(Продължение от миналия четвъртък)



Подготовката на обителта на Голямата базилика за приютяването на учениците на светите братя Кирил и Методий, изглежда, започва още преди пристигането им в Плиска. Вестта за пътуването на учените мъже изпреварва появата им в столицата. Спрели да отдъхнат в граничния тогава Белград, но още изтощени от преживяното, с голяма свита Климент, Наум и Ангеларий не ще да са пътували твърде бързо. България вече ги очаква нетърпеливо.

Изглежда невъзможно да се усъмним в историческите податки - и писмени, и археологически, които ни карат да мислим, че княз Борис-Михаил е имал съвсем точна представа за набелязаната цел далеч преди 886 г. Макар и само като предположение, е важно да упоменем, че по някакъв начин на тримата изтощени от гоненията и несгодите последователи на светите братя и сигурни продължители на Кирило-Методиевото дело е подсказана посоката за тяхното спасение. Абсолютно сигурно е, че събитията във Великоморавия са били следени изкъсо от западните гранични области на България, а добитите сведения бързо са препращани на княза. Трудно е някак си да допуснем дори, че учениците на Кирил и Методий биха тръгнали ей така, без предварителна уговорка точно към България. Пътят им логично би ги извел само към западните византийски предели, а не към доскоро езическа България.

Ако за Климент, Наум и Ангеларий можем само да се досетим за предварителна уговорка с новопокръстения български владетел, то това почти сигурно ще твърдим за онези от Кирило-Методиевите ученици, които пристигат в Цариград. Няма как деен младеж като Симеон, третия княжески син, да е пропуснал такава чудна възможност. През 885/886 г. бъдещият велик владетел още учи във философската Магнаурска школа и се подготвя за духовното поприще. Естествено, младежът едва ли е проявил самоинициатива, задачата ще да му е била поставена от баща му.

Общият тон и видът на историческите извори, с които разполагаме, и това се пропуска обичайно, изключва случайността при събирането на учениците и последователите на Кирил и Методий в България. Много по-голяма е вероятността това да е нарочно организирано от българския княз, за да му послужи в рискованата политическа игра, която започва, принуден от пълната му непригодност като воин. Твърде често политиката е само това, което можем да си позволим, а не това, което сме мечтали да направим.

Трябва да е съвсем ясно, че още при посрещането на Климент, Наум и Ангеларий княз Борис-Михаил вече има идея как да ги използва. Наистина строителството на нарочните домове за учените не е завършено, предстои и избистряне докрай на идеята за Великата българска школа, но това са подробности, които бързо улягат. Житията на бъдещите християнски светци са категорични, че битовото устройване на гостите е повече от разкошно. Първоначално те са настанени в жилища, предназначени за сановници с най-висш ранг. Много скоро Климент и Наум са поверени на грижите на домашните на самсиса Есхач за още по-голямо тяхно удобство. В това сведение от Пространното житие на Климент Охридски ще трябва, изглежда, да видим още едно указание за кръвното родство между двамата, те, изглежда, наистина са братя, дори са настанени заедно. Ангеларий за кратко, до смъртта си, живее у болярина Чеслав.

* * *

Устройването на Великата българската школа, изглежда, започва също преди пристигането на Кирило-Методиевите ученици в Плиска, вероятно през 885 г. Днес не подлежи на съмнение, че първата сграда на висшето училище се съгражда южно от вече действащата Голяма базилика, приблизително от равнището на западния зид на хранителницата на църквата до края на притвора. Комплексът включва двуетажна сграда със седем помещения на първия етаж, разположени верижно. Вероятно точно по този начин изглежда и вторият етаж. Пред сградата, чието лице е на изток, е разположен обширен двор - за градина, за размисъл, за учене или за творчество. Към града води така наречената южна порта на комплекса, през която се допуска преминаването само на пешеходци и на конници, но не и на коли.

Големият комплекс от сгради около Голямата базилика в Плиска е ограден от висок до два човешки боя каменен зид, покрит с впечатляващи бойници, който, макар и твърде тънък, вероятно добре е служил за охрана както на архиепископския дворец, разположен северно от базиликата, така и на първото средище на Великата българска школа южно от нея. Във всички случаи трябва да е ясно, че общодържавното значение на комплекса, включително и на школата, е добре подчертано от цялостния предварителен замисъл на укрепения дворец обител, но и от без съмнение великолепното му изпълнение. Наоколо има само един обект, който може да съперничи на архиепископския укрепен дворец и на сградата на Великата българска школа - владетелската резиденция. В края на IХ в. тази част на Европа не познава нищо по-великолепно.

