Дете дърпа играчката на приятелче - това е може би най-типичната гледка следобед в парка. Реакцията обикновено е едната майка да убеждава своето дете, че не бива да пипа играчката на другото. А другата да моли нейното все пак да си я даде поне за малко.

Грешка. "За едно дете на 2 години, което е проходило и развитието на тялото му е в пълна сила, е важно да се движи, да експериментира, да изучава. Когато то дърпа играчката, изучава и експериментира. В тази възраст то все още не знае кое му принадлежи и кое не. За малкото дете е трудно да осъзнае, че нещо не е негово и само затова трябва да бъде върнато. Затова най-добрата реакция е детето да бъде оставено да вземе играчката. После да бъде убедено, че тя не му принадлежи и ще се наложи да я върне, като си поиграе малко. А другото да бъде успокоено, че не му отнемат играчката завинаги и ще си я получи обратно", обяснява психологът Ангелина Даскалова, която работи основно с деца и помага в каузите на УНИЦЕФ за добро родителство. Проблемът на майките е, че те често действат от позицията какво ще помислят другите майки. Докато трябва да се мисли какво се случва с детето, с неговата психика.

Явно и родителите разбират, че грешат, защото какво да правят в тази наглед безобидна ситуация с играчката - да вземат ли страна, или да гледат отстрани, се оказва сред най-често задаваните въпроси във форума на УНИЦЕФ за обсъждане на проблемите на родителството.

Създаването му е първият етап от инициативата на неправителствената организация за организиране на училища за родители на деца до 3 г. у нас. Във форума родителите се чудят как да се справят в още



безброй ежедневни проблеми,



които уж отдавна би трябвало да имат своето решение. Например как да се справят с тръшкащо се дете, което така се надява да постигне и невъзможното. Защо детето не се храни, както майката очаква? Или как да се справят с ревността от появата на второ дете в семейството.

Училищата за родители са голяма мода в момента у нас - има за приемни семейства, за осиновители. Сега се появява и инициативата на УНИЦЕФ, която ще подкрепя биологични родители в грижата им за децата, въпреки че психолозите постоянно обясняват как всеки случай е различен и изисква индивидуален подход. Пак според тях обаче има някои общи правила, които биха помогнали на родителите да се справят по-добре и да предотвратяват проблеми, вместо след това да се борят с последиците.

"Трябва да се знае, че има поведения, които са типични за децата. И за да можем по-лесно да отговаряме на тях, е необходимо да разбираме тези поведения, а не да ги приемаме като проблем", смята Ангелина Даскалова. Като например ревността към по-малкото братче или сестриче. Няма как детето да не ревнува, защото се появява "натрапник" в семейството, с което трябва да дели някои неща, принадлежали досега само на него. Бебето обикновено е чакано от по-голямото дете с надеждата, че веднага ще заиграят заедно. Не стига, че не е така, ами неизбежно по-голямото внимание е насочено към по-малкия човек. С него трябва да се дели и най-скъпото същество - мама. В такива ситуации дори възрастен може да прояви ревност.

"Не бива на всяка цена да се опитваме непременно да потушим някои



агресивни пориви



на голямото дете спрямо по-малкото, а да разберем, че това поведение е нормално. В такава ситуация може да помогне разделянето на децата в даден момент, така че да може по-голямото да се почувства отново център на внимание. Това е едно от нещата, които могат да го успокоят", споделя опита си психологът.

Тръшкането в магазина е друго типично поведение за малкото дете, което се опитва да привлече внимание или просто експериментира докъде могат да минат номерата му. В такава ситуация обикновено реакциите са две - родителите са готови да изпълнят всяка прищявка само да свърши по-скоро срамът им, пък после ще се разправят у дома. Другата е да покажат колко са безкомпромисни с шамари и крясъци.

Пак грешка. "Детето трябва да се изслуша какво иска и спокойно да му се обясни, че в момента не може да го получи. Но с аргументи. Ако възрастният остане спокоен и сигурен в това, което казва на детето си, не обръща внимание на околните, то ще се откаже да разиграва този театър. Но това е трудно изпълнимо, когато сме изложени на чуждия поглед", признава Даскалова.



Въвеждането на семейни правила -



които да бъдат за всички у дома и детето да знае, че наруши ли ги, ще има последици, е друго общоприето правило, което уж всички знаят. Но голяма част от родителите се тормозят, че на практика не могат да го прилагат. Предават се пред прищявките на децата си или, вместо да ги убедят във важността на правилото, просто ги наказват с "неоспоримия" родителски аргумент - "защото аз казвам". Големият проблем във възпитанието на децата е и разминаването между родителите. Когато единият забранява, а другият разрешава, детето обикновено намира начин да издейства своето, като си го иска от "по-добрия" родител. После, естествено, следва караница защо, след като вече му е било забранено, то си го е поискало пак.

"Но в тези ситуации проблемът е между двамата родители, не при детето. Ако то е открило слабата точка между двамата, те са тези, които трябва да помислят за своето поведение", смята Вера Рангелова, която подпомага програмите за ранно детско развитие на УНИЦЕФ.

За децата е важно да не ги командват. Родителите трябва да се въздържат от използването на повелително наклонение - стани, нахрани се, облечи се, ела. За съжаление обаче често това е типичният начин за "разговор" на възрастен с дете. Хлапетата трябва да разберат, че не могат да имат всичко, като им се обясни, че се налага да направят или да не направят нещо, защото ползите или вредите за тях ще са еди-какви си.





Заповедите влияят доста



върху поведението на детето в бъдеще. Могат да попречат на реалната му самооценка, да забавят развитието му, защото то трудно се учи да взема решения, да действа адекватно в определени ситуации. "В някои ситуации едно дете с т.нар. тиранично поведение, което се опитва да манипулира, всъщност използва заповедите, които чува от възрастните", казва психологът.

Според Ангелина Даскалова дори агресивното поведение е типично за всеки човек. Важното е под влияние на думите детето да се научи да овладява тази агресия. По-добър ефект би имало не да се забраняват видео- и компютърните игри, а родителите да се поинтересуват за героите, за сюжета, за да могат да разговарят с децата си.

"Новите изследвания и виждания са, че родителят трябва да покаже загриженост и любов към своето дете във всеки момент. Особено мъничките се нуждаят от много любов и подкрепа, за да почувстват сигурност и да се развият правилно. Основният акцент в контакта родител - дете трябва да бъде върху поощрението. Важно е децата да се насърчават, когато правят нещо хубаво, да се чувстват оценени", твърди Вера Рангелова. Родителите явно все повече разбират това, защото друго, за което молят във форума за позитивно родителство, е съвети как да възпитават без насилие децата си.

По принцип във възрастта до 3 г. се счита, че родителските грижи се изчерпват с това да нахраниш детето, да го облечеш, да е сухо и дотук. Но изследванията показват, че родителят трябва да подпомага социалното и емоционалното развитие на детето, както и развитието на неговите познания за света. "Родителите трябва да общуват с него, да му четат книжки от много ранна възраст, дори когато се смята, че то нищо не разбира, за да може да се развива неговата реч и да се изградят привързаност и топлота", споделя Вера Рангелова.