Заради кризата испанският премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро бе принуден да предприеме сериозно орязване на държавния бюджет. Част от местните власти предприеха същите действия. |
Дължината й е по-малко от 16 км, но метрото вече пет години е в процес на строеж. Работниците не са получавали заплатите си от януари и тържественото му откриване отново е отложено за 2013 г. "Имам чувството, че никога няма да бъде завършено", казва Мартинес. "Цялата улица "Камино де Ронда", която е сред основните пътни артерии в Гранада - "изглежда все едно, че е паднала бомба. Магазините затварят, тъй като фактически оттук няма движение, а на по-възрастните и на хората с увреждания им е много трудно да минат от другата страна. Проектът раздели града на две части", допълва тя.
Причината за безкрайното отлагане на метрото в Гранада е проста - няма пари
Това обаче е доста позната история. До началото на лятото 40% от кметствата или местните власти в Испания изпитват сериозни икономически затруднения, или са "финансово бездиханни", казва Педро Арауете, кмет на Сеговия и председател на Испанската федерация на местното самоуправление. В цяла Испания местните власти и регионалните съвети като автономното правителство на областта Андалусия, което финансира изграждането на метрото в Гранада, сериозно орязват бюджетите си. Целта е с 5 млрд. евро да се намалят всички бюджетни разходи в страната само в последното тримесечие на 2012 г.
Общите задължения на местната власт, поне според данните, предоставени от правителството, показват, че са почти осем пъти повече - 37 млрд. евро. Орязването на харчовете до голяма степен цели през 2013 г. да се постигне бюджетен дефицит до тавана, поставен от ЕС - 3% от БВП. Най-тежките мерки в опита да балансира счетоводните си сметки взе селцето Какабелос в Кастилия. С дългове от 1 млн. евро на кмета му хрумва идеята да заложи годишния бюджет в националната лотария.
В южния град Херес, чиито дългове възлизат на 957 млн. евро,
полицията използва автомобили, които са били конфискувани от наркодилъри
Властите там са с крачка пред колегите си в униформи от Моратайа в Мурсия, където органите на реда са принудени да патрулират из града пеша, след като са натрупали дългове от 120 000 евро за бензин към местните гаражи. По на юг, в Коин, уличното осветление в момента работи с прекъсвания заради неуреден дълг от 240 000 евро към електрическата компания "Ендеса". Дори и в Каталуния, един от най-богатите райони в Испания, има почти фалирали градове като Моиа, чийто дълг през август достигна 25 млн. евро или 400% от годишния бюджет. Кметът предупреди, че съвсем скоро вече няма да има възможност дори да се организират погребения на покойниците.
Това обаче е нищо в сравнение с Пелос де Абахо в западната част на Испания, чиито жители - изправени пред дълг от по 18 400 евро на човек - просто ще трябва да работят 500 години, за да го платят. Общинската собственост е намалена до една сграда - тази на кметството и до един служител.
Местните власти обаче съвсем не са единствените в Испания, затънали до гуша. В автономната област Кастилия-Ла Манча например компанията за здравни услуги "Сескам" обяснява, че има над 159 000 неплатени сметки. В резултат на това ще трябва да спре дейността си. Кастилия-Ла Манча реши да намали обществените си разходи с огромните 20%, като властта там взима пример от испанското правителство. Премиерът Хосе Луис Родригес Сапатеро вече намали заплатите на държавните чиновници с 5%, както и заплатите на министрите с 15%, замрази пенсиите за период от една година и сложи край на т.нар. "премия за раждане на бебе" на стойност 2500 евро, която получаваше всяко семейство на новородено.
През октомври с наближаването на парламентарните избори
(насрочени са за 20 ноември) кабинетът в Мадрид взе още по-радикални мерки. С първата голяма промяна на испанската конституция от 1978 г. насам Сапатеро прокара лимит върху бюджетния дефицит - политика, която неговата Социалистическа партия в миналото критикуваше.
В цяла Испания, преди началото на икономическата рецесия през 2009 г., безкрайната поредица от кредити позволи на кметства да харчат много повече от средствата, с които разполагаха. Пример е метрото в Гранада. Строителството му стартира през 2007 г., а през май т.г. 73% от него бяха готови. Оттогава едва 1% е построен - а три кметства, сред които и това в Гранада, заявиха, че вече няма да дадат и един евроцент за изграждането на метрото.
Всъщност е трудно да се открие испански град, който да няма реализиран скъп проект от времето на икономическия бум. Такъв проект в северния град Авилес е центърът за изкуствата "Нимайер", който погълна 44 млн. евро и е сравняван с музея "Гугенхайм" в Билбао. Той бе затворен само 6 месеца след откриването му. В Тардиента (чието население е около 1000 души) лъскавата гара за високоскоростни влакове се използва дневно от 22-ма пътници. В Уеска в Пиренеите ново летище за 40 млн. евро е приело четири търговски полета за три месеца работа. В Кастейон, който е близо до Валенсия, през март бе открито летище за 150 млн. евро, но първите полети ще се осъществят най-рано през април догодина.
"Не можеш да помогнеш, разсъждавайки докъде ще стигне всичко това. Необходима е голяма социална промяна", казва Себастиян Мартинес, който е градски съветник в Линарес, средно по големина градче в Андалусия. Всеки четвърти жител на града е безработен, след като местната автомобилна фабрика спря да функционира.