Катастрофалното земетресение в съседна Турция възкреси идеята за български фонд "Бедствия", който да се финансира чрез задължителна застраховка "Дом" за всички българи и да покрива щетите на гражданите при земетресения, наводнения и свлачища. Минимална част от парите в него ще идват от държавата, а основните средства ще се набират от джоба на всички българи - чрез задължителна застраховка "Природни бедствия" за всяко жилище в страната. Цената й ще варира между 10 и 20 лв. на година.



От ноември сдружението "Инициатива за управление на катастрофичните рискове" започва серия от разговори с МВР, финансовото министерство и Комисията за финансов надзор за обсъждане на предложението, научи "Сега".

"Застрахователният бизнес не може да не заостри вниманието на властта върху идеята за катастрофичния пул, защото капризите на природата не бива да се подценяват. Последният пример е земетресението в Турция от миналия уикенд. Общите щети за съседката ни възлизат на 2 млрд. долара, а застрахователните загуби след бедствието ще са за цели 200 млн. долара. За разлика от България Турция има работещ катастрофичен пул от години, в който участват държавата и гражданите и който сега ще поеме щетите", обясни пред "Сега" шефът на сдружението "Инициатива за управление на катастрофичните рискове" Румен Гълъбинов. В Румъния също работи подобен фонд "Природно бедствие".

Сегашният модел предвижда държавата да финансира създаването на фонда с 2 до 3 млн. лв. Останалата сума ще се набира от парите от задължителни застраховки срещу бедствия на всички жилища в страната. Според статистиката в страната има 3 млн. жилища. Ако всички те се застраховат с по 10 лв. годишно, това ще акумулира във фонда 30 млн. лв. още през първата година след учредяването му. Изразходването на набраните средства ще става на солидарен принцип - всички внасят, но ще получи този, който докаже щети от бедствие.

Предвижда се пулът да се ръководи от Управителен съвет с представители на Министерството на финансите и на бизнеса. Събраните средства ще могат да се инвестират в сигурни и бързо ликвидни европейски ценни книжа, а също и в краткосрочни депозити в търговски банки у нас. "Така чрез нашата идея банковата система на България ще получи допълнителна ликвидност", обясни Гълъбинов. Идеята е 2-3 години след старта на фонда за земетресения държавата да се оттегли от финансирането му.

Размерът на премиите, които ще плащат българите за застраховки на домовете, ще варира от зоната, в която се намира жилището, и конструкцията на имота. Обмисля се страната да бъде разделена на 4 района в зависимост от риска, като жилищата, попадащи в най-рисковата сеизмична зона или близо до големи реки, ще плащат за полиците максималните 20 лв. на година. Гражданите ще могат да надграждат задължителната застраховка, като се застраховат допълнително за други рискове - пожари в жилищата и кражби на движими вещи от домовете.

"Сега" попита официално как финансовото министерство гледа на идеята, но отговор от ведомството до редакционното приключване на броя не бе изпратен.

"Идеята е погрешна. Тя е своеобразен данък сгради, който ще се събира, а не реална застраховка. Знаете, че при застраховките се прави предварително оценка на жилището, което тук няма да се прави, т.е. и гражданите няма да получават реалните си обезщетения в случай на бедствие", коментира пред "Сега" икономистът Георги Ангелов. Той заостри вниманието и на друг акцент - погрешната политика на държавата в тази сфера. "Досега винаги при бедствие се случва едно и също - отива премиерът и обещава държавата да поеме щетите. Естествено че при такава практика българинът няма да има потребност да застрахова жилището си. Това трябва да се промени, като населението се предупреди, че то е отговорно за жилището си", добави той. Ако има някакви стимули, то те трябва да са към застрахователите, но в никакъв случай не бива да се допуска задължителна застраховка", смята Ангелов.

Не е ясно и как ще се реши проблемът със застраховката на имота при теглене на ипотечен кредит за ремонт или покупка на жилище. В момента банките изискват задължително застрахователни полици, които включват всички рискове, включително за земетресение. За апартамент от 70 кв. м такава застраховка се движи средно около 120 - 130 лв., съобщиха експерти. Тоест има риск и банките да не получат реалното обезпечение за кредита при щети върху имота заради малката сума на премията.