Джеймс Пардю бе посланик в България от 2002 до 2005 г. и следеше отблизо както преговорите за приемане на страната в НАТО, така и в ЕС. Преди това той бе преговарящ за мир в Македония, постигнат с Охридското споразумение през 2001 г. Бил е съветник по балканските въпроси на президента Бил Клинтън и на Държавния департамент на САЩ по време на конфликта в Косово от 1999 до 2001 г. От 1996 до 1999 г. е бил ръководител на програмата в Босна за военно и гражданско обучение, като е бил и преговарящ за мир, сключен с Дейтънското споразумение. Дълги години е заемал високи постове във военното разузнаване на САЩ. Награждаван е с високи военни и граждански отличия. Освен военно има и журналистическо образование. Женен е, има трима синове.



- Точно по време на изборите сте на частно посещение в България. Сантиментални ли са причините, или имате и други цели?

- Писах реч по балкански въпроси. Миналата седмица говорих пред настоятелството на Американския университет в Благоевград, а тази седмица ще говоря пред Американския изследователски център. Възползвах се от шанса да съм тук по време на изборите, за да събера лични впечатления.

- Какви са те?

- Българите решиха. Те избраха г-н Росен Плевнелиев, трябва да приемем избора им, желая му успех.

- За последен път бяхте по време на избори в България през 2005 г., когато се гласуваше за парламент. Виждате ли някаква промяна в начина, по който се правят избори у нас?

- Имам много тревоги за посоката на демокрацията в България. Две са главните ми безпокойства: първото ми е за свободата на печата и трябва откровено да заявя, че съм шокиран от корупцията в медиите по време на изборите; второто произтича от политическото сплашване, стигнало до равнище, което не съм виждал по-рано. Затова реших да говоря открито - както в България, така и в чужбина. Трябва да направя нещо, за да помогна на демокрацията в България.

- Как чужденец може да види потайни практики като корупцията в медиите?

- Имам много приятели тук и трябва да заявя, че много, много хора са разтревожени. Те говорят откровено с мен и аз им вярвам. Имаше платени публикации в полза на определени хора и отказ да се отразяват проявите на кандидати, които не плащат на медиите. Това е важна причина за тревога, която споделих и с журналисти, и с лица, наблюдаващи медиите. Говорих и с хора, участващи в политическия процес. Те предпочитат да мълчат заради степента на политическо сплашване, но аз мога да говоря.

- Виждайки всичко това, можете ли да кажете, че демокрацията победи на тези избори?

- Не съм много щастлив, че мога да говоря за видяното. Но не искам да отправям предизвикателство към избора на българите. Нека международните наблюдатели за изборите дадат своята присъда. Но в по-общ план аз не вярвам, че демокрацията в България върви в правилна посока. Това ме тревожи.

- През 2002 г. казахте знаменита фраза на международна конференция в София, която бе цитирана от медии в страната и чужбина: "Организираната престъпност в България е твърде видима и твърде добре организирана." Какво имахте предвид?

- Имах предвид, че организираната престъпност у вас е прекалено влиятелна. И тогава, и сега е ясно, че организираната престъпност е голям проблем за България. Тя е прекалено видима, защото всеки я вижда, и е твърде организирана, защото е много влиятелна от дълги години.

- И от кого е организирана? Отгоре или отдолу като в Италия и в САЩ, например?

- Не бих казал, че е организирана и управлявана от властите. Но мисля, че властите не отправят предизвикателство към нея и че тя остава твърде влиятелна.

- Влиятелна за кого - за официалните среди?

- Несъмнено! Ако някой не го вярва, значи не познава България. Не бива да сте наивни. Хората не са наивни. Ако поговорите с българите, те открито обсъждат това - може би не пред вестниците, но това не е тайна в България.

- Вероятно не е тайна не само в България, но и в Европейския съюз, който наблюдава страната заради организирана престъпност и корупция на високо равнище. Но министър-председателят Бойко Борисов обича да казва пред журналисти, че получава признание в чужбина за успешната си борба с престъпността - признание, което идва и от "Сикрит сървис" на САЩ. Наистина ли американските власти вярват, че демокрацията при Борисов не е изправена пред големи предизвикателства?

- Да си правиш снимки с високопоставени лица не означава да покажеш какво мислят Съединените щати. Това е елементарен трик. Официалните лица може и да харесват снимките, но едва ли харесват да бъдат показвани за политически цели.

- Щом като видимите неща не изразяват същността на невидимото, защо Съединените щати не показват по-категорична позиция, както например се изразява Европейската комисия в своите доклади за България?

