България е най-уязвима от дълговата криза, икономическият й растеж е под заплаха, западни банки може да изтеглят 1.4 млрд. евро от поделенията си в страната. С такива заглавия започна новата седмица. Български медии цитираха публикация в блога на в. "Файненшъл таймс", която представя проучване на японската инвестиционна Номура банк. В нея България е наредена в най-рисковата група заедно с Унгария, Румъния и Русия. Това са и държавите, в които покачването на лихвите е най-вероятно заради изтеглянето на банкови ресурси. Според проучването бягството на западни банки от България заради собствените им финансови проблеми може да причини отлив на капитали, равен на 3.5% от брутния вътрешен продукт на страната.
Българските финансисти и икономически експерти засега предпочитат да тушират притесненията от подобни прогнози с твърденията, че нашите банки са стабилни и не зависят в толкова голяма степен от състоянието на централите си. Условията, които държавата им е наложила, са доста по-рестриктивни от тези в останалите европейски държави, а това дава гаранции както за устойчивостта на самите банки, така и за средствата на техните клиенти.
Какво става обаче, ако банката майка е принудена да разпродава скоростно активи и да консолидира всичките си средства, за да отговори на повишените изисквания.

Това ще удари поне четири от най-големите банки в България

В този случай банките ще търсят допълнителен финансов ресурс от други източници или направо ще бъдат продадени, но няма просто да затворят и парите на хората няма да "изгорят", успокояват банкери и икономисти. Въпросът и в двата случая е кой ще купи дял или цялата банка. Практиката от последните две години показа, че когато от страната излиза първокласен инвеститор с международен престиж и лидерски позиции, неговото място се заема от третокласна и международно неизвестна компания, без достатъчно финансов ресурс и ноу-хау. Само по себе си това е достатъчно плашещо, когато се отнася до стабилността на банките. И още един тревожен пример - случаят с откраднатите милиони от Алфа банк. Фактът, че злоупотреба от такъв мащаб е укривана години наред, е достатъчен да си зададем въпроса какво всъщност знаем и какво не знаем за банките в България и за тяхното реално състояние?
Тези въпросителни съвпаднаха с друга новина. През уикенда лидерите на великите сили - Г-20,

одобриха списък от 29 банки, прекалено големи, за да се допусне да фалират.

Тези банки ще трябва сравнително бързо да подобрят финансовото си състояние, като укрепят капитала и портфейлите си. Идеята е, че не бива да се стига до сценарий, при който да се наложи банка мастодонт да бъде спасявана с цената на държавна подкрепа - което означава спасяване на закъсали трезори с парите на данъкоплатците. В списъка на 29-те има банки с дъщерни дружества и клонове в България - като "УниКредит", "БНП Париба", "Сосиете Женерал", ИНГ банк. Ако такива банки изпаднат в криза, това би предизвикало тежки трусове в световната финансова система. Въпросът е, че на някои от тях няма да им е лесно да отговорят на новите завишени критерии, които се поставят пред тях. Тези 29 банки, определяни като системно важни, ще трябва да покрият по-строги капиталови изисквания от 2016 г. А още догодина ще трябва да се съобразят с нови процедури, които биха последвали при възникване на финансови затруднения.
По време на срещата на страните от Г-20 от Института за международни финанси (ИМФ) са посочили, че акциите на европейските банки се търгуват на близо половината от счетоводната си стойност, а паралелно с това цената за емитиране на банков дълг се е повишила рязко - с 2 процентни пункта за последната година. При това положение, ако за покриване на новите изисквания се използват само печалбите на банките и ограничаването на кредитирането, кредитите за частния сектор в еврозоната трябва да се свият с поне 5%, твърдят от ИМФ.
Банките от еврозоната трябва да разпродават активи в Централна и Източна Европа, за да успеят да покрият капиталовите изисквания, коментира на този фон Джоузеф Котърил в блога на Financial Times. За някои банки пазарът за набиране на нов капитал е изцяло затворен, затова те неминуемо трябва да прибягнат до ограничаване на рисковите позиции, вместо да се опитват да привлекат скъп капитал или да търсят държавна помощ.
Миналата седмица швейцарската банка Credit Suisse отгласи проучване, според което 66 от най-големите европейски банки няма да издържат новите тестове за финансова стабилност - освен ако не намерят около 220 млрд. евро ресурси. Най-зле са Royal Bank of Scotland, Deutsche Bank AG и BNP Paribas, които се нуждаят общо от над 47 млрд. евро свеж капитал. Societe Generale и Barclays ще се нуждаят всяка от по около 13 млрд. евро, твърди проучването. Четири от най-уязвимите банки имат присъствие в България. Това са UniCredit, BNP Paribas, Societe Generale, National Bank of Greece (собственик на нашата ОББ). Интересното е, че през 2008 г. всички пророкуваха, че кризата ще удари най-вече Източна Европа и че

