При стачките винаги е малко като на ориенталски пазар - спорещите страни тръгват с голяма кошница, за да достигнат до приемливи за двете страни споразумения и да се обявят за победители. Премиерът Бойко Борисов обаче не умее да води пазарлъка през всичките му сложни психологически обрати и номера. Стига му веднъж народът да го огорчи, че се бунтува, и капитулира. Така беше с пенсионната реформа преди година, така стана и сега. Почти всяко съсловие, което стигне до жълтите павета в столицата, получава онова, за което настоява. Затова и протестите са заразни, исканията ескалират, а нужните реформи, които в началото ще са болезнени, но впоследствие ще доведат до рязко покачване на доходите на най-кадърните и работливите, ги няма.

В България обаче има чудесен пример за това как, ако има визия и политическа воля,



може да се устои на синдикален натиск



и чрез реформа да се постигнат добри резултати - това е учителската стачка през есента на 2007 г. Тя трябва да се запомни най-малко с две неща - беше най-дългият протест, организиран някога в България, но тъй като тогавашният министър не се поддаде на натиска, тя доведе до устойчива промяна.

Учителската стачка не беше единственият протест през 2007 г. Първи бяха шофьорите в градския транспорт на София и Пловдив. Веднага щом те изтръгнаха обещание за увеличение на заплатите, революционният дух се пренесе при учителите, които и без това бяха на нож заради въведеното диференцирано заплащане, крайната цел на което бе разликата в парите на начинаещ и на старши учител да се сведе до 100 лв. Кошницата, с която КТ "Подкрепа" тръгна към протести, включваше: стартова заплата на педагозите 540 лв., а на останалия персонал - 360 лв. Към онзи момент основната заплата на учител с висше образование и без стаж беше 272 лв. Тогавашният просветен министър Даниел Вълчев предложи ръст от 25%, или чисто около 100 лв. отгоре. Докато се избистрят позициите в София, стотина училища се самоорганизираха без синдикатите и заплашиха, че няма да раздават бележниците на децата. В името на по-високите заплати Френската гимназия в София даже писа шестици на всички свои ученици.

Като би последният звънец, синдикатите (вече обединени) поискаха общо увеличение на основните възнаграждения от 100% на две стъпки - от 1 октомври 2007 г. и от 1 януари 2008 г. Тройната коалиция отвърна с оферта за 10% увеличение на бюджетните заплати от 1 юли и бонуси от общо 15.1 млн. лв. за учители и директори. Така изтече лятото. Седмица преди началото на учебната година лично премиерът Сергей Станишев отправи ново предложение - двукратно увеличение с по 10% от 1 януари и 1 юли 2008 г. Заедно с парите за диференцирано заплащане възнагражденията на част от учителите можеха да се повишат до 50% към средата на 2008 г. Синдикатите не се огънаха и на 15 септември започна най-дългата стачка в новата ни история - цели 30 учебни дни.



Преговорите вървяха доста динамично



Още на втория ден синдикатите лансираха идеята икономиите в системата да се разпределят за заплати. Това правеше 25% увеличение. Двойният скок беше оставен за края на 2008 г. Правителството остана на старата си оферта.

На седмия ден от стачката исканията на синдикатите се преформулираха - до три пъти по 25% от октомври, януари и юли 2007-2008 г., което с натрупването прави общо 95%. Срещу това кабинетът предложи два пъти за всички по 10% от януари и юли и по още 5% за добрите учители, или над 50% за година и половина.



Първият пробив в стачката



дойде на 12 октомври - бе постигнато съгласие икономиите в министерството да се ползват за увеличение на заплатите от 1 октомври. Спестеното в размер на 20 млн. лв. бе достатъчно за 10% увеличение. Два дни по-късно на среща при президента синдикатите омекнаха до трикратен ръст от по 20%. После всички изоставиха процентите и заговориха в конкретни суми - синдикатите поискаха средната брутна заплата в сектора да достигне 650 лв. към 1 юли 2008 г., а офертата на кабинета бе 567 лв. към края на 2008 г. плюс 5% за добрите учители.

