Управлението на здравната система е нещо, което премиерът Бойко Борисов явно никога няма да проумее. По принцип не е и необходимо - за това си има експерти, ресорни министри и комисии в парламента. Но когато министър-председателят изненадващо анонсира и обяснява дадена промяна, е добре поне да е наясно какво говори и обещава.

Тия дни Борисов оповести реформа в една от най-болезнените сфери - спешната помощ, където е задължително да се пипа внимателно, защото всеки пропуск може да бъде фатален за доста пациенти. Сфера, която е в плачевно състояние и е обект на недоволство както от страна на болните, така и на медиците. Неочаквано премиерът обяви, че "Бърза помощ" ще стане част от държавните областни болници, което ще позволи администрацията й от 1300 души да се съкрати и да се увеличат двойно заплатите на лекарите и сестрите там. Съсловието моментално реагира и заплаши с протести и напускане, тъй като видя опит държавата да се отърве от грижата за "Бърза помощ". Не вярваме, че държавата ще продължи да дава - както и досега - пари за тази дейност, което значи, че тя ще бъде оставена на милостта на болничните ръководства, принудени да управляват търговски дружества, смятат работещите в "Бърза помощ". Те припомниха и една немаловажна подробност - тази реформа не се предвиждаше от обявената преди месеци концепция на здравното министерство за промени в спешната помощ и не е консултирана с работещите в сферата. Борисов, както сам поясни, е счел за легитимно да се посъветва само с директори на големи болници, които до един прегърнали идеята. Не е сложно човек да се сети, че тя вероятно е именно тяхна.

Всъщност "реформата", ако протече гладко, ще е просто едно преливане от пусто в празно. Ако обаче изпълнението е още по-некадърно от идеята, това правителство рискува



да остане в историята като кабинета, разрушил "Бърза помощ"



Не е нужно да се обяснява каква е държавата, която поставя под риск живота на гражданите си, като не им гарантира спешна медицинска помощ.

До средата на 90-те години "Бърза помощ", т.е. линейките с медицински екипи, които се отзовават на повиквания, беше част от държавните болници. Те пък получаваха субсидия от собственика си - държавата, с която се издържаха. След това обаче "Бърза помощ" стана отделна структура под шапката и контрола на здравното министерство, което запази стария принцип на финансиране - пари за издръжка и заплати. Болниците пък се превърнаха в търговски дружества и започнаха да получават пари от здравната каса, т.е. започна опит за създаване на пазар. Сега Борисов иска да върне "Бърза помощ" към болниците, но без да променя начина, по който функционират и двете звена. Привидно това е лесно, тъй като във всички градове освен София "Бърза помощ" е в една и съща сграда с болницата, трябва само МЗ да прехвърли собствеността и субсидията. И като се съкрати ненужната администрация, заплатите ще скочат.

Само че при този сценарий не се променя нищо по същество. Администрацията на "Бърза помощ" далеч не е 1300 души, а по-малко от 500, като половината от тези хора са ангажирани с поддръжката на линейките. И да се уволнят 200 души, едва ли това ще доведе до кой знае какво увеличение на заплатите на останалите 3500, заети в системата. Всякакви твърдения, че щом са в болница, лекарите от "Бърза помощ" ще получават болнични заплати, ще могат да изкарват допълнително от работа по клиничните пътеки на здравната каса или пък да си проследяват пациентите и след хоспитализация, са пълни глупости. Болницата е фирма и никой не може да й нареди какви заплати да плаща. Затова в печелившите звена доходите са по-високи, а в губещите - ниски. А спешността е губеща дейност по дефиниция и затова се осигурява от държавата. Един лекар в "Бърза помощ" работи на 12-часови смени, огромната част от които по адреси. За каква допълнителна работа и в болницата може да става дума в такъв случай? Явно обаче тази подробности се убегнали на премиера, който за по-лесно е приел черно-белия модел - съкращаваме администрацията (лошите) и с парите вдигаме заплатите на лекарите (добрите). Да се чудиш как досега никой не се е сетил.

За пациента пък няма да се промени нищо, изключая



задължителния хаос при прехвърлянето на една структура от един началник към друг



Това се случва и в момента, след като телефон 150 вече няма, а всички спешни повиквания се приемат от 112. В резултат линейките закъсняват, насочват се към грешни адреси, а екипите често получават объркващи сведения за състоянието и съответно - нуждата от спешна помощ на пациентите.

Този сценарий е в случай, че МЗ превежда стриктно пари за издръжката на "Бърза помощ" на болниците и съумее да ги задължи да я харчат единствено и само за това звено. Ако структурата бъде оставена на финансиране от общия бюджет на лечебните заведения, това ще бъде нейният край. Това е скъпа и непечеливша дейност. За да оцелеят, болниците ще я редуцират по всички възможни начини, което ще постави живота на хиляди спешни пациенти в опасност. Планът крие и още един, по-дългосрочен риск. По закон спешната помощ се полага и е безплатна за всички граждани, затова и в момента част от нея е пряка отговорност на държавата. Ако обаче "Бърза помощ" стане част от болниците, държавата ще може да упражнява по-слаб контрол и по-трудно ще може да променя неща, които не работят добре.

За капак не е ясно как планът може да се приложи към София, където областната болница не е една и "Бърза помощ" не се намира в нея. Ако екипи и линейки се разхвърлят в няколко лечебни заведения без общ координационен център (администрация), това ще доведе до непоправим хаос и доста погубени животи.

Затова реформата е в най-добрия случай безсмислена. И вместо да се хвърлят усилия, време и пари, за да се отърве държавата от задълженията си, трябва да се направи нещо



далеч по-просто и сигурно - наистина да се увеличат възнагражденията



в "Бърза помощ", т.е. държавната субсидия. Основният проблем там е кадровият - заплатите са ниски, но за сметка на това работата е стресова и тежка, а текучеството - голямо. Лекар със специалност в момента получава 650 лв., макар че здравният министър Стефан Константинов твърди, че с бонусите от незаетите щатове парите стигат до 1100 лв. Още през 2009 г. правителството на ГЕРБ обеща увеличение на възнагражденията, което още не се е случило. От здравното министерство са изчислили, че за целта са нужни 60 млн. лв., които кабинетът очевидно не желае да намери, докато "Бърза помощ" бавно умира. И обратното - ако възнагражденията в тази сфера са добри, ще има и достатъчно желаещи да работят в нея. Това може да повлияе и на качеството и отношението към пациентите. В момента никой не уволнява лекари от "Бърза помощ", каквото и да направят, просто защото няма с кого да бъдат заместени. Линейките пък се бавят най-вече защото няма достатъчно екипи.

Увеличението на заплатите е животоспасяващо за тази система, абсолютен минимум, който трябва да се покрие, ако кабинетът иска да осигури елементарни права на гражданите, като например правото на живот. А ако иска и да им угоди, може вече да направи и реформа, при която мъглявото понятие "неотложна помощ" да престане да бъде размит ангажимент между личните лекари, болниците и линейките и официално да стане част от спешната помощ. За това обаче са нужни още повече пари. Каквито ГЕРБ всячески не желае да намери.