Безработицата в България съвсем не е висока, ако се сравняваме с някои европейски държави - даже стоим твърде прилично някъде в средата. В същото време и двете страни на пазара на труда - работна ръка и работодатели, са винаги твърде неудовлетворени. Колкото и да са ни розови показателите, те радват главно Симеон Дянков и Бойко Борисов. Къде е проблемът?

На пазара на труда в последните години се струпва нещо като перфектната буря. Делът на нискоквалифицираните работници продължава да е много висок. Липсата на добри специалисти до такава степен вече пречи на бизнеса, че той я приема като по-голям проблем за българската икономика от безработицата. Самата безработица, макар и не рязко, напоследък само расте. Работните места намаляват. На всичкото отгоре населението едновременно намалява и застарява. Оздравителните процеси, протекли по принуда заради кризата, помагат само донякъде. Професионално-квалификационната структура на заетите лица продължава да бъде неефективна и силно деформирана, отчита анализ на Българската стопанска камара, представен наскоро.



Какво се случи за 3 г.



Само една квалификационна група успява да се увеличи през критичния период 2008-2010 г., показва анализът на БСК. Това е категорията, в която влизат законодателите, висшите служители и ръководителите. Значителното увеличение на осигурените лица тук се случва през 2009 г. - 23 818 повече спрямо 2008 г., и доста по-слабо на следващата 2010 г. - още 3308 души. Бизнесът отчита това като положителна тенденция. Миналата година в същата положителна посока тръгва и следващата група по квалификация - специалистите, но при нея незначителното увеличение на осигурените с 2037 души през 2010 г. не спасява от срива през 2009 г., когато от тази категория излязоха 13 135 души.

Данните показват, че основната тежест на кризата са понесли нискоквалифицираните служители - броят им през 2010 г. пада драстично със 100 531 души, но пък година по-рано движението е било в обратната посока - увеличение с 55 557 души. Според БСК това намаление е оздравителният ефект на кризата вследствие на освобождаването преди всичко на нискоквалифицирани кадри.

Най-лошото явление обаче е трайното намаляване на квалифицираните работници в производството и занаятчии, от чиято липса и без това бизнесът се оплаква от години. През 2009 г. осигурените лица в тази категория намаляват с 68 004 души, а през 2010 г. - с още 20 098 души. Всяка година топи и заетите като приложни специалисти и техници, административния персонал, заетите с услуги за населението, охрана и търговия и пр. от средните категории квалификация. Особено рязко намаление има при операторите на машини и съоръжения и работниците по монтаж на изделия - с 42 170 души за 2009 г. и с още 6451 през 2010 г.

Каква е картината на работната сила у нас? Минимално - с по 1%, се увеличава делът на ръководните служители и най-квалифицираните кадри (аналитични специалисти) и през 2010 г. те държат съответно 5% и 12% относителен дял. 11% от работната сила са приложни специалисти. Продължава да се увеличава делът на работещите по трудов договор в групата "Персонал, зает с услуги за населението, охрана и търговия" - те са най-голямата група на пазара на труда и държат 19% (при 17% през 2008 и 2009 г.). Квалифицираните производствени работници намаляват с 2% и през 2010 г. са 11%. В същото време втората по големина група у нас - нискоквалифицираните работници, заемат дял от 16% през 2010 г. (при 17% през 2008 г.) Точно затова бизнесът продължава да отчита, че професионално-квалификационната структура на работната сила е недостатъчно ефективна и не отговаря на изискванията за по-високо качество и по-висока степен на образователна и професионална подготовка.



Много университети, малко висшисти



България има цели 51 университета, но пак изостава от европейския икономически показател за образованост на населението. В момента в ЕС висшистите са средно 26.9% от работоспособното население. В България хората с диплома от ВУЗ са 1.14 млн. от работоспособното население, което прави 22%. Един от основните проблеми за българската икономика е липсата на връзка между отделните нива на образование, посочват работодателите. Те предлагат радикална промяна в образователната система на България - образованието по държавна поръчка да бъде обвързано с реализация в страната. За да бъде ефикасно, българското образование трябва да има корелация между вноската за образование и това, което връща на държавата студентът, твърди изпълнителният председател на БСК Божидар Данев. Това е старата идея на премиера Бойко Борисов, че който не остане в България, трябва да върне парите, вложени в обучението му.

Работодателите продължават да виждат и дефицит в специалностите, които подготвят висшите училища. За тях ориентацията на висшето образование не отговаря на нуждите на водещи икономически сектори или по думите на бизнеса, преобладават квоти с академична ориентация.

И понеже кризата е катализатор за вслушване в предложения на работодатели, мениджъри и предприемачи, сега е времето да помислим за специалистите в страната ни, призова Данев. Камарата работи по проект, финансиран от ОП "Развитие на човешките ресурси", за изграждане на Национален център за оценка на компетенции. Тази нова информационна система ще изпитва уменията на служителите във фирмите от следващата година. Целта на новия модел е да подобри качеството на работната сила у нас. В началото на разработването й тя ще обхване 20 сектора на икономиката ни с по 10 пилотни предприятия. След експертната оценка



всеки работник ще има карта на компетентностите



си или паспорт на уменията, който ще е валиден за целия Европейски съюз. От друга страна всеки работодател ще знае какво е нивото на служителите в предприятието и в каква насока да го подобри. До 2013 г. се очаква системата изцяло да е готова и все повече предприятия и индивидуални потребители да се възползват от услугите й. Изследването на работната сила се прави по същия проект.

Системата предвижда и да валидизира умения, придобити по неформален път. Тоест човек, който няма завършено образование в дадена област, но е добър в нея, да може да практикува дадена професия чрез получаване на сертификат, който да получи след тест. Цялата идея е да се създаде библиотека от компетенции с конкретни измерители, която да може да се допълва с нови ресурси от нейните потребители. По този начин ще се създаде определен стандарт и модел за хората и тяхната работа ще бъде по-качествена. "Така могат да се намерят "точните хора", които са необходими за даден сектор, за да бъде той печеливш", обяснява ръководителят на Националния център за оценка на компетенции Томчо Томов. Този модел вече има ефект в много европейски страни, които отбелязват 18% намаляване на разходите и до 10% повишаване на личната производителност на предприятията. "Чрез въвеждане на компетентностен модел може да управляваме дефицитите и излишъците (резервите) от умения", допълни още Томов. От онлайн системата може да се възползва всеки потребител, след като се регистрира. Всеки индивидуален потребител ще може да избере желаната от него длъжност и да разбере доколко отговаря на изискванията за нея. Предприятията, които се регистрират в системата, ще могат да създават профили за длъжностите, от които имат нужда, да създадат индивидуален компетентностен модел на предприятието, създаване на досиета на работниците, достъп до курс за електронно обучение, както и други услуги.

Бизнесът предлага и изграждане на електронна платформа от съвместими електронни регистри за образователното и квалификационно равнище на заетите лица, която да се поддържа от просветното министерство и НАП и да е елемент на е-правителството. Според него страната ни трябва да има ясно определени потребности от кадри на национално и секторно ниво. Въвеждането на данъчни облекчения за работодателите и за отделните лица също би стимулирало нормализиране на пазара на труда.