Не е вярно, че конституцията ни от 1991 г. е мухлясала. Парламентът внезапно се вдъхнови от нея и сътвори въз основа на преходните и заключителните й разпоредби проектозакон за Българската телеграфна агенция, който днес влиза за обсъждане в бюджетната комисия. Срокът за изработването му бе до 3 г. след приемането на конституцията, но хубавите работи трябва да се изпипват. Имаме всички основания да очакваме, че след 20-годишно обмисляне народните избраници се явяват с почти съвършен законотворчески продукт пред обществото и журналистическата гилдия, която е основен потребител на продукцията на БТА.

Още първият прочит обаче създава усещане за текст, писан набързо и без проучване на материята, която се е заел да регулира. Това, че след чл. 12 идва направо чл. 14, може да се приеме не като пропуск на чл. 13, а като мъдър фатализъм, защото нищо не бива да смущава ритмичната работа на ковачницата на закони. Законопроектът е внесен миналата сряда (9 ноември) и одобряването му трябва да започне по каналния ред седмица по-късно, за да приключи до Коледа. Време за губене няма. Редно е да се доверим на компетентността на вносителите му, които са уважавани юристки - Даниела Петрова от ГЕРБ, председател на парламентарната Комисия по културата, гражданското общество и медии, и Екатерина Михайлова от "Синята коалиция", член на Комисията по правни въпроси. Двете дами трябва да бъдат похвалени ако не за друго, поне за смелостта да се захванат с тематика, която е слабо позната както в правните, така и в... медийните среди. Агенционната журналистика е най-слабо изследваният медиен сектор в сравнение с печата, радиото, телевизията и интернет изданията. Резултатът на вносителките обаче не е за хвалба. Предлаганият закон би послужил само за превръщането на БТА в държавна пиар агенция.

Въпросът кой би имал полза от подобно самообслужване на държавата с една утвърдена медийна институция само привидно има лесен отговор. Не е тайна стремежът на управляващите да наложат тотален контрол над медиите (всички политици мечтаят за медиен комфорт), но



БТА не е медия като другите



За разлика от тях тя няма пряк достъп до читателите, слушателите и зрителите и на информационния пазар играе ролята на търговец на едро, т.е. нейната продукция се купува от останалите медии или, образно казано - тя е вестник за вестниците. Всеки от тях преценява дали да се абонира за емисиите й и какво да предложи на своите читатели. В ерата на интернет най-голям риск има за информационните агенции, защото те не могат да разчитат на приходи от рекламна дейност като печата, радиото и телевизията, които в качеството си на търговци на дребно имат пряк контакт с крайните потребители - читателите, слушателите и зрителите. Това означава, че щом една агенция започне да намирисва на пропагандна пудра в качеството си на държавен салон за красота, рискува да загуби главните потребители на информациите си, а оттам и смисъла на своето съществуване.

Не е тайна, че и БТА като много информационни агенции по света изпитва хронични финансови трудности и ако бъде оставена да се издържа без държавна помощ и само от собствени приходи, няма да оцелее дълго въпреки 113-годишната си история. Най-голямата световна агенция Ройтерс разчита само на 7% приходи от продажбата на обща журналистическа продукция, а останалите над 90% идват от други дейности - предимно от борсови информационни услуги. Франс прес пък получава близо половината от приходите си чрез вторично разпределение на бюджетни средства, като абонира държавните служби за емисиите си по тарифи, сравними с тарифите за вестници с тираж 180 000 броя. Такива тиражи впрочем имат малко издания в страната. Въпреки косвения характер на държавно съфинансиране в момента АФП е под проверка в Европейската комисия за нерегламентирана държавна помощ. Такава проверка бе правена и за БТА, но резултатът не бе огласен.

Парламентът се е заел сега да намери квадратурата на кръга, като осигури законни средства за съществуването на БТА и запази нейния статут на



