|
Макар че е насочена срещу дилърите, мярката означава, че всеки наркоман, в който бъде открита дрога, също ще бъде подведен под отговорност. Сега според НК не се наказва "лице, което е зависимо от наркотични вещества или техни аналози, ако количеството, което придобива, съхранява, държи или пренася, е в размери, сочещи, че то е предназначено за еднократна употреба".
Едва ли България трябва да измисля топлата вода, затова да погледнем европейските практики. Общо европейско наказателно законодателство няма, така че да извлечем основните поуки от практиките в 15-те държави-членки на ЕС.
Германия
При определянето на присъдата законодателството взема под внимание какво е намереното количеството наркотик, като има специална таблица, определяща наказанията.
Процедурни правила и инструкции разграничават притежанието на наркотици за лична употреба от това, предназначено за трафик. Преследването на консуматори на канабис е рядко, обикновено констатираните случаи не стигат до съд, ако не са надхвърлени определени количества (в различните области - от 5 до 30 грама, най-често 10).
------------------
Законът не прави разлика между различните видове дрога - съдът е този, който взема под внимание това обстоятелство.
За да се произнесе какво да бъде наказанието, законът изисква изясняването в съда на конкретни обстоятелства: дали обвиняемият е бил движен от мотиви за извличане на лична изгода, дали е насърчавал малолетни да извършват престъпления по смисъла на Закона за опасните наркотици, дали е действал непредпазливо по начин, който е довел до смърт на трети лица, дали е част от организирана банда. В много голяма степен това важи за всички други страни в ЕС.
-----
Законът предвижда особена категория "трафик", при която наказанията са по-малки - когато продавачът на дрога е наркоман, който се занимава с тази дейност, за да финансира собствената си консумация.
Белгия
Прави се разграничаване между лична употреба и трафик, но количества "за лична употреба" не са определени - право на съдът е да направи преценка. Законът също така не прави разлика между видовете наркотици, но съдът има право на преценка. Много редки са случаите, когато лица, у които са намерени малки количества канабис, са били съдени.
Законът предвижда тежки присъди - от 10 до 15 години - ако продажбите са част от организиран трафик, и утежняващи обстоятелства и присъда 20 години затвор за ръководителя на трафика. Други утежняващи обстоятелства са привличането на малолетни, както и дали приемането на наркотиците е довело до постоянна инвалидност или смърт.
Дания
Прави се разграничаване за количество, както и за вида на наркотика. Ако количеството е достатъчно за голям брой дози, присъдата е до 6 години, а ако се използват особено опасни и вредни вещества, присъдите са до 10 години.
За количества над 25 грама хероин или кокаин, 50 грама амфетамини или екстази, или 10 кг хашиш, са предвидени тежки присъди по силата на Криминалния кодекс. За по-малки количества се прилага друго законодателство - Закона за упойващите вещества, който предвижда затвор до 2 години и/или глоби. При рецидив се прилага Криминалният кодекс.
Притежанието на много малки количества дрога за лично ползване се наказва с предупреждение. При рецидив е възможно както повторно предупреждение, така и глоба.
Подобно на Германия, законът е по-малко суров към наркоманите, които продават дрога, за да финансират собствената си консумация.
Гърция
Министерството на здравеопазването е определило количествата от всяка дрога, които могат да се смятат "за лично ползване". Гръцкото законодателство предвижда и една особена категория провинение - производството на канабис за лично ползване, при което санкциите са леки. От момента, когато дрогата се предоставя на трето лице, наказанието става по-тежко - 6 месеца затвор и нагоре. По преценка на съда то може да бъде заменено с глоба.
Франция
Смята се, че Франция е страната с най-твърдо законодателство срещу дрогата, защото неговите текстове не правят разлика за количество и вид дрога. Присъдите за организиран наркотрафик са много тежки - 30 години затвор и 50 милиона франка глоба (близо 8 милиона евро). Съдът обаче взема под внимание тези обстоятелства, като разграничава категориите "транспорт", "притежание" и "продажба", което включва притежанието на дрога за лична употреба в малки количества, като за него наказанията са леки и рядко се стига до затвор.
Законът не прави разлика между продавачите на дрога от гладна точка на това дали са наркомани, които финансират собствената си консумация.
Холандия
На другия полюс е Холандия, страната с най-либерално законодателство в областта на дрогата. Законът прави разграничаване на различните видове дрога, като конопът и неговите продукти са толерирани. В закона, наречен "Опиум акт", е посочено, че притежаването до 30 грама канабис не се смята за престъпление. Продажбата на канабис в т. нар. "кофи-шоп" също е разрешена при определени условия - еднократна продажба от максимум 5 грама, забрана на продажби на малолетни.
