Специфични заслуги + идеологическа лоялност = на титли и почести. Така се случваше, не особено рядко, да се въздават уважителните знаци по време на тоталитарното обществено устройство. Сега титлите и почестите са еквивалент на сума, образувана от няколко малки събираеми - партийна, родова и кланова обвързаност, медийно присъствие и т.н., както и от едно голямо събираемо. Ама много голямо - платежоспособност.

Тоест титлите и почестите



главно се търгуват



Всеки от нас се е нагледал на подобни случаи в различни области.

Не твърдя, че футболистът г-н Стоичков е подкупил Академичния съвет на Пловдивския университет, за да го удостоят с почетната титла Доктор хонорис кауза, пази Боже. Но че неговата заможност има връзка с удостояването, това е сигурно, съобщи го и ректорът на университета. Бил помагал финансово на физкултурния факултет.

Да помага не е лошо. Чест и хвала, ако е така. Но да се плаща за това с титли, предназначени за рицарите на знанието, за мъчениците на просвещението, е акт с подигравателен потенциал.

Силно съм впечатлен от бурната обществена и медийна реакция по този казус. Вероятно не по-малко от ректора на Университета и другите академични труженици. Те не са подозирали какво ще се случи. Мислели са, че и този дребен знаков алъш-вериш - почетна титла срещу ползи за заведението, най-вероятно финансови - ще мине и замине като псувня към рефер, отправена под сурдинка.

Реакцията, особено в интернет, е подобна на гейзер. Всички я виждате. Този гейзер, разбира се, бе отпушен от доцент Цветозар Томов, но явно е имало натрупано много напрежение, за да гръмне така.

Тъкмо това напрежение е интересното в случая, то е неочакван феномен. Реакцията дава повод за оптимизъм.

В писмо до ректора на Пловдивския университет - доц. д-р Запрян Козлуджов, доцент Цветозар Томов написа: "Няма да коментирам въпроса с какви постижения в сферата на науката и образованието новоизлюпеният почетен доктор на Пловдивския университет е заслужил тази чест... случаят с г-н Стоичков е връх на тази срамна традиция, предвид факта, че



става дума за впечатляващо неук и необразован човек"



Обърнете внимание на тези думи. Те са разковничето на казуса. Защото г-н Стоичков със сигурност не е лишен от впечатляващи човешки качества: борбеност, жизненост, амбициозност, както и от по-специфични такива - забележителни спортни умения в областта на футбола. Наистина забележителни и наистина заслужено отплатени както с награди в спорта футбол, така и с хипервисоко заплащане, надвишаващо хилядократно заплащането на най-изтъкнати дейци на науката, медицината, образованието, културата. (Дали това, последното, не е синдром на някаква световна обществена девиация е друг въпрос, достоен за дебати, но статуквото засега е такова. В случая не обсъждаме него.)

Само че, когато даваш отличие някому за нещо, което, как да кажем, е в очебийна и парадоксална противоположност със същинските му достойнства, то очевидно пали тревожна лампичка в общественото мнение. Обществото се чувства застрашено от някакъв вид колективна шизофренизация. Ако печели награда певец, който не може да пее, ако за съдия се избутва човек, който лъже и убива, ако за държавен глава се предлага глава, доказала се досега като мозък на престъпната далавера; ако с орден се окичва доносникът, ако попът служи водосвет в мола на крадеца, значи нещо дълбоко не е наред. Значи няма стойности. Няма морал. Няма и смисъл. Това в крайна сметка срутва всяко социално построение. "Значи, излиза, всичко е позволено, а?" - прави радостно прозрение героят на Достоевски Смердяков, когато му се открива, че Бог май няма. Следователно - няма и наказание. И няма нужда да спазваш правилата, освен едно - да не те хванат.

По този път изкълчването и изчанчването могат да продължат - ще назначат патравия за шампион по бягане, педофила ще турят да ви учи децата, маймуняка ще курдисат за цар. В такива социуми следва масова гибел - първо морална, после национална.

Обикновено по-будните го усещат интуитивно. И се задвижват самосъхранителни обществени инстинкти.

Все един ден



някой казва "Баста!"



Пък другите се сепват и излизат на улицата. Благодарност заслужава първият, който го каже. Той често рискува много. Някои са си плащали и с живота включително при т.нар. Арабска пролет.

По-горе споменах маймуняк. Има такава приказка от Вилхелм Хауф - "Младият англичанин". Довеждат един маймуняк в отбрано бюргерско общество, маймунякът е с перука, облечен в хубави дрехи. Докато го разберат, че е Homo Troglodytes Linnaei, маймунякът е обект на уважение и подражание, смятат го за носител на нови нрави и особен чар.

Ще кажете, то е хипербола, приказка, в живота чак дотам никога не може.

Може, може. Ако няма хора като Цветозар Томов, и калинка ще ви турят за директор, и футболист ще ви турят за шеф на БАН, и министър-председател ще ви турят за Владимир Димитров-Майстора.