:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,557,410
Активни 78
Страници 1,698
За един ден 1,302,066
Сега и одеве

Българските държави и българските диалекти

Димитър Денков
Както няколко пъти споменах, българският народ напоследък е трайна илюзия, остатък от миналото; в действителност имаме различни български народи и те днес се виждат навсякъде из Родината. Това донякъде се и чува, вслушаме ли се в езика без маниите на високата литературна норма и генеративната граматика, с която се беше прославил Чомски, преди да стане известен като политически мислител. Споменатата илюзия за един народ в голяма степен се крепи на друга, на илюзията за единния език, чиито общи структури избиват в задължителен за всички идеален изказ, в който са недопустими дори акцентите. Средството за налагането му е единната образователна система - една постоянна грижа на държавата, преследваща разноезичието от диктовките през преразказите до тълкуванията на литературните образи, обречени да бъдат символи на "типове дискурси" и "екзистенциални екземплификатори", както се изразяват напоследък теоретиците на душеведството.

Подобно душеведство е своеобразно душевъдство. И както хуманната и ветеринарната медицина се сближават в развитите общества, така и в представите за идеална държава опорна точка е сближаването на диалектите до оная точка на безразличие, където те се претопяват във възвисената литературна норма при изразяването на народната душа и нейните болести.

За това приближаване и изчезване се грижеха трите предишни български държави, Княжеството, Царството и особено Народната република. Последната успя покрай ликвидирането на неграмотността почти да ликвидира диалектното многообразие, като го изтласка от публичността и го остави само в областите на частната, домашна употреба. За това несъмнено допринесе измирането на първите следосвобожденски поколения, чийто предимно селски произход допринасяше за диалектното многообразие.



Скопяващият култ към единство, творчество и красота в езика,



чийто тоталитарен характер бе доста по-невидим от политическата организация, доведе манията за чистота и литературна норма до неподозирани изяви, вкл. и някак опозиционни. Един от белезите на тая опозиционност и почти героично дисидентство бяха хихиканията за диалекта и акцента на партийните шефове. Затова и диалектите лицемерно се допускаха предимно в хумористични жанрове. Горе-долу така, както уж е много смешно, макар да е тъжно, когато Манго и Айше говорят български в тъпите скечове по телевизията - естествено, парцаливи на фона на лъснати конферансиета с правилна, но куха дикция. Разбира се, имаше очеркисти и белетристи, които съзнателно пускаха по някоя и друга "простолюдна" дума в творенията си, та да звучи някак по народному; някои дори се прочуха със "селска" проза. Но като цяло художественотворческата интелигенция презрително се подсмихваше, когато не толкова на диалект, колкото с акцент Живков и обкръжението му мекаха, микаха или мокаха по формите "идеме, идими, одимо". Литературният език бе сякаш израз на жилавата буржоазност и куртоазната образованост, към които се стремяха във възпитанието на децата си дори "селяндурите" от партийните бюра по места и в центъра.



Четвъртата държава, сегашната, има двойствено отношение



към тая традиция. В това много помогнаха свободните медии, чиито езикови конструкции провъзгласиха за език на хората този, който самите медии говорят със същата убедителност, с каквато залъгват, че съобщават новините такива, каквито са. Спел-чекингът замени коректорите, а за редакторите остана предимно цензорската функция, следваща идеите и рекламните обвързаности на собствениците. Това се съчета с видимо нови обстоятелства. Русизмите, изпъстрящи говора на някогашните партийни босове, се замениха с бързо нахлуващия покрай новите технологии и идеологии Microsoft English, несъмнен израз на прогрес и съвременност. От високите държавни и партийни капии не просто продължиха да прокапват диалектни особености, а взеха да се леят потоци на гангстерски жаргон и да се разпридат езиковите дантели на брюкселската бюрокрация. Всичко това изглежда съвсем естествено и свободно, както е естествено и свободно да си "говориме", "пишеме" и "четеме", както говорят, пишат и четат представителите на вече свободната държава. От друга страна, именно тая държава напълно съзнателно успя да реституира правото на образованост само за заможните съсловия, като заряза грижата за общо образование дотам, че е напълно нормално дипломирани гимназисти да не говорят, пишат и четат добре български. Наред с това тя изтръгна от образователната система класически текстове на основанието, че съдържат неразбираеми за сегашния читател диалектни изрази и думи. Гузната й съвест не позволява да признае, че подобни текстове показват именно нейната несъвременност. Защото дори и части от тези текстове да са отчасти неразбираеми, напълно разбираемо е посланието им, разкриващо една манталитетна непомръдналост и на държавата, и на народите.

