Приживе Ким Чен Ир (вдясно) избра за свой наследник третия си син Ким Чен Ун (вляво) и той започна да се появява с баща си на публични места. |
Наричан от народа си Любимия ръководител, г-н Ким, синът на основателя на Северна Корея, си остана непозната личност. Всичко, свързано с него, е загадка - от точната дата и място на раждането му до митологизираните събития от възхода му като лидер на страната, появила се след разделянето на Корейския полуостров в края на Втората световна война.
Севернокорейците научаваха за него единствено, че е техният "безценен лидер" и "велик последовател на каузата на революцията". Той създаде може би последния култ към личността в комунистическия свят. Портретите му висят редом до тези на баща му Ким Ир Сен във всеки севернокорейски дом или обществена сграда.
Ким предизвикваше интерес и в ЦРУ, което интервюира негови любовници, опитваше се да установи къде се намира той в даден момент, подлагаше мотивите за действията му на психоанализа. Той бе обект на пародии в американската култура.
Нисък и пълничък, той носеше високи обувки, свръхголеми очила и бухнала прическа - холивудският стереотип за смахнат диктатор след края на Студената война. Самият Ким се вдъхновяваше от филмите. Той организира отвличането на южнокорейска актриса и режисьор в опит да създаде чрез тях национална филмова индустрия. Твърди се, че има лична колекция от над 20 000 чуждестранни филма, сред които пълната поредица за Джеймс Бонд - неговия любимец. Самият той обаче рядко се докосваше до външния свят, който наблюдаваше предимно през прозореца на луксозния си влак.
Ким бе осмиван и изобличаван
Президентът на САЩ Джордж У. Буш го нарече "пигмей". Детските книжки в Южна Корея го описват като червен дявол с рога и остри зъби. Тези, които са се срещали с него, са изненадани от сериозното му поведение и познанията му за събития отвъд затвореното царство.
"Той беше много прям човек", казва Но Му Хен, който като президент на Южна Корея се среща с Ким през 2007 г. в Пхенян. "Той бе най-гъвкавият човек в Северна Корея."
Уенди Шърман, която в момента е №3 в йерархията на Държавния департамент и която като съветник на държавния секретар Мадлин Олбрайт пътува с нея в Северна Корея, заяви през 2008 г.: "Той е умен, ангажиран, самоуверен, образован, нещо като шеф-диригент на всичко, което наблюдава." Когато Олбрайт и Шърман започват да преговарят с него по списък от 14 точки, отнасящи се до оръжейната програма на Пхенян, "той не знаеше отговора на всеки въпрос, но знаеше много повече, отколкото повечето други лидери - той има концептуално мислене", добавя Шърман.
И макар да ръководи страна, банкрутирала и обречена на глад, той изигра брилянтно единствената си карта - ядрената оръжейна програма, първо като пренебрегна усилията на администрацията на Буш да изтласка страната му на ръба, а след това се възползва от отвличането на вниманието на Америка към войната в Ирак, за да набере достатъчно ядрено гориво за основния си ядрен реактор в Йонбьон и да произведе оръжие, достатъчно за 6-8 бомби.
Сделка с Вашингтон
Когато Буш напуска Белия дом, администрацията му измина пътя от 4-годишна конфронтация със Севера до 3 г. на блокирани преговори. Водени от Кристофър Хил, американски ветеран дипломат, преговорите доведоха до сделка, възневидяна от "ястребите" - САЩ приеха да доставят на Северна Корея огромни количества петрол в замяна на демонтиране на остаряващия ядрен обект в Йонбьон, в който според експерти е въпрос на време да се случи сериозен инцидент.
Ким изигра слабата си ръка много добре. Той успя да устои на натиска от Вашингтон и Пекин и принуди Вашингтон да преговаря с него и в крайна сметка да се пазари с него. Той раздроби и протака преговорите, държеше на ядреното си гориво и всички оръжия, с които вече разполагаше. Тъкмо този арсенал сега тревожи американците и азиатските му съседи, които се притесняват, че сега генералите и партийните лидери ще се боричкат за контрол при избора на наследник на Ким.