Португалия
Законът разграничава както видовете дрога, така и количествата. Посочено е, че лицата нямат право да притежават дрога освен "необходимата за лична употреба в продължение на 5 дни". Наказанията са различни в зависимост от това дали дрогата представлява "растения", "субстанции" или "препарати".
Испания
Криминалния кодекс прави разграничаване между различните видове дрога - тези, които представляват сериозна опасност за здравето, и тези, които не представляват такава опасност, като и количествата. В законодателството са посочени различни наказания според тези параметри. Съдът е този, който прави преценка дали дадено количество дрога е предназначено за лична употреба, като в този случай рядко се стига до затвор. Съдът също е по-малко строг към наркомани, които продават дрога за набавяне на средства, необходими за личната им консумация.
Великобритания
Законът разграничава три категории: "незаконно притежание", "незаконно притежание с цел продажба" и "незаконна доставка". Първата не се смята за престъпление, свързано с трафик, където наказанията са по-тежки, другите две се смятат за трафик. Следствените власти и съдът решават как да постъпят при всеки отделен случай. Когато е необходимо, съдът се съобразява със съдебните прецеденти - решения на върховни съдилища при сравними параметри.
Що се отнася до вида на дрогата, има изготвени таблици с три категории наркотици - клас А, клас Б и клас С според степента на вредност. За трафикантите с дрога от клас А е предвиден доживотен затвор, за трафиканти от клас С - максимум 5 години затвор или глоба.
Финландия
Законът не прави разлика между различните видове наркотици освен за "особено опасни наркотици", които могат да причинят смърт при свръхдоза или сериозно да навредят на здравето. Също така законът не прави разлика за количествата, но съдът има право на преценка и при количества, които бъдат преценени "за лично ползване", наказанията са леки.
В случаите, когато продавачът на дрога е наркоман, съдът може да го освободи от обвинения, ако той докаже, че следва процедура за освобождаване от наркотична зависимост, одобрена от Министерството на здравеопазването.
Швеция
Законът разграничава дрогата и по вид, и по количество, но също съдът има широки права да се произнесе по конкретния случай. Законодателството е доста снизходително към наркоманите, които продават дрога, като предвиденото максимално наказание е 6 месеца затвор, но обикновено се налагат само глоби.
Австрия
Законът прави разлика между количествата дрога, като поощрява провеждането на терапия вместо затвор. За количества, които съдът прецени, че са за лично ползване, обикновено се налагат условни присъди. За вида наркотици законът не прави разграничаване, но се налагат по-тежки присъди за трафик с психотропни субстанции и прекурсори.
Законът е подчертано снизходителен към наркоманите, дори в случаите, когато са заловени с много големи количества дрога. В такива случаи "нормален" трафикант рискува до 10 години затвор, а наркоман - до 3.
Ирландия
Законът предвижда категорията "незаконно притежание на дрога за лична употреба". Всякакво друго притежание (по-големи количества) влиза в категорията "трафик", където наказанията са по-сурови. Съдът има големи пълномощия да установява "обстоятелствата", като при случаи на лична употреба може да издава условни присъди или да предава случая на Министерството на здравеопазването за назначаване на лечение.
Италия
Притежанието на дрога за лично ползване е категория, предвидена от законодателството. Тя се наказва с относително лека административна мярка - отнемане на паспорт, на шофьорска книжка, а в случая на чужденците - отнемане на правото за престой в страната до 4 месеца. Законът разграничава различните видове дрога. Наркоманите трафиканти по принцип се смятат за също толкова отговорни пред закона, колкото "нормалните" трафиканти.
Люксембург
Законът разграничава "незаконната употреба на наркотици" от трафика, но няма критерий, който да измерва количествата за лична употреба. В случаите на "лична употреба" прокурорът има пълномощието да решава дали да изпрати делото пред съда или не, а съдът има широки пълномощия за присъдата. Законът не разграничава различните видове дрога.
Обобщавайки, можем да кажем, че независимо от текстовете на законите в страните от ЕС навсякъде съдилищата имат големи пълномощия да разграничават наркотрафиканта от наркомана. У нас, понеже доверието в съда е ниско, назрява идеята чрез твърд закон да се предотвратят своеволията на магистрати, които смятат 600 кила амфетамин за "лична доза".
Парламентът наистина трябва да прецени дали да въведе наказателна отговорност за наркоманите, притежаващи дрога "за лично ползване", като вземе предвид и състоянието на правосъдието в България. Както предрече вътрешният министър Георги Петканов, спорът ще бъде труден и вероятно депутатските гласове ще се разцепят 1:1. Във всеки случай в този спор ще е излишно да се твърди, че в Брюксел ще ни се сърдят, ако въведем отговорност и за наркоманите. Защото в повечето държави от Евросъюза отговорност се търси. Въпросите са каква да бъде тя и как държавата ще се погрижи за лечението на зависимите от дрогата. Добре ще бъде законодателите да се съсредоточат върху тях.