Преглеждайки произведенията, написани или преведени в първите години от съществуването на Великата българска школа, няма да е никак трудно да предположим нейното устройство. Работата по развитието на славянобългарския език, превеждането на колкото е възможно повече съчинения от гръцки и латински, написване на първите оригинални съчинения са главната задача на Великата българска школа (виж Извори в първата част на текста). Ако използваме днешни понятия, както това вече направихме за Цариградската школа и за философската Магнаурска школа, то вторият факултет на Плисковското средище на Великата българска школа трябва да е бил по изучаване на гръцки език, как иначе да се превеждат разнообразните съчинения, как да се води държавната кореспонденция. Струва ми се абсолютно сигурно и наличие на трети факултет, правен, както е това в Цариградската школа. Появата на първия български правен сборник - Законът за съдене на хората, категорично трябва да се отнесе към последните години от управлението на княз Борис-Михаил. Сборникът съдържа наказателноправни разпоредби, заимствани от титул 17 на "Еклогата", но със силно християнско влияние и несъмнено преработени и допълнени, за да отговорят на изискванията на българската действителност от това време. Такава сложна, високоспециализирана задача е можело да се изпълни само във Великата българска школа и никъде другаде. А и нали са били необходими кадри, които да прилагат закона. Изглежда, няма начин да се обори предположението за съществуване на правна катедра или факултет още в Плисковското средище на школата.

Накрая ще трябва да се опитаме да дадем още един отговор. Известно е, че княз Борис-Михаил прибира младежа Симеон от цариградското му учение почти веднага след събирането на Кирило-Методиевите ученици в Плиска. Известно е също, че съществуват сериозни подозрения за литературните занимания на владетеля Симеон Велики. Тези умения в Магнаурската школа не биха могли да се получат. Остава ни само един изход - младият Симеон завършва в Плиска второ висше образование във Великата българска школа. Дори и да не е един от старобългарските автори, бъдещият цар е достатъчно талантлив, за да приемем тази хипотеза за вярна. А е и логична, което в случая вероятно ще да е достатъчно.







Извори



"Тези благочестиви книги, наречени Атанасии, преведе по повеля на нашия български княз на име Симеон от гръцки на славянски език епископ Константин, който бе ученик на Методий, архиепископа на Моравия, в годината от началото на света 6414 [= 906], индикт 10. А пък ги записа по повеля на същия княз Тудор, черноризец Доксов, на устието на Тича, гдето е съградена светата и честната златна нова църква от същия княз в годината 6415 [=907], индикт 14. В същата година, на втория ден от месец май, в събота вечерта почина рабът божий, бащата на този княз . . . благоверният наш княз български Борис, чието християнско име е Михаил. Този Борис покръсти българите в годината 6374 [= 864] . . ."

Из Приписка към превода на Константин Преславски на "Слова против арианите" на Атанасий Александрийски, 907 г.



". . . един от българите на име Есхач, по чин сампсис [отговорен за дворцовите писари], отишъл при княза [Борис-Михаил] и го помолил да му позволи да приеме в дома си пресветия Климент и преподобния Наум. Той с голяма готовност дал съгласието си . . . но казал: "Приеми учителите с всяка почит, докато приготвим напълно за тях това, което трябва да се направи..."

Климент бил изпратен за учител в Кутмичевица и било издадено нареждане до всички жители на тази страна да приемат светеца с почит, да му предоставят преизобилно и щедро всичко, да го удостояват с дарове . . .

И за по-голямо насърчение на другите сам Борис предал като дар на триблажения Климент три къщи в Девол [може би в подножието на планината Томор], отличаващи се по своя разкош и принадлежащи на комитски род. Освен това му подарил и места за почивка около Охрид [мястото на обителта "Св. Пантелеймон" на хълма Плаошник] и Главиница [може би до днешния Балши в Южна Албания]. . .

. . . След това . . . той [цар Симеон] го назначил [през 894 г.] за епископ на Дрембица, или Велика, и така Климент станал пръв епископ на български език."

Из "Пространно житие на Климент Охридски", ХI в.



Свързани текстове:

http://www.segabg.com/article.php?issueid=2985§ionid=5&id=0001301

http://www.segabg.com/article.php?sid=2010120900040001301

http://www.segabg.com/article.php?issueid=7863§ionid=5&id=0001301

http://www.segabg.com/article.php?id=581016