В американските програми този курс се предлага повече от 100 години, но на британските университети им трябваха малко повече години да се убедят, че може да се преподава творческо писане. Малкълм Бредбъри се е борил с този скептицизъм преди 40 години, когато основава магистърската програма по тази специалност в Университета на Източна Англия в Норич. Днес програмата се смята за водеща и може да се похвали с впечатляващи възпитаници като Йън Макюън, Казуо Ишигуро и Ан Енрайт.

Днес тази първа програма на Острова вече има и свой учебник - как се структурират разкази и романи, как се създават убедителни герои, как се пише правдоподобен диалог. Има глава дори за това как да се преодолее писателското блокиране. Макар според хвалбите на авторите наръчникът най-сетне да отваря "черната кутия" на този странен предмет, то съмненията за смисъла от съществуването му не са охладнели нито с градус.

И все пак, повечето осъществени писатели знаят, че написването е само началото. Първият ръкопис на "Великият Гетсби" (написан с молив) претърпява сериозни промени и внимателна редакторска намеса, преди да израсне до окончателния брилянтен вариант на романа, познат на читателите. Подобна метаморфоза преживява и "Повелителят на мухите", и много други образци на съвременната литература.

Преминаването от първи вариант до окончателна версия е ключово важен етап от развитието на един роман или разказ. Всичко, което е дефинирано в първата чернова - сюжет, герои, тон, гледна точка - трябва да бъде премислено и ревизирано. Някъде човек трябва да изхвърли цели пасажи, другаде обратното - да допише нови. За да бъде успешен този етап, писателят трябва да се превърне във внимателен и критичен читател на собствената си работа. Това изисква съвсем различен тип внимание - и върху ритъма на изреченията, и върху структурата на главите или пък върху различните послания, които могат да изкристализират от текста. Това е моментът, в който резонансът на една история може да бъде чут и оформен в повествователна форма.

"Програмата не ме научи да пиша, но ме научи да чета себе си", казва Дейвид Давидар. Давидар е бил от трите страни на този процес - и редактор, и писател с три успешни романа зад гърба си, и издател. Сега само във Великобритания кандидатите за литературна слава могат да избират между 90 университетски програми по творческо писане и над 10 000 по-кратки курса. Какво обаче мислят за тях самите писатели?



Нечестното предимство

Сър Андрю Моушън, автор, поет, преподавател по творческо писане в Лондонския университет

Навремето на курсовете по творческо писане се гледаше като на стероидите в спорта - сякаш даваха някакво нечестно предимство. Имаше една представа, че тези лекции трябва да са сбутани на тавана. Но след като кандидат-балетистите учат в Кралското балетно училище, защо писането да е нещо по-различно? Днес дори има идеи творческото писане да бъде въведено и в средното училище. Преподаването му обаче продължава да бъде от най-различно качество.



Читателят

Дейвид Бадиел, автор, комик и журналист

Изглежда в момента има голям стремеж за опознаване на процеса на писане. Само че всеки писател подхожда различно към този процес. Роди Дойл например планира сюжета от началото до края преди да седне да пише, докато аз импровизирам, докато не започна да усещам, че се появява структура. Така че не съм сигурен, че може да се преподава творческо писане. Разбира се, писателят може да предаде опита си на другите и така да подтикне спящия талант към пробуждане. Аз самият не съм ходил на такива курсове, но съм завършил английска литература в Кембридж. Тъй че за мен единственият начин да се научиш е като четеш другите писатели.



Посредственият романист

Уил Селф, автор, колумнист и журналист

Образованието може да направи посредствения писател малко по-добър, но курсовете не могат да създадат добър писател. Иън Макюън и Казуо Ишигуру наистина са завършили такава програма, но и двамата са поначало много добри. Аз обаче смятам, че е по-полезно човек да се хване на някаква работа, по възможност по-черна. Защото иначе за какво ще пише? Писането трябва да казва нещо ново и да изследва по нов начин тази форма на изкуство. Освен ако не смяташ да произвеждаш трилъри и тъжни мемоари под индиго, не можеш да ползваш готови модели.



За нюансите и правилата

Фей Уелдън, автор и преподавател по творческо писане в Университета Брунел

Преди 4 години, когато започвах да преподавам в Брунел, не вярвах, че творческото писане може да се научи в университета. На мен никой не ми е обяснявал как да пиша романи, просто ги пишех. Само че съвсем пропусках годините, прекарани в писане на слогани в рекламната агенция, и всичко, което научих там за нюанса на езика. Днес не се съмнявам, че творческото писане може да се преподава, но задължително от писатели с публикувани работи. Правила обаче не може да има - не мога да кажа "ето така се пише разказ" или "ето така се структурира роман". Освен това е много трудно да направиш от един скучен автор интересен писател. И да не забравяме, че хора, които не четат много, рядко пишат добре.



Удобно извинение

Джуди Астли, автор

Магистратурата е удобно извинение да отложиш писането на проклетата книга. Докато се дипломираш, ще си толкова наплашен от тесните рамки на оскъдния си талант, че хич няма да ти се сяда пред белия лист. Освен това тези курсове често се водят от провалени или непубликувани писатели. Макар че ако се записваш, за да полираш до блясък артистичните си умения, тогава образованието може и да е полезно.



Какво ще кажеш

Матю Хол, автор

Модерно е да отхвърляш ползите от курсовете по творческо писане, но те са като да се учиш да композираш музика. Първо научаваш принципите на хармонията и контрапункта, сетне сядаш да пишеш мелодиите. И щом развиеш инстинкт за основата, вече можеш да почнеш да нарушаваш правилата. Но колкото и да овладяваш техниката, тя няма да ти даде глас. Или имаш какво да кажеш, или нямаш. Всички свестни писатели, които познавам, са объркани души и пишат като доживотна терапия. Но съвсем не става дума за глезене - писателят е човек с непоклатима дисциплина и търпение да седи на бюрото часове наред всеки ден.



Машина за пари

Морийн Фрийли, автор и преподавател по творческо писане в Университета Уоруик

Има огромен интерес към програмите по творческо писане, но някои университети ги възприемат просто като машина за правене на пари. Добрите курсове се водят от успешни писатели. Когато аз прохождах, имах редактор, който ме измъчваше с много трудни въпроси. Точно това е необходимо на един писател. Няма твърди правила, но упражненията по писане могат да помогнат на студентите да придобият чувствителност към ефекта от различните техники.