През изминалите седем дни научихме за Европейския съюз повече, отколкото през последните десет години. И тази седмица заплашва да е доста поучителна. Докато е наред икономиката, стабилни приходи весело звънтят в трезора, смазват зъбните колелца на държавната машина, парата надува свирката и големият кораб "Европа" смело пори световния океан. В големия дипломатически салон и в сепаретата бизнес класа свирят Одата An die Freude, цари безупречен acquis на дружелюбие, възпитано се търкалят политически коректни фрази. Но като извие буря и вълните на кризата заблъскат кораба, страх изтрива дежурните усмивки, зад тренираното дружелюбие се оголват озъбени и криви физиономии. В блъсканицата за малкото спасителни лодки джентълмени нямат място. Бедствието е откровение. Когато трус клати недрата, земната повърхност се разкъсва, стават видими пукнатини и цели бездни. Разломът между дълбоките икономически интереси на страните в обединена Европа стана видим в кризата.



ЕС се изправи пред реалните проблеми,



които не може нито да продължи да крие, нито да заобиколи, а отгоре на всичко няма време да решава по познатия муден начин. Оскъдни са и ресурсите, с които разполага общността, за да противодейства на кризисните процеси. А по-оскъдна стана волята на страните с висок икономически потенциал да ангажират своите ресурси в чужда полза. Стана ясно, че дружбата си е дружба (на дума и на книга), но първо: всеки сам ще си плаща сметката. Второ: всеки, който се усеща по-силен, ще може да подритва интересите на по-слабия дори и за удобство в схоластиката на националните ежби. Трето: налагани с десетилетия норми на поведение и стотици



договори могат да бъдат задраскани



с лекота и без дебат, ако някое нахално балканско юначе подритне портмоненцето на друго, по-ячко другарче. Години се вайкаме, че Евросъюзът няма (достатъчно) възпиращи механизми да го предпазват от груби гафове в националната политика на отделна страна. Няма ред за ограничаване на членските права на страните в клуба (ЕС) и в специалните му зали (Шенген, еврозона). Но миналия четвъртък видяхме как само за часове взеха решение за спиране на договорено с Гърция финансиране - и то на неясно правно основание. Излезе, че и без правни аргументи Гърция ще бъде натирена (точният термин бе beseitigen, отстранявам на немски) не само от еврозоната, но и въобще от евросъюза, ако ползва вътрешнополитически номера в пазарлъка с кредиторите. Изводът за България: никога в дълг; длъжникът няма запазени права, няма съюзници, дори суверенитетът му се поставя под съмнение. По-интересни за нас от острите ежби между длъжници и кредитори се оказват



дългосрочните промени в същността на ЕС



Например дълбокият разлом между страните във вътрешния кръг на еврозоната и другите 10 членки на съюза. Странно, че засега икономистите отказват да видят в него съвсем нова мутация в самата същина на Евросъюза, а се опитват да напъхат този съвсем нов разлом в шаблона за "Европа на различните скорости", години преживян от политическите наблюдатели. Ще плаче страната, която не види навреме промяната. Словения реве с глас. Метафората с различните скорости приема, че всички в съюза припкат в една посока, защото имат еднаква цел, само скоростите им са различни. Тази представа вече е грубо погрешна. Не само скоростите са различни, страните в ЕС имат различни интереси, включително полярно различни.



Евросъюзът вече не е каша,



в която блажното изплува отгоре, а триците потъват към дъното. В кризата ЕС се поляризира на ядро и периферия. Страните в ядрото изпитват остър недостиг на интеграция. В техен интерес е бързо да синхронизират икономическата си политика, да уеднаквят облагането, да се сближат до степен на сливане, за да стане възможно бъдещото обединяване на администрациите и контролните органи. Това не е приумица или любовен порив на политици от тези страни, а дълбока общност на интереси. Стокообменът между икономиките им е толкова интензивен, че различията пречат, от тях те губят. Полярно обратни са интересите на страните в периферията. Различието им - в рамките на общността - е техният най-съществен потенциал, по-ниското облагане, по-ниските прагове за влизане в бизнеса са главното им конкурентно предимство. Дълбоко грешен е изводът, че новият разлом между страните в ядрото и периферията на ЕС е признак за нестабилност и предвестник за възможно разпадане на общността. Напротив! С новата си структура



съюзът придоби динамична стабилност



Нещо повече - едва сега, след и чрез разлома, той става единно и трайно скрепено цяло. Такава е логиката на природата. Като атома. Той има ядро с позитивно заредени, тясно слепени един с друг протони и неутрони без заряд. Това са все сочни, охранени частици. Около ядрото кръжат електрони с обратен заряд - бързи и сравнително мършави (електронът има около 1/1836 от масата на протона). Груба грешка за електрона е да се вземе за протон и да се втурне към ядрото. Вместо радушно присъединяване следва сблъсък и отритване на сбъркания електрон назад отвъд разлома, разделящ ядрото от облака трабанти. Продължете аналогията, още важни изводи следват от нея.