Затова е полезно те да се припомнят. За свидетелство може да послужи следващият разказ, писан преди 112 години. Дори и на забравен диалект, той разкрива незабравимо и до днес мисловно убеждение. В деня за размисъл е добре да не забравяме и за това покрай разказа на Михалаки Георгиев - митнически инспектор, организатор на първата държавна лотария, автор на учебници по ботаника, земеделски деец, сатирик и мн. др. Пълната с диалектизми история съвсем точно описва не само представите за народен човек, но и идеалите на управленските кадри, извиращи из дълбоките пазви на българските народи. И най-накрая е повече от необходимо да се отбележи, че ако Бай Ганьо прави избори, причина за този им вид са както мераците на чичо Денчо, така и заръките на стрина Въла.
 Композиция на Илия Бешков
220
13472
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
220
 Видими 
28 Октомври 2011 19:16
Подобно душеведство е своеобразно душевъдство
- абе като не е душевадство... чакай да не ме чуе Прaвописецът...

Редактирано от - Лустриран, не фрустриран на 28/10/2011 г/ 19:17:01

28 Октомври 2011 19:27
правилната употреба на книжовната норма на всеки един език е белег на култура по същия начин, по който правилната употреба на ножа и вилицата на масата. говоренето на приетия за висока норма говорим език - също. от много време насам тече опростачването на българския език, благодарение и на българските вестници. "X води на Y" е пресен пример за това опростачване. отделно, че по-голямата част от хората, придошли "на софия", нямат желание, сакън да не забравят "родния си град". не е лошо в хасково, нали? е обогатявайте си местната култура с диалектите си тогава! Натиснете тук
28 Октомври 2011 19:30
взеха да се леят потоци на гангстерски жаргон и да се разпридат езиковите дантели на брюкселската бюрокрация.
- душевадецът (мерси - да ти се връща, Лустри) смята, че дантелите се плетат - и, следователно, разплитат... а се преде прежда - и, следователно, разприда...

Редактирано от - Правописец Храбър на 28/10/2011 г/ 19:34:13

28 Октомври 2011 20:23
Български държави, бългатски народи, български галактики и прочие тарильомщини. Въпросът е защо днес няма Михалаки-георгиевци, Добри Чинтуловци, Евлоги Георгиевци, Вазовци, Смирненски, Вапцаровци, Елин-пелиновци, Дамян Дамяновци а само найлонови торбички?
28 Октомври 2011 20:29
Чувал съм че когато умееш да държиш вилицата с лявата ръка е позволено да хванеш кокълчето с пръсти.
Впрочем един голям френски поет е пишел на арго.
28 Октомври 2011 20:31
Човек ако не ВЛАДЕЕ майчиния си език, пиши го "бегал"! Ама защо при толкова проблеми пак се спряга езика роден?

28 Октомври 2011 20:43
Правописец Храбър,
"... а се преде прежда..."-не позна! Преде се вълна, а опреденото е прежда.
Авторът можеше да ни обясни, защо "меко" говорят в източна, а твърдият говор е типичен за западна България. Можеше да обърне внимание как се използват ежедневно изрази от сорта на "по нататък", а не П.Стояновото "по натам"
Все пак, как говорят българите е важно, но никак не е маловажно колко грамотно пишат! И ако изразяването е вътрешна нагласа, темперамент и въпрос на обща култура, то правописът определено се учи в училище.
28 Октомври 2011 20:50
от много време насам тече опростачването на българския език, благодарение и на българските вестници.

Напълно съм съгласен, само с една забележка.
В случая "благодарение" трябва да е в кавички. Не може да се благодари за нещо лошо. Не бива да даруваш с благо този (тогова), който върши поразии.
Редно е да се каже "по вина на".
28 Октомври 2011 20:55
Уважаеми Тома, да се върнем към по-близки и познати времена. И Хашек е писал на арго - пражко, будейовицко, от Писек и Липнице... Но също така - със свободна употреба на немски, латински, маджарски, руски.


Само любими изрази като "обичам те като люта чушка в г*за" не прави от хроникьора писател и на епохата си. Особено ако не е егоцентрист (като повечето поети), подобно упоменатият от вас.


IMHO, единствено Иван Вазов не е злоупотребявал с диалектизмите.