България ще е особено уязвима заради валутния си борд

Нито един анализ тогава не прозря проблемите на Гърция и не предусети днешната ситуация - че се тресат най-вече държави от еврозоната.
През пролетта на 2010 г. пак се занизаха страховити прогнози за България. България, Румъния и Унгария са изложени на най-голям риск от кризата в Гърция, обяви тогава Bloomberg. Агенцията цитира анализ на базираната в Лондон водеща консултантска компания "Кепитъл икономикс", според която нито една страна не е имунизирана срещу проблемите в Гърция, а финансовите пазари в региона ЦЕИ ще пострадат още повече, ако ситуацията не бъде поставена под контрол.
Подобно предупреждение направи и главният анализатор на Данске банк Ларс Кристенсен, според когото българските авоари са най-застрашени от "гръцката зараза". Кристенсен препоръчва на инвеститорите за момента да стоят далеч от централно- и източноевропейските пазари.
Последното развитие на ситуацията обаче показва, че особено уязвими са не развиващите се страни от Източна Европа, а задлъжнелите западни държави и техните банки - главно френски и немски, защото са се натоварили с много гръцки ценни книжа, а се оказа и че ще трябва да опростят половината от вземанията си.
Сега всички банки в ЕС трябва да постигнат 9% капиталова адекватност (съотношението между собствен капитал и отпуснати кредити) до средата на 2012 г., което означава, че трябва бързо да намерят недостигащите им за изпълнение на изискването пари. В това отношение банките в България са отличници. Още в началото на кризата БНБ вдигна изискването за адекватност на първичния капитал от 6 на 10%, а в момента за банковата система у нас този показател е още по-висок - над 15%. През юли управителят на БНБ Иван Искров цитира доклад на известния американски икономист и бивш вицепрезидент на Международния валутен фонд Стенли Фишер, в който се подчертава, че регионът от ЦИЕ е пострадал по-малко от кризата именно заради стабилните си банкови системи.
Всъщност в България банките имат доста "излишни" пари - заради спестовните нагласи на фирмите и населението, заради нежеланието на бизнеса да задлъжнява при неясното бъдеще и заради строгите критерии на самите банки при отпускането на финансиране. Дори да допуснем, че

банките майки изтеглят 1.4 млрд. евро от България, "ударът" едва ли ще е фатален

Изтеглянето на капитали от България може да стане по линия на финансирането - банките майки отпускат на дъщерите си заеми или просто депозират пари в тях и в определен момент може да си приберат ресурсите. Друг вариант за майките да си осигурят ресурс е да продават активи. Това означава, че някои български банки с чуждестранен капитал просто могат да сменят собственика си.
Според анализа на "Номура" доходите от банкова дейност в България не били особено високи и привлекателни. Но фактите са, че в тези смутни времена повечето големи банки у нас са на печалба и дори подобряват финансовите си резултати.
По данни на БНБ, обобщени от "Инвестор.бг", за последните 12 месеца (към 1 октомври) активите на банковата ни система са се увеличили с 8% до рекордните 76,5 млрд. лв. В абсолютна стойност увеличението е с 4,33 млрд. лева., от които 1,5 млрд. лв. в последните 3 месеца. Делът на банките с гръцки капитал у нас е около 25%. Уникредит Булбанк е банката с най-силно подобрение на финансовия си резултат. Печалбата за деветмесечието на 2011 г. е 159 млн. лв. (подобрение с 25 млн. лв. на годишна база), а за третото тримесечие е 65 млн. лв. (подобрение с 19 млн. лв. на годишна база). Подобрение с 20.5 млн. лв. показва деветмесечният резултат на Алфа банк клон София (до загуба от 30 млн. лв.), а подобрение с 19 млн. лв. до печалба от 58.4 млн. лв. отчита Райфайзенбанк България, пише "Инвестор". За тримесечието с най-голямо подобрение във финансовия резултат след Уникредит Булбанк е Банка Пиреос България с подобрение от 13.7 млн. лв. до 20 млн. лв. печалба за тримесечието, както и БАКБ, чиято загуба намалява с 10.8 млн. лв. до 2.44 млн. лв. за третото тримесечие.


