ВИЗИТКА: Кристофор Павлов работи в УниКредит Булбанк от 2002 г., като преди това е заемал средни и висши управленски позиции в българския банков сектор. Главен икономист е на УниКредит Булбанк от 2005 г. Групата на италианската УниКредит публикува редовни тримесечни доклади с анализи за икономиката на региона на Централна и Източна Европа и по страни, включително и България.



- Г-н Павлов, прогнозата за ръста на икономиката през следващата година бе променяна многократно и от около 4-5% се стопи до 2.9% през 2012 г. Имаме ли основания за притеснение?

- В момента очакванията за това, което ще се случи в Европа през следващата година, много бързо еволюират в негативна посока. Правителството бързо се адаптира и виждаме готовност прогнозата за фискалните приходи да се преработи. Бюджетът е план за приходите и разходите на държавата. Ако утре се окаже, че Европа изпада в рецесия, какъвто е основният сценарий на доста анализатори, веднага трябва да се реагира. Правителството ще трябва да започне да харчи по-малко от предвиденото, за да не изложи на риск целите си по отношение на размера на дефицита в бюджета. Ако параметрите на средата продължават да се отклоняват от предвиденото в първоначалния план, ще се върви към ревизия на плана. Важно е да се отбележи, че ако в някакъв момент догодина се наложи ревизия на бюджета, това не трябва да се интерпретира като провал. Просто в момента степента на предвидимост е много ниска и едва ли някой е в състояние да каже точно какво ще се случи с дълговата криза в Европа през следващите седмици. В такава среда трябва да се изградят допълнителни буфери в бюджета, като се прилага по-консервативно планиране на приходите и се предвиди по-голям резерв за непредвидени разходи. Но всичко това вече се прави и няма място за особени вълнения. Фискалната политика е най-силната страна на българската стопанска политика през последните повече от 10 години. Това според мен не се е променило, така че не виждам място за притеснения.

- Какво показват разчетите на УниКредит за следващата година?

- Едва ли ще изненадам някой, като кажа, че ние също ще ревизираме досегашната си прогноза за тази и следващата година. Основната причина за това са евентуалната краткотрайна и сравнително плитка рецесия сред някои от основните ни търговски партньори. Извън забавянето на Европа, което ще тежи на външното търсене, голямата картина за възстановяването на българската икономика остава без промяна. Основният проблем, който икономиката остава да реши на макро ниво, е да намали задлъжнялостта в корпоративния сектор. Високите нива на дълг там пречат на инвестициите и работните места. Допълнително нещата се усложняват от факта, че ребалансирането на пазара на жилища още не е завършило. Всичко това беше част от мисленето ни за ставащото в икономиката преди и ще бъде в основата и на новата ни прогноза. Новото е забавянето на растежа в Европа.

- За какви нива на задлъжнялост става въпрос?

- Последните данни, с които разполагаме, са за края на 2010 г. Те показват, че на консолидирано ниво балансът на домакинства изглежда по-здрав от този на фирмите. Естествено, тази благоприятна обща картина крие наличието на домакинства, които имат проблеми, и това е съвсем ясно и разбираемо. Несъбираемите кредити в портфейлите на домакинствата са над 10%. Няма бързи решения за това как да се редуцира тази задлъжнялост. Едно от нещата, които могат да помогнат за по-бързо изчистване на високата задлъжнялост, е да се огледа механизмът за принудително уреждане на вземанията, който работи трудно заради недостатъчно добре работещата съдебна система. Тези вземания се събират чрез съда, а това означава, че кредиторите са вкарани в процедура, която е дълга, пък и скъпа. По-страшното е, че това е процедура с неясен край, тоест няма гаранция за кредиторите, че те ще успеят да получат решение, което защитава техния интерес. Така че това блокира един от каналите, чрез които процесът на редуциране на финансовата задлъжнялост в икономиката протича.

- Докога ще растат лошите кредити?