- Бях първият в България (посланик - бел. ред.), който започна да говори открито за тези проблеми. И го направих в качеството си на представител на Съединените американски щати. Мисля, че оттогава съм последователен. Последователна е и позицията на САЩ, които заявяват, че трябва да се направи нещо с този проблем.

- Но досега нищо не се е променило, както заявявате самият вие. Виждате ли някакво решение, някаква по-добра перспектива от повторение на проблема?

- Изборите в неделя произведоха засилена концентрация на власт в България с премиера начело. Министър-председателят доминира твърде много не само над правителството, но също над парламента, сега над повечето главни градове в България и президентството. Властта се концентрира в неговата партия. Те бяха избрани с обещанието, че ще се захванат с организираната престъпност и корупцията, че ще наложат в България върховенство на закона. Бяха много добри в концентрирането на власт, но се тревожа, че няма да бъдат толкова добри в изпълнението на обещанията, дадени на българския народ. Взеха политическата власт, но трябва да я използват за целите, за които им бе дадена. Не е достатъчно да се говори с твърд език и да се разиграва политически театър. Продължавам да чакам резултати и се чудя докога българите също ще чакат. Онзи ден те се сдобиха с още по-силен човек, но дали резултатите ще бъдат по-добри?

- За какво може да служи толкова власт?

- Не знам. Политиците винаги искат все повече и повече власт. Но политическата сила се вижда от това какво правят, а не какво говорят.

- Но щом стават все по-силни, а не постигат резултати срещу организираната престъпност, не означава ли това, че стават все по-слаби спрямо нея?

- Това ме безпокои. Единствената промяна, която забелязвам, е, че организираната престъпност става по-скришна, но това не означава по-малко влиятелна.

- Ако ГЕРБ овладее и съдебната власт, това няма ли да помогне за по-ефикасна борба?

- Скептичен съм. Вече имат достатъчно власт. Могат просто да я използват.

- Спомняме си, че главният лобист на България в ЕС бяха Съединените щати. Ще приемете ли изтикването на България към периферията на ЕС?

- Не мисля, че някой има интерес да отдалечи България от ЕС. Напротив, убеден съм, че тя трябва да бъде привличана все по-близо и САЩ са силен поддръжник на България в ЕС. Докато бях посланик, работих много по този въпрос.

- Вашата държава също така винаги е настоявала за диверсификация на енергийните източници в България, което мнозина тълкуват като начин за нейното отдалечаване от Русия. Напоследък се акцентира върху проучванията от американски компании на шистов газ в България. Това ли е доброто решение?

- Мисля, че стратегическият интерес на България е да постигне спешно енергийна диверсификация, за да не е зависима само от един източник. Но шистовият газ е само една възможност, която предизвиква спорове както в България, така и в САЩ. Има сериозни екологични въпроси и ако трябваше да посъветвам България, бих й казал да бъде много предпазлива. Да не бъде първата, която ще скочи в този бизнес. Това не означава, че никога не бива да прибягва до тази възможност, но все пак да внимава, защото трябва да се учи от опита на другите. Освен това има и други възможности - алтернативни тръбопроводи, доставка на втечнен газ и пр., които България трябва да проучи.

- Наблюдавайки Балканите, смятате ли, че спокойствието е вече гарантирано?

- Положението е стабилно, международното присъствие в Босна и Косово още е оправдано, но остават отворени два големи проблема: единият е за името на Македония, от което зависи приемането й в НАТО и ЕС, другият е нежеланието на Белград да приеме фактите в Босна и Косово. Но връщайки се в България, бях много изненадан да видя етнически проблеми тук, безредици пред джамия в центъра на София, сблъсъци с роми в Пловдив и други градове. Доколкото познавам българите от мандата си тук, винаги съм ги мислел за разумно сдържани.

- Може би се връщаме към началото на нашия разговор, защото българите се разбунтуваха не толкова срещу ромите, колкото срещу недосегаемите престъпни босове, в конкретния случай - ромските.

- Това показва, че когато полиция, прокуратура и съд не си вършат работата, престъпността може да генерира и етнически сблъсъци.

- Вие лично знаете ли имена на босове на организираната престъпност?

- Хиляди хора могат да ви дадат списък. И аз мога да ви направя. Не е тайна кои са лошите момчета в тази държава. Въпросът е защо правителството не се захване. Изпитвам огромно уважение към тази страна и народа й. И вярвам, че заслужават по-добра съдба. Казвах го през 2002 г., повтарям го и през 2011 г.