28 Октомври 2011 20:58

КокАлчето, Тома, кокАлчето...
28 Октомври 2011 21:06
Правописец Храбър, "... а се преде прежда..."-не позна! Преде се вълна, а опреденото е прежда.
- а филмът се казва "Плетачката на конци, като оплетеното е дантела"...
28 Октомври 2011 21:17
Правописец Храбър,
да дантелите се плетат, както плетките и интригите, но вълната се преде. За съжаление и това традиционно умение е в забвение.
28 Октомври 2011 21:27
Разсъжденията на автора за "българските народи" от няколко седмици насам се отличават с жанрова неизбистреност и дилетантизъм и не си струват коментара. Въпросът за българските диалекти, които образуват една цялостна езикова система, обаче е важен и интересен, макар авторът да не го и зачеква по същество в статията.

България е една от първите източноевропейски и балкански страни, които имат свой диалектен атлас. Много интересна е работата на проф. Стойко Стойков "Бълг. диалектология" (пълен текст на крорайна, но в момента не се отваря).

Българският език е и (да кажем) един от най-богатите на диалекти славянски езици и най-богатият от балканските. Съвременната наука смята това за сигурен белег за стар етнос, обитавал дълго сегашните си земи. Най-голяма дивергенция на езиците на най-малка площ има в местата с най-древно автохтонно население - Нова Гвинея, Кавказ, дето всяко село може да има свой език, напълно неразбираем за съседното. Езици като румънски, които се хвалят с малките си диалектни различия, са млади, или в случая в рум. - и изкуствено създадени и наложени от държавата в най-ново време, от края на 19 в. насам. Съвременната наука има хронологически таблици на дивергирането на различните индоевропейски клонове и отделни езици.

Българският език е и първият книжовен славянски език. В основата на кирилометодиевия език е българският солунски говор, който се пада на изток от ятовата граница и бил запазил поне до началото на 20 в. разкошни археологически пластове от Кирилометодиево време, като големи и малки носовки: пЕНтък, сЪМбута, гЪМба, грЕНда или мелодично двойно ударение: кАжувАха, ЕрембИца.

Бълг. говори благодарение на много ранната бълг. писменост се характеризират лесно спрямо старобълг. книжовен език, например фонетично, как се изменят стб. звукове ят, носовките, еровете и т.н. Бълг. говори изчерпват всички фонетични възможности на вариране на стб. гласни, които май били 11, в новобълг. 6 или малко повече. В бълг. говори се откриват и археологически следи от почти всички славянски езици, например псевдорусизмите в шуменския мизийски говор (десни = венци), щч вм. щ в костурския говор (КорЕшчата, зашчо), позно = късно в петричкия говор; ери в много говори: вы̀но, еды̀н, ры̀за (павликянски); напевните двойни гласни в еркечкия балкански говор (млЯАку, кООньите). В много бълг. говори има меки съгласни като в конь, фасуль, ла̀кокь (лакът).

Бълг. диалектология показва с научна строгост, че македонските говори (в БЮРМ, Гърция и Албания) са органична част от бълг. езикова система, подчиняват се на същите правила (например се делят от ятовата граница, от границата между рупските и югозападните) и всички елементи, съдържащи се в тях, вкл. падежите и глаголните форми, могат да се намерят и в други бълг. говори извън географска Македония. Бълг. мизийски (ерлийски) говори, почти изчезнали до края на 19 в. с изключение на Провадийско и няколко други анклава, пък са оказали голямо влияние в/у фонетиката на влашкия и съвр. румънски език.

Диалектологията (изучаването говора на старите хора, преди масовото училище и радиото), заедно с етнографията, е основната дисциплина за изучаване на "българските народи", на дивергенцията на българите, миграцията им, взаимните им езикови влияния с другитe народи.

ста̀рêм дай мо̀жêне, мла̀дêм зна̀ене (среднородопски)

челêкутуму (среднородопски) = этому человеку, дателен падеж на "човекът"

дàдōме Минчòти колàта (дупнишки) = дадохме на Минчò колата (Милèти също е такава падежна форма от Милè, но e и отделно име.)

срощнах лелинцèк Петра (среднородопски) = я встретил теткиного Петра

Редактирано от - Чичо Фичо на 28/10/2011 г/ 21:43:09

28 Октомври 2011 21:28
Преде се вълна

Това ми напомни за следния
ВИЦ.
Един нашенец забърсал някаква мацка, без да знае, че същата е туркиня, и докарал работата до секс.
Съблекли се двамата, погледнал я той с мерак и що да види - дамата бръсната отдолу. Притеснил се нашенецът да не хване срамни въшки и уплашено попитал:
- Къде ти е вЪлната, мари?
А мацката му рекла:
- Ти за какво си дошъл, бре? Да е*еш, или да предеш?
28 Октомври 2011 21:31


И "разплита" и "разприда" да се каже е правилно, зависи от случая.