"Когато се пише историята на тази епоха, резултатът Ким срещу Буш ще бъде 8 на 0", казва Греъм Алисън, преподавател в Харвард и експерт по неразпространение на ядрените оръжия. Политиката на Ким "армията на първо място" предоставяше оскъдния ресурс на страната тъкмо на армията, наброяваща 1.1 млн. души - 5-а по големина в света. При управлението му Северът разшири арсенала си от балистични ракети и през октомври 2006 г. КНДР стана 8-ата страна в света, извършила ядрен опит.
"Не очаквайте да се променя"
е една от популярните фрази, приписвани на Ким.
Смята се, че Ким е роден в Сибир през 1941 г., когато баща му Ким Ир Сен е в изгнание в Съветския съюз. Според официални севернокорейски хроники обаче той е роден през 1942 г. в хижа, която била в таен лагер на антияпонски бунтовници, ръководени от баща му в планината Пекту. Както често отбелязва официалната информационна агенция, при раждането му в небето се явила ярка звезда и двойна дъга докоснала земята.
За детските му години се знае малко освен официалното съобщение, че през 1964 г. завършва университета "Ким Ир Сен". По това време Северна Корея е в Студената война и младият Ким наблюдава отблизо развитието на множество кризи, включително и залавянето от Северна Корея на американския шпионски кораб "Пуебло" през 1968 г. Той се появява епизодично на държавни церемонии, рядко говори. Когато го прави, демонстрира писклив глас и малко от харизмата на баща си.
Твърди се, че на младини и на средна възраст Ким е бил плейбой. Разказва се за пищни угощения, докато жителите на страната гладуват. Това става ясно от книга, написана от неговия готвач, след като напуска страната. Ким станал обект на подигравки заради къдравата си коса и обувките си на високи подметки, както и заради силното си увлечение към висококачествените алкохолни напитки.
Имаше съмнения, че е участвал в бомбардировките от 1983 г. над южнокорейска политическа делегация в Мианмар. Смята се също, че е знаел, а може би е и наредил, отвличането на японски граждани. Нищо обаче не бе доказано.
Вашингтон постави Северна Корея в списъка на държавите, спонсориращи тероризма, след като севернокорейски агенти поставиха бомба, която взриви южнокорейски пътнически самолет през 1987 г. - по нареждане на Ким, според един от агентите, който бе заловен жив.
Ким се бореше за властта безмилостно. Той първи поздравяваше баща си всяка сутрин и предлагаше да му обуе обувките доста преди да бъде избран за член на Политбюро през 1974 г., казва Хуанг Джанг Йоп, бивш секретар на Севернокорейската работническа партия. "Още от малък Ким Чен Ир усвояваше властови умения", разказва Хуанг.
Ким има трима синове, като всеки от тях е негов потенциален наследник. Животът му обаче е обвит в мистерия.
Най-големият му син, Кин Йон Нам, би бил естественият избор за наследник. Пред него обаче има пречка: майка му никога не се е омъжвала за Ким. Когато здравето му се влоши през 2008 г., Ким подготвяше за свой наследник третия си син - Ким Чен Ун, за когото се смята, че е около 30-годишен. Вчерашните съобщения от Северна Корея подсказаха, че Ким Чен Ун поема властта.
Ким консолидира властта в края на 90-те години и демонстрира сила, като тества севернокорейска ракета над Япония, предизвиквайки паника в тази доста по-голяма и мощна страна. С подобни трикове Ким научи какво представлява истинската власт: че той може да изнудва, за да оцелее.
Той обаче не можа да се научи, че трябва да нахрани народа си и неговата държава стана още по-зависима от Китай за хранителни стоки и горива, както и от "хуманитарните" дарения от Южна Корея и САЩ.