- В началото на годината лошите кредити даваха индикации за забавяне. Това ни накара да очакваме, че те ще достигнат най-високите си нива в края на тази година. Процесът е воден от кредитите за домакинствата, докато тези за корпоративния сектор изглежда ще се нуждаят от повече време, преди тази негативна тенденция да се пречупи. Последната ни прогноза е от началото на септември и сочи, че на консолидирано ниво несъбираемите кредити, като дял от общото кредитиране, се очаква да достигнат пика си в края на следващата или началото на 2013 г., при нива между 17 и 18%. Все пак от септември насам се случиха доста неща. Очевидно качеството на портфейлите, особено на корпоративните кредити, предстои да бъде тествано от очакваното забавяне на растежа при основните ни търговски партньори. Също така не е ясно в каква степен започналата стабилизация на заетостта в цялата икономика, която наблюдавахме през третото тримесечие, ще се повлияе от усилията на правителството да оптимизира публичната администрация и най-вече от евентуалното забавяне на външното търсене. Страни, с които се състезаваме за едни и същи износни пазари, предприеха умерено обезценяване на валутите си през последните два месеца, и от днешна гледна точка все още нямаме отговор как това ще се отрази на българския износ. В същото време виждаме опити за ускоряване на структурните реформи, което е стабилизиращ фактор, що се отнася до перспективата за качеството на кредитите. Комбинацията от тези фактори, в която негативните имат повече тежест от днешна гледна точка, ще повлияе на следващите ни прогнози за качеството на кредитите. Освен това важно е какво се крие зад тази обща за целия банков сектор цифра, тоест какво е положението във всяка отделна банка, а фактически данни за това се публикуват само в годишните отчети на банките и следователно са на разположение с голяма забава.

- Можем ли да говорим за грешки от страна на банките при бума на кредитирането от 2008 г.?

- Няма как да се твърди, че банките не са допуснали грешки при сегашните нива на лошите кредити. Случилото се не може да бъде обяснено само с фактори и събития, които са били извън нашия контрол. В някаква степен виновни за това сме и ние, икономистите. Нека си спомним, че през 2006 - 2008 г. нямаше икономист със сценарий за подобна криза, каквато наблюдаваме в момента. България, подобно на САЩ и Великобритания, харчеше повече, отколкото произвеждаше, в годините на стопански бум. Само че за разлика от тези страни дълг в България беше натрупан предимно в частния корпоративен сектор. Към момента България е приключила успешно първата задача, която имаше да решава. Вече имаме излишъци по текущата сметка, докато по финансовата сметка имаме дефицити, което означава, че част от националните спестявания вече се насочват за погасяване на външния дълг. Редуцирането на задлъжнялостта също е в ход. То започна от банковия сектор, като по-късно обхвана и корпоративния. Към момента външната задлъжнялост на банките е редуцирана до нивата от 2006 г. Намаляването на задлъжнялостта на фирмите обаче все още е в начална фаза. При сегашните темпове процесът ще отнеме поне още няколко години, което означава, че ни предстоят още години, в които икономическият растеж ще остане под потенциалния, като ще се редуват периоди на ускоряване на растежа, последвани от забавяне.

Дълъг път предстои на световната икономика, преди да достигне до устойчиво състояние. Добрата новина е, че България е сред страните, които вече са извървели значителна част от този път, за разлика от редица други, като САЩ и Великобритания например, в които ребалансирането на търсенето и редуцирането на задлъжнялостта още не са започнали. Това е така, защото правителствата на тези страни продължават да разчитат на фискални и монетарни стимули, за да предотвратят опасен спад в заетостта и цените на всички категории активи, които разрушават богатството. Парадоксът е в това, че почти всяка мярка, която изглежда необходима днес, за да се подкрепи вътрешното търсене, е диаметрално противоположна на посоката, която трябва да се следва в дългосрочен план, за да бъдат адресирани дълбоките, същностните причини за тази криза.