво искат.

Иначе властта е свръхинтересна тема. В по-простички общества по разбираме природата й. Великденските острови са подходящо място да почоплим. Те всъщност са един остров в Пасифика - и няколко скали край него. Поради изолираността си за цели столетия това е уникално място. Не само с каменните истукани, не и с това, че жителите са си изсекли горите лека-полека, та накрая дошли ерозията и гладът, но с още един обичай. С изборите по великденски. Веднъж годишно устройвали състезание, млади мъже плували до съседния остров-скала. Който намерел яйце от гнездящите там птици, трябвало да доплува с него обратно, като избегне гъмжащите акули. Дошлият пръв получавал правото една година да е главен разпределител на произведените блага в своя род, тоест сдобивал се с власт. Освен това живеел отделно, към него имало култ. (Все пак, забележете - мандат. Една година, не доживот. Ако беше следвал този пример, Кадафи би спестил грозния финал.)

Тоест спечелилият състезанието получавал правото да разпределя бататите (фестивалите, порциите, субсидиите, бюджета, хляба и ножа, камшика и моркова - можем да продължаваме списъка колкото щем).

Речта е за състезанието. Хубаво е състезаващият се да рискува нещо, това учи на издръжливост и самообладание. От тази гледна точка днешните политици са по-глезени от великденските плувци. Изборното състезание днес е изкуство на прелъстяването, в по-простодушни общества по-грубо, в образовани - по-рафинирано. Изкуство на благото думане.

Ако не е чел някой скоро "Нова земя" на Иван Вазов, нека прелисти тази поучителна книжка, тя стои в сянката на "Под игото", но



игото и новата земя са винаги свързани,



част от един остров са. За всички народи. Не само при Рапа Нуи е така.

Има един Благодумов в "Нова земя", така се казва. Политик.

"Прихождането на нови гости прекъсна за кратко време речта на Благодумова... После притегли попа и шопите да седнат при него и продължи да приказва... не се стесняваше в агитационната си беседа, която се пъстреше постоянно с думите "либерали" и "консерватори". В понятието на простите слушатели тия две думи събуждаха съвсем смутни и чудовищни понятия. За либералите се догаждаха, че са хора много добри и благородни и малко протестанти; но консерваторите им се представяха някакви зловещи и черни каракончовци, дошли само да смучат кръвта на сиромасите. Един от селяните, първенец, за да успокои съвестта си, поиска да разбере той какъв е. Благодумов му отговори, че, разбира се, и той е либерал... Всичките земледелци, всички, които сеят и орат земята, са либерали.

- Виж, и затова е името ви либерал. Либерал, който либи ралото! - поясни хитро Благодумов.

Селяните клюмнаха утвърдително... "Кой не либи ралото? Който не иска да яде,той го не либи..." - забележи попът, също възхитен от мъдростта на софийския гост."

Всъщност етимологията на "либерал" от "да либиш ралото" се приписва на политика Васил Радославов (1854-1929).

Гласът на разума ми казва, че вторичното разпределяне на бататите е излишна функция, особено ако всеки "либи ралото". И ако гласът на разума е върховен вожд на човеците.

Уви, не е. Иначе великденци нямаше да си изсекат гората и да се докарат почти до затриване с глад, тежки войни и човекоядство.

Но след като политиците са неизбежни засега, по-добре такива, които не се боят сами да плуват до акулите. А не такива, които старейшината вади от джеба си като нагризан батат.