Представеният проект на държавен бюджет за 2012 г. повдига много въпроси и дава много малко отговори. Натрапва се усещането за дефицит на професионализъм. Виждаме технократското комбиниране на числа, без осъзнаване на движещите сили на прогреса, без опит за формулиране на адекватна макроикономическа политика.



Как (не) се прави бюджет



В доклада към бюджета има пространни описания на социално-икономическата обстановка в чужбина и у нас. Читателят научава КАКВО се е случило и КАКВО очакват да се случи авторите на документа, но старателно се избягва въпросът ЗАЩО нещата се случват. Изобилстват оправдания със световната финансово-икономическа криза, без опит за обяснение и осмисляне на конкретните й проявления на национална почва. Напълно отсъства анализ и оценка на ефекта от прилаганите политики и мерки - доколкото ги е имало - за противодействие на негативните процеси и за стимулиране на развитието.

Преди да пристъпи към съставянето на годишен бюджет, правителството трябва да се ангажира с детайлна прогноза за макроикономическите показатели за следващите три години. То е длъжно да се постарае максимално дълбоко да си изясни вероятните и възможните плюсове и минуси в перспективното развитие и на този фон да проектира своите макроикономически решения и ходове. Изработването на такава прогноза не е формално изискване, то е условие за насочване към възможно най-добри управленски решения. Ако тази основа липсва, къде тогава отива правителството, накъде води държавата?



Формално макроикономическа прогноза има



Тя е приета с РМС №246 от 15 април т.г. Но от април насам тази макрорамка търпи сериозни корекции и макар че официално актуализация няма, почти всички основни параметри са променени. В РМС-то са предвидени 4.1% прираст на БВП за 2012 г., докато в доклада към проектобюджета се посочват 2.9%, а министри вече говорят за 1 и дори за 0%. Величината на БВП е коригирана от 80.8 млрд. на 81.6 млрд. лева. Курсът долар/лев е променен от 1.49 на 1.39. Дефицитът по консолидираната фискална програма е свит от 1.5% на 1.3% от БВП. Приходите в КФП са понижени от 28.9 на 28.7 млрд. лева, а разходите - от 30.1 на 29.8 млрд. лв. Тези корекции в бюджетната прогноза всъщност не са санкционирани от МС. Остава под въпрос дали и доколко всички тези числа са обвързани помежду си.

В доклада към бюджета има очаквания за оживление на инвестиционната дейност, но не се посочват конкретни управленски въздействия за стимулирането на този процес. Формира се впечатлението, че нещата ще се оправят, защото са тръгнали да се оправят, но тогава възниква въпросът какви ще бъдат функциите на макроикономическото управление?

Авторитетни европейски учени установяват, че за 2008-2010 г. делът на икономиката в сянка у нас е около една трета от БВП. Ситуацията не се променя и през 2011 г. По този показател България заема неблаговидното първо място сред страните членки на ЕС, а международната организация "Трансперънси интернешънъл" оценява нашата страна като най-корумпираната в ЕС, като през 2008-2010 г. корупцията се разраства в сравнение с 2002-2007 г.

До средата на текущата година са усвоени около 2.5 млрд. евро от заделените за България еврофондове, т.е. едва една четвърт. Примерно същата сума (2.3 млрд. евро) е изнесена от страната за 2009-2011 г. (първото полугодие) от български фирми и граждани. Същевременно



чуждестранните инвеститори упорито избягват нашата страна,



независимо от примамливо ниското равнище на двата подоходни данъка у нас. Това е определено негативна оценка за България и тя не е следствие от някаква световна криза, а си е чисто наше вътрешно "постижение" в резултат на вътрешната макроикономическа политика. Защо не погледнем съседна Турция, която незнайно как съумява да осигурява реални средногодишни темпове на прираст на БВП за 2010-2011 г. от около 8%!

Правителството не може да бяга от важните теми. То трябва да обясни защо едва след възникването на кървави ексцесии и неимоверно социално напрежение се установи, че всички сгради на т.нар. Цар Киро са незаконно построени. Кои са хората и институциите, допуснали това беззаконие, и защо толкова дълго време остават неназовани и ненаказани? И колко още такива проблеми съществуват, към чието разрешаване вероятно ще се пристъпи едва след случването на нещо необичайно и нежелано?

Недопустимо е да се оправдават и мотивират промени в развитието на националната икономика чрез привеждане на оценки на ЕС, както се практикува напоследък у нас. Икономическата и управленска логика изисква ЕС да формира своите предвиждания за развитието на българската икономика въз основа на вижданията и политиката на вътрешното за страната макроикономическо управление, а не МФ да формира своите предвиждания според оценките на ЕС.

И бюджет 2012, и цялостното поведение на правителството напомнят за китайската мъдрост: ако не знаеш къде отиваш, никога няма да стигнеш.