------------------------------------
Кои са банките от Г-29
8 американски банки - Bank of America, Bank of New York Mellon, Citigroup, Goldman Sachs, JP Morgan Chase, Morgan Stanley, State Street и Wells Fargo.
Mitsubishi, Mizuho и Sumitomo Mitsui - в Япония.
Bank of China
4 френски - BNP Paribas, Banque Populaire, Credit Agricole и Societe Generale,
4 британски - Barclays, Lloyds, HSBC, Royal Bank of Scotland,
германските Deutsche Bank и Commerzbank
Credit Suisse и UBS в Швейцария,
италианската Unicredit,
испанската Santander,
холандската ING bank, шведската Nordea и наскоро спасената Dexia са в края на списъка.
----------------------------------------------------

--------------------------------
Банките, на които ще трябва най-много нов капитал*:
---------------------------------

Банка	Държава	Размер на недостига	Основен капитал от първи ред
Royal Bank of Scotland	Великобритания	19,42 млрд. евро	6,20%
Deutsche Bank	Германия	13,58 млрд. евро	6,30%
BNP Paribas	Франция	13,55 млрд. евро	7,10%
Societe Generale	Франция	12,83 млрд. евро	6,10%
Barclays	Великобритания	12,78 млрд. евро	7,10%
UniCredit	Италия	11,96 млрд. евро	6,70%
BPCE	Франция	11,61 млрд. евро	6,50%
Commerzbank	Германия	11,32 млрд. евро	5,40%
Bankia	Испания	7,75 млрд. евро	5,40%
National Bank of Greece	Гърция	7,58 млрд. евро	-0,80%

* Данните са от изследването на Credit Suisse.
...........................


Какво мислят българските банкери и финансови анализатори за "катастрофичния" сценарий" за България

Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на банките в България:
"Не съм сигурен дали човекът, обработил данните, достатъчно е вникнал в икономическите ситуации на отделните страни. Масово изтегляне на капитали от страна на европейски банки няма да има, тъй като пазарът се развива добре. Ще ви дам пример - през 2008 г. всички казваха, че Източна Европа ще пострада най-много, а какво стана?
Прекалено рано е да се говори за изтегляне на пари от българските банки, и то преди да има конкретно решение на дълговия проблем. До голяма степен дали това ще се случи ще зависи от самите български филиали, от преговорите, които ще се водят, и от условията и компромисите, на които биха се съгласили. Не може да се даде обща прогноза за всички банки, тъй като разликите в размерите и другите им показатели са специфични. Основен проблем в банковия сектор в момента е пониженото търсене на кредити, което е следствие от потиснатата икономика."

Андреа Моравски, "Уникредит", Милано:
Отговорът на въпроса дали "УниКредит" би изтеглила капитала си от банки от Централна и Източна Европа и дали ще има отражение върху операциите конкретно в България, е твърдо не. В допълнение мога да ви предложа и изказване на Джани Папа, директор за Централна и Източна Европа. При посещението му в България съвсем скоро той каза: "Ние винаги сме стояли зад нашите източни подразделения и сме били готови да ги финансираме, когато има нужда, за да бъдат възможно най-стабилни. Ние имаме банки в 22 страни и всички са много стабилни. Винаги, когато е необходимо, холдингът се намесва, за да подсили капитала на местната банка. Правили сме го много пъти в различни страни през последните години. От друга страна, ако местната банка е силна и няма нужда от подкрепата на холдинга, се стремим да запазваме ресурса там, на местно ниво, така че банката да става още по-силна, с още по-добри капиталови показатели."

Каролин ван дер Гисен, връзки с медиите в ING Group:
"Класифицирането на ING като една от 29-те финансови институции с важно системно значение в глобален мащаб бе очаквано за нас. ING осъзнава значението на системните рискове и приветства ясната оценка на Борда за финансова стабилност (FSB). Все още не е ясно кои капиталови изисквания ще се отнасят до ING, но ING очаква те да бъдат в ниските стойности на скалата от допълнителни изисквания към банките. На 3 ноември ние публикувахме резултатите си за третата четвъртина от финансовата година и те сочат, че ING продължава да подхожда предпазливо към риска през този период, като избирателно намалява позициите си в Южна Европа и повишава хеджирането, за да запазим силното си капиталово съотношение. В резултат на това капиталовото съотношение на ING остава силно. ING има силно присъствие в Централна и Източна Европа, за нас това е важен пазар."