Плетивото се плете от прежда, която, ако не е здраво опредена, понякога се разприда. Разпада се тоест тъканта на плетивото, а не бримките му.

Харесва ми употребата на това полузабравено "разпридам". Звучи ми поетично, напомня ми за старите българки с хурките край огнището, в котлето къкри ароматна гозба, в люлката сладко спи детенце.
28 Октомври 2011 21:36
Пък по моя край имаше израз:"Внимавай , да не оплетеш вълната !" - предупреждение , отправено от силния към нежния пол ...
28 Октомври 2011 21:39
Даскал Цеко-Разсмя ме!
Жив и здрав, с непомръкващо чувство за хумор!
Но да знаеш, че преденето на вълна, не е лесна работа-ама никак!
28 Октомври 2011 21:40

В интерес на буквалността, вълната не може направо да се плете. Първо трябва да се опреде.

Редактирано от - Сибила на 28/10/2011 г/ 21:41:31

28 Октомври 2011 21:41
Плетката не се разплита , а разбрида !
А баба ми имаше израз :" Какво си се повлякъл , като разбридан черап(чорап) !" Може би разбридане идва от бримка ?
*
Вълната , освен че се предеше , май се и "пресукваше" . Спомените ми от село почват да избледняват....

Редактирано от - Чок觧 на 28/10/2011 г/ 21:53:18

28 Октомври 2011 21:55
Чок觧,
красотата на диалекта и българския език.Признавам, че докато напишеш- разбридам, знаех само за разплитане на плетки, плитки и коси.
Прости любопитството ми, но от кой край на България е била баба ти?
28 Октомври 2011 21:58
а кое се разнищва?
28 Октомври 2011 22:02
дантелите се плетат, както плетките и интригите, но вълната се преде.



Това не е точно.

Дантели могат да се плетат и от коприна, и от вълна, и от памук.

Те, естествено, първо трябва да бъдат опредени на конци.

Как се преде коприна всъщност не знам, но за вълната и памука съм съвсем наясно.
28 Октомври 2011 22:05
Разнищва се фандък и се преприда отново.
"Подир това ще съберемфандъци-фандъци вълна от трънето, ще я изперем." (Ил.Блъсков)
28 Октомври 2011 22:08
Както може да се каже "стрижа овце" и "стрижа вълна", "плета дантели" и "оплетох конците", "меся тесто" и "меся хляба", така може да се каже "преда прежда" и "преда вълна" - тоест, глаголът върви и със суровината, и с крайния продукт...
28 Октомври 2011 22:10
Я обърнете внимание на величавия и фундаментален анализ на бай фичан - стига разплитахте и опридахте! А Цекича пак за междукрачието - аман!
28 Октомври 2011 22:12
А защо "вълната" е къдрава? Да не боде в очите на интелигентните мъже...
28 Октомври 2011 22:16
Ти пък, минава 10, петък вечер, пък ни препоръчваш анализи... Утре ще му обърнем внимание... Като се върнем от Витоша, земем си дрямката и седнем със следобедното кафенце...
28 Октомври 2011 22:32
Разнищва се плат и същност/смисъл, а преждата е опредена вълна. Няма как да опредеш прежда, така както няма как да оплетеш неопредена вълна.
Както и да е , красотата е в многообразието, различното и не еднаквото. Вижте само от едно предене на Правописец Храбър колко се обогатихме- Даскал Цеко ни разказа виц, Сибила описа такава пасторална семейна идилия, за която само с тъга можеш да си спомняш, Чичо Фичо ни даде и библиографска справка към малкия си труд посветен на диалектите, а от цитата на Змея разбрах, че вълната е на фандъци /като кичури ли се превежда от турски/. Успяхме да си развием /не пъпа/тема в темата.
Благодаря за позитивността Ви!
28 Октомври 2011 22:37
Ето ви още няколко диалектни бисера:
"Съп'та рап'та няма-ръкити в жубити и хадьте на Кенана"
"Сьелянин, уицки за ми пий.Дай ина уодка с ино пепци"
28 Октомври 2011 22:39
Писатели, разказвачи на вицове, пасторални идилии и др. щуротии... Езикът на българите ще го има, когато старите научим младите - да могат, да искат и да искат да знаят! Когато няма да има езиковата дупка между МГ и ББ, т.е. да има приемственост. Най-видна е в http://www.youtube.com/watch?v=LKRaXPYSzKY&feature=related Target=_Blank id=url>Натиснете тук Демек - старо вино в нови чаши! И виното му вино, и опаковката - като хората! По-здрави на всички!

