По едно време се опитвах да вникна в тайните на номинирането. Кой е достоен да бъде депутат? Трябва ли да си експерт, за да бъдеш министър... Търсих логика в избора - този е издигнат, защото е червена номенклатура, онзи - защото и преди 10 ноември говореше по "Свободна Европа"... Четях платформи и програми, анализирах личните качества на кандидати, следях трептенето на социологическите изследвания.
Когато дойде царят, разбрах, че си губя времето. Той си беше самодостатъчен. Имаше харизма, ходовете му бяха премерени. Кампания като по учебник на Сегела! Предизвика вълна, която го изхвърли на брега. И това бе абсолютно достатъчно водата

да изхвърли на жълтите павета и един куп случайни екземпляри

Някои блестяха, други даже оцеляха, но повечето се удавиха със следващата вода. Кой беше Игор Дамянов? Къде е Лучано? Финков или Богоев се казваше здравният министър? Спомняте ли си Церовски?
Когато Борисов стана премиер, политиките съвсем загубиха смисъл, важна стана личността. Куц кон вече може да влезе във властта, стига да бъде добутан до депутатската ясла от силен лидер. На Анна-Мария цялата й платформата беше: "Който пие всяка сутрин 8 литра мляко, той дете ще стане яко". Без да визирам христоматийния пример с бившата здравна министърка, понякога имам чувството, че Борисов кара "Икарус" и от време на време отваря вратата - за да качи поредния депутат, областен, министър, президент...

Та, думата ми е за президента...

Не зная колко време ще мине - сигурно година-две преди Росен Плевнелиев да разбере, че е избран за държавен глава на България. Не за кмет на Гоце Делчев, не за домоуправител на "Резиденшъл парк", нито пък за разказвач на смешки, които пълнят страницата "После" на "Сега". Чувам, вече е започнал да се усеща: "... бях избран като кандидат-президент и практически се оказа, че съм в нелегалност. Нямах офис, нямам бюджет, нямам дори възможност да назнача една секретарка".
Да, съгласен съм - този човек още не е встъпил в длъжност, дето се вика - не е убил дори един архар. Но първите му следизборни реакции показват крещяща нужда да изтръска прахта от костюмчето и да влезе в ролята, която му е отредена от избирателите.
И тъй като доброволно се съгласи да играе тази роля, Плевнелиев може, не - трябва

да закачи на пирона всякакви популистки предизборни лафове

от рода: "Искам децата ми да тичат навън с приятели, а не да стоят насаме зад 4 стени с бодигардове!" Що за елементарен популизъм? Кой не знае, че семейство Плевнелиеви и сега живее в добре охраняван затворен комплекс? Убеден съм, че всеки трезвомислещ българин предпочита президентът и неговото семейство да бъдат в безопасност, само хора с тежък комплекс за малоценност си мечтаят да плющят белот с президентчето от съседния вход. А ако на самия Бен Гън му се пие ракия със съседите - никой не го е спрял, нали? С две думи - в охраната на президента няма помпозност, има сигурност. И на никой днес не му трябват сълзливи снимки с учителката на Росенчо от втори "б" клас.
Много е важно Плевнелиев да подреди речника си. Не може президент да навърже в едно изречение: "България може да бъде този център, в който инвеститорите да оставят куфарчето с парите". Или: "Светът ме издирва, звънят президенти, министър-председатели, комисари - къде е Росен". Преди да встъпи в длъжност, е редно този човек да е наясно, че за него Маргарет Тачър не е "Маги", а преди 1989 г. не е имал състуденти "афроамериканци", а обикновени африканци.
Беше ясно, че той не е достатъчно политически ошлайфан за тази работа, но това наистина не би трябвало да е проблем - Р.П. има достатъчно време, за да разбере какво е спечелил от тотото и как да се държи пред камери. Чувам приказки от рода: "Той си е такъв - естествен, искрен, прям". Сигурно е така. Но, моля ви, някои естествени неща трябва да се държат зад кадър, все пак. Той вече е президент, за бога! Не е просто пътищар. Вече не върви да повтаря като папагал: "Аз съм експерт и държа да остана такъв".
За отрицателно време Плевнелиев изпусна толкова непремерени думи, че вече се чудя дали Дайнов пак няма да се окаже прав в прогнозата си: "Росен Плевнелиев може да е

голяма бомба за Бойко Борисов"



Този човек, който искаше гласовете на избирателите, заяви по време на кампанията, че "референдумът е ядрената бомба на демокрацията"! Неговият голям шлем щял да бъде свързан с енергийната ефективност - това пък откъде го измисли? Чух ясно кои са 10-те приоритета на Плевнелиев и мога спокойно да заявя, че този човек или не е наясно с какво се е захванал, или е избран за Мистър Клише. Президентът на България не се занимава с инфраструктура, с енергийна ефективност, с наука, образование, иновации, култура, административна реформа, той не подобрява бизнес климата, не строи заводи, не копае градинки. Това са политики, които се движат от правителството - не случайно Борисов рече, че "приоритетите на Плевнелиев са приоритети на правителството". Плевнелиев може и трябва да предизвика дебати по тези въпроси, но от него нищо не зависи. С две думи - не е нужно нито да се представяш за приятел на народа с приказки срещу НСО, нито да лъжеш, като обещаваш неща, които абсолютно не зависят от теб. И в задълженията му на баща на нацията не влизат тв изяви за смяната на памперси. Ако Плевнелиев не започне да се държи като президент, сигурно ще остане в историята с определението на Таня Дончева: "Най-празноглавият в политически смисъл на думата човек".
Най-притеснително е, ако сме се сдобили с памперс на властта, а не с президент на нацията. Засега нищо оптимистично не се вижда на хоризонта - по-вероятно е вече да забравим за дълго време за някои демократични, конституционни процедури като "президентски вето".

(Още статии от автора: http://www.tlaka.com )