Въпреки че в края на ноември изтича срокът, в който всички лица, които предоставят счетоводни услуги по занятие, трябва да имат вътрешни правила по Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), повечето от задължените лица нямаха и понятие, че имат такова задължение. Но както става обикновено, с наближаване на крайния срок и нарастващата медийна активност все повече от тях осъзнават, че им е вменено още едно задължение. Веднага трябва да кажем, че подобни задължения има във всички страни от ЕС, но както се оказва обикновено, "дяволът е в подробностите".

Проблемите са в няколко посоки. Първият е законодателен. ЗМИП



постоянно разширява кръга на лицата, които трябва да докладват,



ако се сблъскат в практиката си със съмнителни финансови операции. Този кръг обаче обхваща банки, застрахователи, адвокати, нотариуси, търговци на едро, брокери на недвижими имоти, данъчни консултанти, одитори и още двадесет и няколко професии, като счетоводителите са най-новото попълнение. Разнообразието на лицата е голямо, но например законът казва, че те "трябва да спрат съмнителна парична транзакция", което е приложимо за банки, застрахователи, нотариуси и т.н., институции, които разбират за транзакцията, преди тя да е била извършена, и неприложимо за одитори и счетоводители, които в повечето случаи разбират постфактум за нея. Т.е. законът е писан на кило, без да се отчитат специфики, което води и до проблеми с последващото му прилагане.

Следващ проблем е безумието за една и съща транзакция да са задължени да рапортуват 5-6 задължени лица. Друг проблем, който произтича от закона, е безконтролността, която е дадена на ДАНС при одобряване на правилата за прилагането му, и възможността при последващи проверки нейните служители, въз основа на чисто техническа проверка дали дадено задължено лице е изпълнило задълженията си по закона (т.е. дали има утвърдени правила, дали води дневник и т.н.), да получат достъп до конкретна информация за транзакции на клиенти, за което нямат разрешение от съдия. Даже и да има такова разрешение то ще е за конкретна фирма или човек, но тъй като дневникът за отразяване на подобни транзакции е общ (трябва да се прошнорова и прономерова в ХХ век), то достъпът реално ще бъде до всички транзакции.

Вторият проблем е чисто практически и произтича от прилагането на закона от страна на ДАНС. Използвайки безумния текст в ЗМИП, че директорът на ДАНС може да връща правилата, докато те не отговорят на изискванията на закона. Практиката на ДАНС е да връща правилата, докато те не придобият вида, който "любезно" е поставен на интернет страницата на ДАНС под названието "примерни правила". Нямаше да има нищо лошо в такива примерни правила, ако те бяха създадени с цел да улеснят задължените лица. Проблемът е, че тези "примерни правила" са пълни с норми и критерии, които



определят най-обикновени стопански операции като съмнителни



и водят най-малкото до безсмислена бумащина. Явно водещият принцип при тяхното формиране е бил взет от Мечо Пух - "колкото повече, толкова повече". Като пример може да се посочи, че по тези примерни правила е съмнително, ако фирмата е взела заем или ако има вземания или задължения над 12 000 лева.

Друга част от "примерните правила" изисква от счетоводители да правят несъотносими към тяхната квалификация пазарни анализи и оценки на цени, тенденции и други стопански дейности. Трети директно кореспондират със задълженията на ДАНС - като това да се дава информация за лица, "за които е публично известно, че са съпричастни към престъпни структури". Никой не е длъжен постоянно да наблюдава каква информация циркулира из публичното пространство, да не говорим, че в 90% от случаите тя няма нищо общо с истината.

Предвид наближаващия краен срок и явния апетит след него да се налагат глоби, за тези, които все още нямат утвърдени правила, смятаме, че е нужна намеса на по-високо държавно равнище за урегулиране на процеса и създаване на баланс между интересите на държавата да получи нужната и информация и възможностите на задължените лица да поддържат определени регистри. Не трябва да се забравя, че в България това са основно микропредприятия с 3-4 души персонал и нямат практическа възможност да поемат поредната порция бюрократично натоварване.



* Авторът е счетоводител и финансов консултант.