Все си мисля, че България е съхранила достатъчно от оная нечовешка духовна мощ, която я превърна в първото всеславянско научно и образователно средище през втората половина на IХ в.

Все си мисля, че няма как да успеят да изродят в примитивно консуматорско общество от неопалеолитен тип нашата държава на духа, та ако ще още пет смешни мутри на конци да турят за вседържавни началници, още пет чужди университета да направят, още пет малоумни телевизии да купят, за да ни промиват мозъците, та дано да забравим откъде сме тръгнали.

Знам със сигурност, че съпротивителните сили на България и на българския народ, на балканските народи, на славянството са достатъчни, неподозирано големи, огромни са. Само през последното хилядолетие сме виждали какво ли не - и монголи, и татари, и османски турци и всякаква нецивилизована паплач от изток, ще се справим и с тая от запад. Никой дори и за миг не бива да се съмнява в това, включително и тия, които днес го играят вождове и кардинали.

Нека почнем с телевизорите, че е най-лесно, оттам нищо смислено не може да научите. Защо да им доставяме удоволствието да си мислят, че ни работят всекидневно?! Нашият, преди много години, беше достатъчно голям, за да отглеждаме в него кокошки носачки. Сега могат да показват каквото си искат, и да си го гледат сами. Да говорят каквото им хрумне и да си се слушат сами. Могат до нечувани висини на пропагандата и манипулацията да стигнат и да си се манипулират сами. Ние, които сме все повече, даже няма и да научим за това. Да не би пък да ви изглежда, че злорадствам?! Ами, да! Изхвърлете си и вие телевизорите като начало и също бъдете свободни, кой ви пречи.

* * *

Най-старият университет е Цариградската школа. Официалният документ, с който той се основава, макар да е действащ от доста по-рано, е закон на император Теодосий II от 27 февруари 425 г. В него се определят броят и видът на университетските катедри, както и преподавателите, наречени магистри (т. е. днешните професори). На всички останали преподаватели, например в частните школи, се забранява да се кичат с това звание. При определени условия званието "магистър" (сиреч професор) се унаследява от децата им, ако покажат достатъчно способности. Преподавателите в Цариградската школа не могат да дават частни уроци или да работят по съвместителство в частните училища, а преподавателите в частните школи не се допускат до магистърска длъжност в университета. След 20-годишна преподавателска работа магистрите обикновено получават високата дворцова титла "комес".

На латински Цариградският университет носи названието Капитолийски аудитории (Auditorium Capitolii). Университетът се издържа изцяло от държавата, в него се получава единственото официално признато висше образование във Византийската империя.

Днес бихме определили структурата на Цариградския университет като състоящ се от три факултета - по латинска граматика и реторика с 13 преподаватели, по гръцка граматика и реторика с 15 преподаватели, освен това има един магистър по философия и двама по право (П. Льомерл, 1971).

Спорно е дали Философската Магнаурска школа, съществуваща и през целия Х в., е пряк продължител на Цариградския университет. Не е съвсем ясно също дали тя е основана преди или след 855 г. Със сигурност обаче неин създател е кесарят Варда, брат на императрица Теодора и чичо на император Михаил III, а начело на школата е поставен известният учен Лъв Философ. Катедрите са три - по геометрия, по астрономия и по граматика. Заплатите на преподавателите са изключително щедри, а обучението е безплатно.



* * *



Трудно ще се сетим, дори много да се постараем, за друг повод, който да ни носи по-голямо национално самочувствие от създаването на най-стария български и славянски университет в Плиска около 885 г. Не е шега работа, третият университет да е български. Колкото и да е необичайно, до днес дори името му не бе направено да изглежда вярно, всички усилия бяха насочени към събиране парче по парче на чудовищно разпилените доказателства за наличието на такъв университет.

Ако внимателно проследим развитието на книжовните школи, които станаха известни като Плисковска, Плисковско-Преславска или само Преславска, Преславско-Охридска или само Охридска, не може да не установим с почуда може би, че школата е всъщност само една-единствена - Българска. А нейните книжовници работят в поне три главни средища. Те пътуват между тези средища, обменяйки вероятно достатъчно ускорено и идеи, и книги, може би и ученици. Управлението на това висше училище е също напълно ясно, само от едно-единствено място. Изглежда, че и структурата му е единна. Тогава защо зорлем го разпокъсваме, като губим най-важното му качество, неговото единство?!

Великата българска школа е наистина изключително явление за цялото Средновековие, "велика", сиреч "голяма", е тя не само поради немислимите си дотогава размери, но и точно поради своята изключителност. Средновековните общества по същото време не биха могли да познават нито нещо толкова мащабно, нито толкова ефективно, нито толкова всеобхватно. По своя замисъл още Великата българска школа е единствена.

През цялото време на своето съществуване, чак до първите две десетилетия на ХI в., Великата българска школа следва главния град на държавата ни. Преместването на столицата във Велики Преслав не осакатява Плисковското книжовно средище, то продължава да работи чак до втората половина на Х в. Създаването на Охридското книжовно средище предшества падането на Велики Преслав поради неотложната държавна необходимост. Така съвсем плавно Великата българска школа намира приют след 970 г. в югозападните български земи, където вече близо век се работи на книжовното поприще, при това как само се работи.

Само един напълно непредубеден поглед върху творческата, но и върху преводаческата работа в трите главни старобългарски книжовни средища ще ни убеди, че те са едно цяло. Само политическата необходимост кара някое от тези средища да има ролята на най-важно, на водещо. Сами отлично образовани, старобългарските владетели възприемат духовността, творчеството, мащабното образование като важна, ако не и като най-важна държавна задача. И в това Средновековна България е единствена.

(следва)



Извори



"Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха и гадаеха с черти и резки.

Когато се кръстиха, бяха принудени да пишат славянската реч с римски и гръцки букви без устроение.

След това . . . Константин Философ, наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38 букви: едни по образец на гръцките букви, а други пък според славянската реч . . .

А други мислят, че бог ни е създал буквите. И не знаят, окаяните, какво говорят и мислят, че бог е заповядал да се пишат книги на три езика . . . На това какво друго да кажем или що да речем на такива безумци? . . .

А славянските книги сам св. Константин, наречен Кирил, ги преведе и буквите създаде за малко години . . ."

Из "За буквите" на Черноризец Храбър, краят на IХ - началото на Х в.



"От Йоан, недостойния презвитер, който преведе това.

Аз пък грешният, като завърших превода . . . искам да побеседвам малко с всички слушащи черноризци, пък и изобщо с обикновените [читатели]. И моля прошка от вас, ако сме сложили неправилно и нестройно някоя дума, превеждайки . . . Тъй като не сме толкова опитни да преведем от елински език тези думи, които тогава ги нямаше в славянския език, и се помъчихме да предадем смисъла им. И не се надявахме само на своя ум . . . бяхме помолени от църковния строител Йоан, наш господар, архиепископ на българската земя . . .

Из Послеслов към старобългарския превод на житието на Антоний Велики (краят на IХ - началото на Х в.)