Шоколад, от който не се пълнее. Напитки, създадени чрез натискането на едно копче. "Месо", направено от растителен протеин. Бургери, които осигуряват всичките витамини, от които се нуждаете. Добре дошли в света на нанохраните - смело, ново бъдеще и ако индустрията го приеме, храната ще стане умна и според предпочитанията на всеки един от нас. А притесненията за хранителната стойност на продуктите ще останат в миналото.

Това е само на теория. Практиката обаче е друго нещо. Европейците са консервативни, когато става въпрос за това, което слагат в устата си. Те са готови да приемат нещо, което е преминало през специфична обработка, но също така искат и храната им да е възможно най-евтина. "Много компании изобщо не са склонни да започнат производството на нови продукти, защото се притесняват от реакцията на обществото", казва Лин Фреуър, преподавател в университета в Нюкасъл.

Генномодифицираните храни са показателен пример. Повечето европейци остават непреклонни към този вид храни. А тази враждебност - въпреки че времето минава - не затихва. Резултатът е хранителна индустрия, която силно се вълнува, но е и необичайно тиха за бъдещето на нанохраните. Това, което се опитва да направи, е да разработи продукт, който обществото да приеме като изключително полезен и потребителите да направят голямата крачка, която не успяха с генномодифицираните храни.

Компанията за хранителни продукти "Крафт" предизвика общественото мнение, когато в средата на първото десетилетие на ХХI век обяви, че е възможно да създаде прозрачна и безвкусна напитка, която да съдържа стотици нанокапсули. Идеята е потребителят



да може да избира цвета, вкуса и хранителните качества в питието си



Например синя смес с аромат на ягода и богата на витамин D. Индустрията обаче бързо се отказа от реализацията на подобна идея.

Въпреки това консултантска компания изчислява, че глобалният пазар на нанохрани е достигнал 20.4 млрд. долара миналата година.

Нанотехнологията е свързана с промяната на структури на микроскопично ниво. Нанометърът представлява една милиардна от метъра. Лист хартия например с дебелина от около 100 000 нанометра. Учените дълго време изследваха атоми и молекули, но с появата на мощните микроскопи през 80-те години се създаде възможност за промяна на структурата им. За храната това означава, че продуктите могат да се променят на нанониво, за да се намали съдържанието на мазнини, захар или сол, като напълно се запази вкусът им - шоколад или майонеза, които не увеличават талията, независимо от количеството, което похапвате. Това е така, защото на нанониво кристалче сол например има много по-голяма повърхност, което позволява да се използва по-малко количество, за да се получи същия вкус. Нанокапсулите пък могат да доставят витамини направо там, където са необходими, без голяма част от полезните свойства да се губят някъде по пътя. Причинителите на алергии могат да бъдат отстранявани от хранителните продукти, което ще позволи на хората, които имат непоносимост към лактозата, да пият мляко.

Нанотехнологиите откриват огромни възможности и пред пакетирането. Заради наночастиците продуктите могат да изглеждат по-добре и да миришат по-хубаво, както и да се увеличи срокът им на годност. Приборите за приготвянето на храната също ще бъдат променени. Повърхността им трябва да бъде антибактериална или да се почистват по-лесно. В по-далечно бъдеще наночастиците могат да сложат край на необходимостта от ферми - "месото" ще се произвежда в лабораторни условия.

Компанията за потребителски стоки "Юнилевър" съобщи през 2009 г. по време на изслушване за нанохраните пред Камарата на лордовете в британския парламент, че използва нанотехнологии, за да "разбере по-добре структурата на храната, нейния състав, външен вид, характерни качества и вкус".

Остават обаче много неизвестни, създаващи



притеснения за евентуалните странични ефекти,



които биха предизвикали създадените от учените наночастици. (Много храни имат наноструктури по природа.) Учените не са сигурни как могат да открият наночастиците в храната - свойствата на продуктите се променят след консумацията им; какъв ефект имат наночастиците върху околната среда и човешкото тяло; какви са краткосрочните и дългосрочните ефекти от неразтворимите и несмилаемите наночастици. Заради размера си наночастиците могат да стигнат до неочаквани места, като преминат през мембраните и стигнат до сърцето, белия дроб, бъбреците и дори до мозъка. Клетките могат да бъдат необратимо увредени. Трупането на наночастици в организма за дълъг период от време може да се окаже вредно. Наночастиците имат възможност да "достигат до всички части на човешкото тяло, дори до мозъка и до всички части на клетките, дори и до ядрата им. Това е качество на наночастици, което сериозно притеснява учените", обясняват британски учени пред Камара на лордовете.

Освен възможните опасни странични ефекти



нанохраните повдигат и етични въпроси



Неправителствени организации често казват, че нанохраните могат да помогнат за изхранването на бедните по света, но хората и сега гладуват не заради недостатъчната храна, а защото нямат достъп до хранителните продукти. По същия начин активистите за здравословното хранене се притесняват, че хамбургерите и другите т.нар. фастфууд могат да се продават като здравословни, след като са им били поставени витамини и минерали. "Ще доведат ли нанотехнологиите като цяло до по-голяма консумация на преминала през по-голяма преработка храна и до намаляване на консумацията на плодове и зеленчуци?", пита Джорджия Милър от неправителствената организация "Приятели на Земята".

Също така има спорове дали европейците някога изобщо ще приемат нанохраните. Според експертите това е доста неясно. Реакцията на потребителите вероятно ще бъде повлияна от няколко фактора, като например



дали всеки риск е обратим и дали те ще могат да го контролират



Кати Гроувс, която е учен в британски център за изучаване на храните, отбелязва, че потребителят избира да си купи телевизор с плосък екран и смартфон, които използват нанотехнологии, но "храната е различно нещо, защото трябва да я сложиш в устата си".

Прозрачността и яснотата са ключът към потребителите. Ако знаят какво прави хранителната индустрия, те няма да позволят на въображението си и да си представят нанохраните като "храните на Франкенщайн". От друга страна, индустрията настоява да има право да пази тайна, за да бъде конкурентоспособна. Този проблем обаче засега не е на дневен ред - в ЕС не се продават нанохрани, а и нито един такъв продукт не е искал одобрение от Европейската агенция за безопасност на храните. Това обаче ще стане тема на дебати в не чак толкова далечно бъдеще. Според Майкъл Ноулс от "Кока-Кола" напитките с витамини в нанокапсули ще бъдат първите продукти по щандовете в супермаркетите. "Смятам, че един от първите продукти ще има витамини в нанокапсули заедно с минерали. Тъй като потребителите много добре знаят за предимствата на тонизиращите напитки", казва той на състояла се преди около месец конференция за нанохраните в Брюксел.