28 Октомври 2011 22:40
Препратката отново Натиснете тук

28 Октомври 2011 22:42
Мура,
Фъндак, фандък, фандак или фъндък [от тур. findik] - малко валмо от вълна, памук и др.
28 Октомври 2011 23:03
Mura , баба ми е от "резерват Северозапад" , а по точно с.Галиче , Белослатинска околия , Врачански окръг . Имало е периоди , когато е било към Оряховска околия .
Пошегувах се , разбира се - плетката се разплита , но на врачански диалект е разбрида , брида .
Първите си 7 години изкарах на село и когато отидох в първи клас в Североизточна България(Русе) , бая зор видях отначалото . Но не съжалявам . Знаенето на диалект ти прави езика по-богат .
28 Октомври 2011 23:06
ivankin: А Цекича пак за междукрачието - аман!

Иванкин,
Ти ако вече си минАл в други полк и се интересуваш само от междуушието, аз все още се интересувам и от двете.
28 Октомври 2011 23:08
Помним, разбира се, помним Галиче, помним и Ценко Чоков...той вързваше хайдуците за позорния стълб с още по-позорна табела на гърди...и приказваше на един кристален български диалект...
28 Октомври 2011 23:11
Но да знаеш, че преденето на вълна, не е лесна работа-ама никак!

Мура,
А бе прав си, ше знаеш - от известна възраст нататък става много трудна работа (за мъжете). Ей го нá, виж ivankin как се е притеснил...
28 Октомври 2011 23:16
глаголът върви и със суровината, и с крайния продукт...
- и аз така го разбирам... иначе, като кажа "пека хляб" или "варя ракия", някой ще ме поправи - "не бе, печеш тесто и вариш джибри"...
28 Октомври 2011 23:16
Мура,
Забравих да добавя едно благопожелание за теб:
Да ти стърчи .... (хаванската пура)
като пиринска мура!
28 Октомври 2011 23:21
Змей , по нашия край казват "вЪлмо" . Освен вълмото , което се привързваше на хурката и се предеше , имаше и "вълна на чирвия(черва)" която беше на кълбета и също се предеше , но нямам представа как се получаваха тия дълги "черва" от вълна . Помня , че вълмото от хурката се предеше , като в горния край на вретеното се правеше примка , а при второто - в долния край на вретеното .
28 Октомври 2011 23:34
"пека хляб" или "варя ракия"

Правописецо,
В северозападна България казват "печем рИкия".
28 Октомври 2011 23:34
В моя край беше "вълмò"... имаше и "повесмò" - май така се казваше на вълмото, когато е вече на хурката - ама не съм сигурен...
28 Октомври 2011 23:36
Наистина се разнищва плат , а глагола идва от едни части на тъкачният стан , наречени "нищелки" . Интересно ми бе да наблюдавам , как след минаването на совалката от единия в другия край и дръпване на "бърдото" , част от нищелките подскачаха нагоре , а друга - надолу ! 8)
28 Октомври 2011 23:38
В северозападна България казват "печем рИкия
- значи за хляба сте оставили само глагола "ям"...
28 Октомври 2011 23:39
когато е вече на хурката

----
Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода бих направил
на баба си на хурката!

28 Октомври 2011 23:41
На хурката , на вълмото му казвахме къделя , но може по други места да е било повесмо .
28 Октомври 2011 23:42
а някой да знае какво е "свесло" А "повесло"?
28 Октомври 2011 23:44
- значи за хляба сте оставили само глагола "ям"...

А-а-а, и други глаголи сме оставили за хляба - "вадя си (изкарвам си, печеля си) хляба", "вгорчавам някому хляба", "вземам на някого хляба" и т.н.
28 Октомври 2011 23:45
Защо не съм и аз поет,
поет като Пишурката?
Ех, че ода бих направил написал
на баба си на хурката!
28 Октомври 2011 23:46
Чоки, наистина беше "къделя" - значи "повесмо" е или синоним, или нещо друго... или ми е останала къделята от "Над смълчаните полета" - синът ми пееше "пуфкали къдели"...
28 Октомври 2011 23:48
Чоки,
Чети тук и се ограмотявай (Стефан Брезински: Цитирай точно, пишещий братко!).
Първо чети, после пиши: Натиснете тук
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД