"В Гърция - протести и фалит, в Италия пада Берлускони, в САЩ - окупация на Уолстрийт. В България - облачно, възможни са превалявания." Така участник във "Фейсбук" преразказа новините в 19. Привидно противоречието е налице: кризата шества по света, народите се бунтуват, правителства падат; върлува и у нас, където властта е преизбрана убедително, а хората си стоят мирно и тихо. Синдикалните и браншовите протести дори по медиите не са впечатляващи. Да не говорим за палаткови лагери, шествия с маски и други протестни хрумки.

По телевизиите се чуха и дежурните обвинения към българския народ:



заспал, мързелив, граждански пасивен



Във форумите е пълно със заклинания към "лумпените", които взели, че пак гласували за себеподобни (партията на Бойко Борисов). Само че една Италия, с несравнимо по-голям принос от България в световната култура и гражданските традиции, избира за премиер Берлускони три пъти. Изтърпя го 17 години в политиката, вероятно и още.

В САЩ протестират 2000 души. Това става на петата година от старта на ипотечната криза, повлякла световната икономика като домино и с несравнимо по-големи щети, отколкото у нас. И 5000 да станат митингуващите, за многомилионния Ню Йорк те са толкова, колкото са 50-ината, които през ден скандират в София срещу орязани социални права, погубването на природата или монополите. Ще кажете, глупаво е да се правят груби сравнения. Не е. Гражданската активност по мащаби може да бъде една в САЩ, друга - в България, съвсем трета - в Андора. Четвърта - в Гърция. А щом Италия е толкова напред с "лумпениадата", трябва да знаем, че днешното наше зло е детска игра в сравнение с това, което може да настане.

България изживя своя малка гражданска революция на 14 януари 2009 г. Протестът пред Народното събрание премина с минимум партийно участие, много ентусиазъм в полза на справедливи каузи и полицейски бой. Свикаха го интернет мрежите, които и у нас се превърнаха в парламент на масите. Не бива да пренебрегваме тази наша малка "пролет". Тя бе организирана по същата технология както днешните по света, имаше същата антиелитна насоченост, естествено, различна по размери и нюанси на проблемите.

Тази зима вероятно ще има още протести. И ако някой пак тръгне да пресмята квадратните метри на площада и гневно да клейми "заспалия народ", то нека отговори как будният американски наказа войната в Ирак. Стотици хиляди загинаха, мнозина невинни, чужди и свои, а после оръжията за масово унищожаване, заради които бе мотивирано нахлуването, не бяха намерени. Днес САЩ все още воюва, а американецът гледа Джей Лено.



Щом и там телевизорът,



а не "съгласието на управляваните" (Декларация на независимостта) крепи властта, как искаме да е у нас?

Ние сме малък народ. С оскъден граждански опит, с все още неизживян преход от тоталитаризъм, застаряващо и емигриращо население. При отворени граници добрите ни лекари, учени, граждански активните хора няма как да бъдат много. А и качествените политици. Видно е - липсват ни лидери. Та кой синдикален или политически водач си струва да последват хората? Нашата гражданска активност е скромна, но напълно прилична за късата ни следдесетоноемврийска история и наслояваните векове порядки. Виним се, че сме "тъп и заспал народ", без да забелязваме, че народи, облагодетелствани доста повече исторически, не са по-умни и активни.

Сега да отговорим на втория въпрос - защо не пада Бойко Борисов. Отговорът е прост - няма как. Където и да се обърнеш, с когото и да говориш, което и съсловие да питаш, всеки ще каже лоши думи за ГЕРБ и Бойко Борисов - земеделски производители, дребен бизнес, среден, хора в туристическия бранш, учени, чиновници. И въпреки това общинските листи на ГЕРБ спечелиха 1.006 млн. гласа (чисто партиен вот). И то почти без коалиции. Втората партия - БСП, с коалиции взе 594 000 гласа. Разликата не се получава само с изборни машинации.

Недоволството срещу властта по принцип е приоритет на граждански активните хора. Те винаги и навсякъде са малцинство. Новите медии (блогове, електронни мрежи, форуми) дадоха възможност на всеки да се изявява. Изявяват се предимно хора с позиция и склонни към активност. Това създава впечатление, че в обществото ври и кипи, властта е на ръба, срещу нея е огромно множество. Но това е изкривена представа, каквато и е действителността, сътворявана от официозните медии с непрекъснатите хвалби към управляващите. И в Италия, където от години наричат Берлускони "палячо", но си го избират, и в България, където форумното гражданство бълва срещу ГЕРБ, но бюлетините показват друго, съществува



огромна маса, чийто глас не се чува



нито в интернет, нито по площадите.

Когато говорим за падане на Борисов, трябва да имаме предвид кой ще дойде след него. Единият вариант е някаква сложна коалиция. Подобна коалиция е и комбинацията, с която ГЕРБ може да се задържи още няколко мандата. Но ако говорим за нови електорални настроения, те могат да се появят само при наличието на лица, различни от сегашните.

Политиката винаги се идентифицира с личности. Хората не искат дискредитирани, търсят нови, силни, промяна на статуквото може да стане само след появата им. Борисов може да бъде победен от друг харизматичен като него (харизмата, дори и базирана на популизъм, не подлежи на съмнение). На принципа на махалото може да бъде победен и от БСП, но това може да стане пак, след като лявото намери нови лидери. С други думи - ако хората имат алтернатива, и тя не се заключава в Станишев, Сидеров или Костов, може и да не гласуват за Борисов.

Дотогава обвиненията към "простия и заспал народ", непрекъснатото самобичуване и търсене на светли външни образци е търсене на изход в грешна посока.