Виолина Маринова (ДСК):
"За да бъдем най-застрашени, трябва да имаме гръцки ценни книжа, а такова нещо няма. Германия и Франция ще бъдат най-уязвимите страни - и по отношение на банки, и по отношение на частни инвестиции. До масово изтегляне на капитали от страна на банките майки едва ли ще се стигне. В България има високи регулации като ликвидност от страна БНБ и тя няма да допусне изтеглянето на капитали да падне под едно определено ниво."

Георги Ангелов, институт "Отворено общество":
"Анализът на "Номура" е повърхностен. Първо, той е изготвен от "Номура Европа", които купиха "Лемън брадърс"- т.е. те нямат добра история, не са доказали разбиране за нашия регион. Още през 2009 г. различни дружества твърдяха, че резервите в България, Естония и други страни ще свършат едва ли не за седмица. Такова нещо не се случи. Продаването на активи в Източна Европа би било много крайна мярка - банките майки ще го избягват, защото районът е перспективен за тях. Никой още не е обявил, че ще продава. Но дори и да се стигне до там, това не е непременно нещо лошо. Ако някоя банка не може да управлява дъщерното си дружество, по-добре е да дойде нов собственик със свеж капитал, който да управлява по-стабилно. Ирландските банки продадоха активите си в Източна Европа и беше за добро. Освен това в данните се говори за над 1 млрд. (3.5%), което не е голям проблем. Всяка седмица по платежния баланс има движение същата сума. Повечето банки у нас са на печалба и затова е малко вероятно да продават. За сравнение банките в Гърция няма да бъдат на печалба години наред след сегашната ситуация там."

Лъчезар Богданов, "Индъстри Уоч":
"Това е тотално откъснато от реалността. Вече 2 години тече този процес - подредено и спокойно, част от банките свиват дейността си в България и други страни, натрупват ликвидност, част от нея изнасят от България, както се вижда и от данните за платежния баланс. Това не е някаква изненада. Напълно възможно е, разбира се, част от големи европейски и дори гръцки банки да решат, че трябва да продадат свои подразделения в България, защото са притиснати в собствените си страни да трупат капитали, но това не означава, че се закриват тези банки - просто идва нов собственик, който започва да развива дейността. Но това няма пряко отношение към българския бизнес. Няма никакво основание да се смята, че България ще бъде най-засегната от дълговата криза. Така или иначе, в България имаме отрицателен приток на капитал вече цяла година преди изобщо дълговата криза да се случи. Но за разлика от 2008 г., когато имахме откъде да падаме от високо, сега нямаме откъде да падаме - нямаме някакъв нов балон на инвестиции, който да се е надул последните две години, та сега да се пукне."

Георги Прохаски, Институт за пазарна икономика:
"Няма основание точно България да бъде най-застрашена от дълговата криза. От нея първо ще пострадат страните с висок дълг, а после и тези с гръцки дълг. България не влиза в нито една от тези категории. Единственият фактор, по който сме уязвими, е, че 1/3 от банковата система у нас е притежание на гръцки банки. При силно разклащане те биха пострадали. При нерешаване на дълговите проблеми скоро е по-вероятно банките майки да продадат дъщерните си дружества, но това няма да се отрази на бизнеса у нас. Аз обаче смятам, че дълговата криза ще се реши, преди да се изпадне в неконтролируема ситуация. За да се стабилизират, банките майки могат не само да продават, а да привличат капитал от свободния пазар. За гръцките банки например обаче това не е вариант. Затова има предвидени специални средства в споразумението на европейските ръководители за капитализиране, като може да се стигне до частична национализация."

Емил Хърсев, финансист:
"Само човек, който никога не е бил в България, може да твърди, че тя ще пострада най-много от дълговата криза. Това са празни приказки. България дори може да бъде печеливша от ситуацията, както може да е сред най-печелившите от гръцката криза - тъй като е най-близо до Гърция, много от капиталите ще се прехвърлят тук."