Снощи у дома имаше юношеска тупурдия заради Хелоуин, та за пореден път ме изуми победният ход на новия празник в родината. За най-младите това си е празник, та празник - те се готвят за него дълго, обсъждат го в мрежата цели месеци, костюмират се и се снимат на воля, гледат хорър филми и слушат упадъчните вопли на Мерилин Менсън с убеждението, че така трябва. Аз до едно време (преди) опонирах, че нали и ние, таквоз, си имаме страшни празници, с кукери и прочее татове, та отгде пък нагде изведнъж този задморски празник така да ни захлупва отвсякъде...

"Виж сега, след 30 години цяла България ще празнува Хелоуин, защото днешните деца ще пораснат, и ще станат възрастни, но ще са вече големи фенове на Хелоуин. За тях това ще е много важно! Пък днешните възрастни..." - каза хитро синът ми, ала не довърши. Предполагам - в мил изблик на дипломатичност.

Истина е, че Хелоуин и съдбата му у нас не ме вълнуват особено, тоест ни съм "за", ни "против" - само гледам с любопитство. Оранжевите тикви по пазарите бяха екзотика преди десетина-петнайсет години, сега всяка сергия с тикви в края на октомври ви предлага богат оранжев избор. Цените в началото бяха високи - по 10 лева на тиква, сега вече са често на килограм, така че паднаха.

Още повече че оранжевите тикви са ефектни, обаче са леки и кухи. Хем са евтини, хем са лесни за всякакво дупчене, рязане, творчески манипулации.

"Садим ги вече задължително, търсят ги хората, има далавера в тях" - рече ми продавач.

Тука ми се ще да отворя една скоба и да кажа, че думата "далавера" не отстъпва на думата "бизнес" толкова лесно, колкото примерно Денят на народните будители отстъпва на Вси светии или Трифон Зарезан на Свети Валентин. Ако си спомняте следизборната сентенция на кмета-футболист Йордан Лечков, че "корупция това е далавера, в която не участваш", ще се съгласите с мен. В тази връзка можем да разширяваме речника колкото си щем:



- "свободни и демократични избори" - избори, които печелиш ти;



- "манипулиран вот" - избори, които печели противникът;

- "мироопазваща операция" - война, която започваш ти;

- "агресия" - война, която започва някой друг и несимпатичен,

и т.н.

Представа си нямате колко навързани едно за друго са нещата в дребния ни свят и какъв хумор има в това, ако не е на наш гръб, разбира се. "...у повечето хора, дори у доста образованите, няма ни догадка, ни разбиране на това, че те съществуват в историята. На повечето хора им се струва, че всичко ще си бъде, както е днес. А ако пред очите им се случи историческо събитие, то ще им се стори, че е станало поради съвпаднали във времето недоразумения". Така пише писателят Владимир Войнович, автор на "Иван Чонкин", в романа си "Монументалната пропаганда".

Книга забавна и поучителна, смятам аз. Мнозина вече не знаят, че в мавзолея на Червения площад в Москва редом с Ленин известно време лежала и мумията на Сталин. Едва през октомври 1961 г. на XXII конгрес на КПСС старата болшевичка Дора Лазуркина прави предложение да се изнесе "нарушителят на социалистическата законност" от мавзолея.

Властта (Хрушчов) била "за", но се бояла, че народът може да въстане, такъв кумир бил Сталин и 8 години след смъртта си. Били привлечени и разположени около Кремъл допълнителни части на КГБ и милицията, а в Кантемировската и Таманската дивизия била обявена готовност номер 1. Всичко станало през нощта, в дълбока секретност. Целият Червен площад бил отцепен под предлога, че се подготвя и репетира парадът за 7 ноември. За камуфлаж били пратени камиони и бронетранспортьори, които да циркулират пред стените на Кремъл. Мавзолея пък го заградили с дъсчена ограда, за да не се вижда какво се върши вътре. И преди полунощ изнесли мумията на Сталин, та я закопали зад мавзолея.

Знаете ли кога точно става то? В нощта на 31 октомври, нощта на Вси светии. Когато мъртвите излизат от гробовете си и се случват разни страхотии. Разбира се, едва ли Хрушчов или командирът на охраната на Кремъл - Фьодор Конев, са подозирали за съществуването на празника Хелоуин тогава. Нито пък съветският народ. Който хич не въстанал.

Но почнало бутане на паметници и изчегъртване на имена, не си е работа. Даже наша Варна пострада от тия обрати. Иначе сега Йорданов и Марешки щяха



да се борят за кмет на град Сталин,



макар не чрез пряк избор, а по други начини.

Войнович не пише за Хелоуин. Пише обаче как героинята му Аглая, твърдолинейна и стоманена болшевичка, видяла тракторист да влачи срутен паметник на Сталин с трактор. Не могла да го понесе. Откупила статуята с две бутилки водка и си я турила у дома, в хола. (Статуята била 2 метра и 50, щото става дума за провинция.)

Пък статуята уж нощем взела да ходи насам-натам, дори да излиза. Една нощ пияният до козирката Георгий Жуков видял старец в шинел на пейката пред блока да пуши лула. Приближил се, поискал огънче. Човекът обърнал лице към него и Жуков се смръзнал.

Прибрал се, изпил скрита четвъртинка на екс и спал четири денонощия непробудно. Оттогава спрял да пуши завинаги.

Ма как така, докато беше жив, никой не дръзваше да му каже, че нарушава законността, а като умря, всички взеха да го повтарят - чуди се Аглая на сънародниците си по повод Вожда.

Милата Аглая. Колкото повече си Вожд, толкова повече не нарушаваш. Докато си Вожд. И яко ти дупе отпосле. Оранжевите тикви не прощават пост мортем.