Интервюто на доц. Калин Янакиев във в. "Сега" само заглажда малко острите ръбове в откритото писмо "Последните събития и състоянието на БПЦ", подписано от трима - доц. Калин Янакиев, психиатъра д-р Николай Михайлов и журналиста Явор Дачков. Не ме напуска обаче смущаващото усещане, че там Авторът, действителният, е друг. Признавам - травмиращ за съзнанието ми е именно фактът, че сред тримата съавторствали е доц. Калин Янакиев.

Книгите и студиите на Калин Янакиев са едно от ценните неща в литературата ни не само за последните десетилетия. Тъкмо те разкриха по дълбоко личен и запленяващ начин трепетното живеене в Църквата, с което, определено мисля - привлякоха не малко хора за живот в нея. Не крия, че книгите на Калин Янакиев и щастливият случай да го познавам покрай работата над един от филмите ми, допринесоха и за моето собствено "обръщане" към същата тази църква. Затова дръзвам да не премълча крайно болезненото усещане, което писмото, а сетне и интервюто, породиха. Защото мисля - тези текстове са поредното издевателство над съзнанието на вярващите хора в тази държава. Лично за мен, като човек живеещ в суетата на този свят, "бунтът" на тримата съавтори в пресата не е неразбираем.



"Бунтът" е неразбираем обаче за истински посветилите живота си на Църквата



според нейните канони и етика. Но дори и за мен остава непонятно настоятелното изискване на съавторите за "адекватна" демонстрация на скръб от страна на архиерея, в чийто "дом" се случи трагедията с убийството. Не разбирам - как е възможно някой "вътрешен" или "външен" да коментира като подходящ или неподходящ начина, по който един баща, сполетян от трагедията, изживява болката?! Не разбирам - как е възможно някой да казва на страдащия как именно трябва да се страда?! И всичко това с една ясно заявена цел: да се открие дали трагедията е породила у него, страдащия, определената от Изследователя подходяща степен на вина?!

Още нещо крайно смущаващо - писмото на тримата съавтори богослови органично се вписва в сензационния тон на цялата вестникарска кампания по повод на трагичния случай. Целият този шум и крясък, който се надигна по повод на убийството на отец Стефан Камберов, съмнително напомня за едно друго злощастно събитие отпреди година и половина. Тогава пак по повод на едно криминално деяние, преди още да се знае извършителят му, таксиметрови шофьори блокираха центъра на столицата и настоятелно заплашваха и изискваха от тогавашния премиер Иван Костов да припознае своята вина за убийството на детето. Общ и в двата случая е чисто



езическият маниер непременно да се търси изкупителна жертва



Ами отидете в епархията на дамгосания в откритото ви писмо с "ужасяващ за църковен предстоятел дефицит на състрадание, на милост, а следователно и на любов" архиерей и сами вижте как хората го търсят и говорят с него. И вие искате да кажете на тези хора, че той нямал любов към тях? Как ще ви повярват, когато те с любовта му живеят! Господа, които похулихте архиерея, дали един ден, когато разберете истината, ще си припомните хулните си думи и ще се срамувате поради тях? Хам видя баща си Ной да лежи гол и му се присмя. А ние видяхме баща си, сполетян от нещастие. И се нахвърлихме върху него.

В романа "Братя Карамазови" има един епизод: когато праведният и почитан от всички старец умря и жителите на градчето очакваха поредица от чудеса, вместо това - не само, че чудеса никакви не станаха, но от тленните му останки се разнесе и зловоние. И всички тези, които приживе благоговееха пред него, а след смъртта му се надяваха да се възползват от очакваните чудеса, един по един при разнеслото се сега зловоние се разочароваха, и "дори някакси се обидиха". Защото изкушението беше голямо.



По-голямо от вярата им.



10 години по-късно, когато прототипът на стареца Зосима от романа - Старецът Амвросий Оптински умира - от неговите тленни останки в първите дни, по свидетелство на очевидци, също се разнесло зловоние; което обаче с всеки изминал ден намалявало и се обръщало на благовоние. Това се случило през 1891 г. (Романът "Братя Карамазови" бил отпечатан през 1881 година.) Старецът Амвросий Оптински бе канонизиран за светец от Руската православна църква през 1988 г.

Изкушението, което се случва днес - то е за нас. За изпитание на собствената ни вяра.

-----------

* Ралица Бонева е родена през 1967 г. Завършила е кинорежисура в НАТФИЗ. Автор е на документалната трилогия "Българите и християнството".