В средата на октомври покрай заплатите управляващите започнаха да вкарват в многото варианти за споразумение и други условия, свързани с реформата. Едно от най-болезнените за профсъюзите бе искането учителите да декларират частните си уроци и затова то окупира първите страници на медиите, където се разменяха емоционални обвинения. Но всъщност останалите идеи на кабинета, които не бяха широко коментирани, но впоследствие бяха приведени в действие, доведоха до най-големите промени в системата - въвеждане на делегирани бюджети от 1 януари 2008 г., ангажимент средствата за образованието да не се използват за други дейности, икономиите в системата да се разходват само за нея, въвеждане на система за външно оценяване (като в проекта на МС се предвиждаше провеждането на матури), допълнителни средства за учителите за консултации в извънработно време с изоставащи или особено надарени ученици, право на училищата да увеличават броя на учениците в паралелките.

Синдикатите искаха още системата за диференцирано заплащане да е с три стълба - атестация, рейтинг на училищата и модел за кариерно развитие на учителите, осигуряване на средства за увеличаване броя на полуинтернатните групи на малките ученици, намаляване на слетите паралелки чрез изграждане на средищни училища и закрила на педагогическите кадри, икономиите в образованието през 2008 г. да се разходват за увеличение на заплатите и да се приеме национална програма за защитените училища. Последната точка от споразумението на профсъюзите предвиждаше приемането на наредба за минималните и максимални размери на основната месечна заплата по категории персонал и механизми за контрол.

На пръв поглед позициите сякаш се доближиха, но всъщност развръзката дойде една седмица по-късно, и то след като кабинетът прекрати преговорите с учителите и реши едностранно да изпълни част от обсъжданите предложения. Неизпълнени останаха исканите от синдикатите 4.7% от БВП за образование, изграждането на рейтинг на средните училища и желаното увеличение на средната брутна заплата в системата към 1 ноември 2008 г. в размер на 450 лв. Не е ясно и какво се случи с искането за поетапно намаляване на слетите паралелки, тъй като дори и да има такива данни в просветното министерство, те не са публични.



Лаконичната равносметка от стачката



е следната - правителството наложи финансовата реформа в образованието, която доведе до оптимизация на училищата и дисциплиниране на системата. Въведени бяха делегирани бюджети - директорите получиха право да разпределят парите, както и да назначават и уволняват учителите, а също да определят броя на децата в паралелките. С две думи - правомощия да управляват реално училищата си. Бе определен и среден стандарт за издръжката на 1 ученик от 1151 лв. Беше приета много важна промяна - общините да не прехвърлят парите за образованието за други дейности, а непохарчените в рамките на годината средства остават в бюджета за средното образование.

Въвеждането на делегираните бюджети не мина гладко. Още в средата на годината лидерът на СБУ Янка Такева алармира, че около 2/3 от училищата имат проблеми с плащането на режийните разходи, заговори се и за фалити на училища. Мрачните прогнози обаче не се сбъднаха. Къде с орязване на премиите, къде с орязване на други разходи училищата успяха да се вместят в бюджетите си. Днес, 4 години по-късно, учебните заведения успяват успешно да удържат ударите на реформата. Просветното министерство не води статистика (или ако има такава, тя не е публична) колко училища са на ръба на оцеляването. Наскоро обаче от сдружението на общините заявиха, че в по-голямата част от училищата съотношението заплати - издръжка е 90 към 10.

Има обаче и не малко отлични примери, когато с помощта на европейски проекти се инвестира и в нови технологии, и в модерни класни стаи. И това беше другият ефект от стачката - въвеждането на проектно финансиране в средното образование, което е начин за стимулиране на добрите училища да се развиват.

Освен това има действащ модел на кариерно развитие и атестация според резултатите (диференцирано заплащане). Равносметката за учителите - средна брутна заплата около 720 лв., но в някои региони и училища доходите на преподавателите с бонусите стигат и до 800 лв. Затова миналата сряда вечният лидер на най-големия учителски синдикат Янка Такева пак беше под лилавите знамена на националния митинг в центъра на София, но учителите не бяха в първите редици на протестиращите.