Нарушенията по време на избори стават все по-арогантни, а политическите сили не показват никаква склонност да се откажат от опитите си да получат служебна победа на вота. Последните кметски избори показаха, че нищо старо не е забравено, просто методите, които се използват, вече са по-нахални и груби. ГЕРБ, например, не намери нищо осъдително в това да изпрати двама от депутатите си в зала "Универсиада" при преброяването на бюлетините. Правиха се трикове с изборните книжа и какво ли още не. А загубилите политически сили създадоха доста работа на административните съдилища, които пък приложиха двоен аршин при решаването на едни и същи казуси. Но в цялата работа има и нещо положително - сега поне делата не се точат толкова дълго като на предишни избори.

През 2007 г. се разгоряха епични битки и се стигна до там националното сдружение на общините да заговори за разумен срок, в който да се решат всички съдебни спорове. В тогавашния закон за местните избори беше записано, че делата пред административните съдилища и ВАС приключват в срок до три месеца от подаването на жалбата.



Делата по обжалванията обаче се проточиха



много по-дълго от записаното в закона. Най-тежка бе ситуацията в Русе, Варна, Сандански и Враца, но на практика нямаше област в страната, в която да няма оспорване на резултатите. Административните съдилища бяха затрупани с жалби. Имаше ръчно броене на бюлетини, зрелищни и драматични заседания, обвинения в груби манипулации по време на вота и т.н. Тогавашният шеф на Върховния административен съд Константин Пенчев заяви в прав текст, че някои политици злоупотребяват с правото на обжалване.

След местния вот през тази година ситуацията е малко по-различна. Жалбите за касиране не са намалели, но съдиите реагират на тях по доста различен начин. На повечето места те намират юридически аргументи, с които на практика отхвърлят тези жалби, преди още да са ги разгледали по същество. На места бе решено да се броят бюлетини, на други - не, и това създаде впечатлението за двоен стандарт при разрешаване на споровете.

Още преди кметските избори имаше опасения, че ГЕРБ се опитва да овладее съда, за да си подсигури благоприятни постановления по спорни казуси. Парламентът прие поправка в Закона за съдебната власт, която позволява на шефа на ВАС да командирова в съда магистрати не само от административни, но и от всички останали съдилища. Промяната бе предложена между първо и второ четене без ясен вносител и мина без дебати. Появиха се и сигнали, че управляващите назначават свои близки в четвърто отделение на ВАС, което се занимава с изборните дела. При това възползвайки се точно от тази поправка в закона, тъй като става дума за хора без опит в административното правораздаване.



Депутатът от ГЕРБ Емил Радев скандализира обществото



с опита си да даде право на съпругата си Мария - главен секретар на ВАС, да командирова съдии от административни съдилища по свое усмотрение, без да се съобразява с тяхното желание и с решението на пленума. Това не мина, но беше доста красноречив пример за отношението на ГЕРБ към съдебната власт и намеренията на тази партия да я овладее и подчини.

Ако се съди по реакцията на съдилищата на жалбите срещу нарушенията по вота, човек остава с усещането, че мнозинството постигна известен успех в това начинание. Съдиите бяха най-активни в Кърджали, където ГЕРБ загуби. Въпреки голямата разлика между първия и втория вот там бюлетините бяха преброени и от представителите на Темида. Но впечатлението, че съдът се опитва да потули случаи, които са в ущърб на ГЕРБ, остава. В с. Бохот, Плевенско, например охранителна камера засне как член на секционна комисия подменя бюлетини, като тази измама се върши в полза на Димитър Стойков (ГЕРБ), който бе избран за кмет. Местните съдии обаче направиха всичко възможно, за да минимизират последствията от скандала. В момента се знае, че се води някакво разследване, но като че ли повече се разчита на това случаят да бъде забравен. Разликата между Стойков и загубилия изборите Найден Зеленогорски (СДС) в Плевен е само 389 гласа. И дори само тази секция в Бохот може да доведе до промяна на резултатите.

Атаките към съдебната власт са сериозни. На няколко пъти по време на прехода тя се оказа последната преграда пред изборните своеволия на една или друга администрация. След последните местни избори обаче работата на съдиите доведе до сериозни съмнения в тяхната безпристрастност. Факт е, че политиците злоупотребяват с правата си, когато става дума за обжалване на резултати от местни избори. Но едва ли най-добрият отговор на тази злоупотреба е да се неглижират сигналите за нарушения от страна на магистратите.