държавна агенция от смесен тип,



т.е. финансираща се частично и от пазара. За гарантирането на първата цел той провъзгласява, че БТА е "юридическо лице на бюджетна издръжка - първостепенен разпоредител с бюджетни средства". В мотивите към законопроекта се предлага да бъдат отпуснати на БТА 4 млн. лв. субсидия чрез бюджета за 2012 г. Не се уточнява за какво да бъдат използвани тези средства, което е крачка напред, защото досега държавната субсидия се отпускаше с изричната уговорка, че трябва да се харчи само за капитални вложения, доколкото държавата е собственик на материалните активи на агенцията. За своята дейност обаче (заплати, режийни разноски и пр.) тя трябваше да разчита на собствени приходи. Това водеше до абсурда агенцията да се ремонтира, боядисва и модернизира почти всяка година, а репортерите да бъдат най-ниско платените в страната, макар и да работят с най-съвременна техника. Като се има предвид, че по презумпция те трябва да бъдат възможно най-добрите професионалисти, за да им се доверяват останалите журналисти и да бъдат техни клиенти, не е чудно, че агенцията страда от хронично текучество на кадри. Агенционният журналист, който остане верен на БТА, е изправен пред перспективата да бъде анонимен (защото агенционната журналистика е анонимна), свръхнатоварен (заради високата си отговорност пред останалите медии), но за сметка на това - зле платен. Така на информационния пазар БТА играе ролята не толкова на продавач на информационни продукти, колкото на журналисти.

Дотук законопроектът е разбираем и трябва да бъде подкрепен, но



какво означава ласкавата прегръдка



на държавата за журналистиката? Чл. 3, ал. 1 в проектозакона постановява, че БТА "определя самостоятелно в съответствие с интересите на обществото и на държавата (...) съдържанието на информационната си дейност". Само че интересите на обществото и на държавата не винаги съвпадат. Журналистите имат една основна мисия - да бъдат защитници на човешкото право на информация. Държавата обаче в лицето на своите структури няма интерес правото на информация да се изплъзне от нейния контрол и обществото да знае нежелани неща, заради които да упражнява обратен натиск върху нея. Затова още в ал. 2 на същия член добавя, че "БТА е независима при осъществяването на своята дейност и се отчита пред Народното събрание". За да няма недоразумения какво означава това, Народното събрание си присвоява правото като висш надзорник да "избира и освобождава" генералния директор на БТА (чл. 10). Няма друга медия в България, която да е на такова пряко подчинение на управляващото мнозинство. Дори националното радио и телевизия, чието влияние в обществото е далеч по-видимо, все пак формално се дистанцират от управленските структури чрез куция СЕМ, макар и да се финансират също от държавния бюджет. Вярно е, че и сега по действащия си временен статут БТА е подчинена на парламента, но нали целта е да се изработи закон, който да поправи недостатъците, а не да ги увековечи?

Напълно голословно е твърдението на вносителите, че "със законопроекта се създават необходимите гаранции за осигуряване на независимостта на БТА от политическа, идеологическа и икономическа власт". Точно обратното е: дава се възможност на всяко управляващо мнозинство да наложи свой удобен ръководител на БТА въпреки намазаната с грес спирачка от 5-годишен мандат. Това е напредък в сравнение с временния статут, който не признава никакви мандати, но главният директор така или иначе би бил кукла на конци при задължението всяка година да се отчита на управляващото мнозинство, очаквайки с паничка да му пусне поредната субсидия.



Т. нар. общество е напълно елиминирано,



както са елиминирани и основните потребители на продукцията на БТА - останалите медии, които имат пряк достъп до обществото. Законотворците са решили, че потребителите са други, като са изброили "органите и институциите, които имат право на достъп до информационните продукти на агенцията, за което е предвидена целева държавна субсидия". Това са от функционерите от президента до директорите на разузнаването и охраната. Ако БТА продължаваше да произвежда секретни бюлетини, предназначени само за властта, както е правила от Първата световна война до края на Студената война през 1989 г., тази правно-финансова логика щеше да е оправдана. Агенцията обаче прави общи бюлетини, които са еднакви както за медиите, така и за управленските структури. Така че вменяването й на задължение да дава "продукти и услуги" на президентството, правителството и пр., срещу които да получава субсидия, е правна безсмислица, защото всяка институция е свободна да се абонира за емисиите на БТА, както впрочем са свободни и другите медии. Също така те са свободни и да не се абонират, ако БТА придобие образ на държавна информационна служба, каквито впрочем има във всяко ведомство. Съобщенията на тези ведомствени пресотдели са безплатни и не задължават никого да ги публикува. Така БТА е изправена пред риска окончателно да загуби опората си в медийния пазар и да се върне към пропагандната си роля, позната от минали десетилетия.

За разлика обаче от предишни времена тя не може да стане монополист на информацията и не би могла да застави никого да купува пропаганден талаш. Така представеният законопроект е покана за сладко самоубийство на БТА с държавен хлороформ и за окончателното й отпътуване от медийния свят.