|
| Бойко Ламбовски |
Верни на мазохистичния си синдром да се изкарваме най-кофтия мат'рял на планетата, и тоз сюжет обговорихме медийно в стил: "истинските бунтовници ей какви хубави пожари палят, а ние дремем". (Въпросният синдром е така вкоренен, че в редките исторически мигове, когато нашите запалят голям пожар, то и тогази викаме: "истинските държави я как хубаво си гасят пожарите, а ний я как ся осаждихме и омаскарихме пред света".)
Както и да е - виждал съм онова лице от "Тайм" на много места. Виждал съм го в челните редици на протеста, виждал съм го да пали коли. Е, не у нас, но лицето е интернационално.
Изобщо паленето на коли стана силно актуално. Палят се и други работи, но при колите се оказа лесно. Не са от камък, горят бързо, никой не мре, щото са празни. Пък се виждат отдалече от зяпачи и медии, създават впечатление за революционност.
Мисля, че тук е и част от образа на нашия Протестиращ. Щото го има. Също наш човек. Той е в малък брой, потаен, носи туба или шише и броди като нощен тат из улиците. Нашият човек и демокрация, и революция, и тоталитаризъм, и култура по принцип заимства. При колите и фитиля също. Антиглобалистите по света бая кола бастисаха през изминалите петнайсетина година, наскоро яко се палеха беззащитни возила из Германия, Русия, Англия...Мисля, че родният
неокомита усети повея на това ново художество
Съветвам МВР да дири и в тази посока. Струва ми се, че палежите са дело на различни хора и различни мотиви, но основният е социално-политически. Някаква мъст им се струва това на палячите - натрупали са несгоди по отношение на хората и света. Обидени са - я какви са млади (щото са млади, то е сигурно), пък не те, а други - също нахално млади, се возят в лъскави возила. Я какви са умни, пък не те - а други плещят по телевизиите малозначителни глупости. Я какви са справедливи и добри, пък не те, а други управляват, ръководят, указват...
Над петдесет коли изгоряха вече, уловените за това г-н Куката, г-н Ковачки и другият едва ли се палнали всички, ако изобщо са те. Възможно е някой или някои от въпросните "комити" да са повели битка с возилата, щото така изпълват големите градове, че когато не са твои, понякога ги мразиш искрено и патетично. Те действително са се качили по тротоарите, отхапват тук-там от градинки и паркове, пречат да прекосиш улицата, понякога дори "мачкат кроткия пешеходец", както бяха писали още Илф и Петров. (Какво са им виновни многострадалните петнайсетгодишни таратайки, собственост на угрижени социално собственици, на "пироманите бунтовници", е друг въпрос.)
За малко помислих, че тъкмо тази нишка е наумила "Паркинги и гаражи" да вдигат усилено с паяци преди края на годината. После се усетих - едва ли. Както ми каза един полицай под сурдинка, когато му споделих това: "Аа, трябват им пари сигурно, затова вдигат." Иде краят на данъчната година, сигурно има план.
При "Паркинги и гаражи" е така - не е проблем да вдигнеш почти всичко от почти всякъде. Тротоар, пет метра от кръстовище, оплакване... После там пак се задръства - щото няма знаци, не е и изгодно да има за машинката за пари. Фирмата си е намерила начин за законен рекет. Хората си плащат, за да съкратят разправиите.
Суматохата си остава
Преливането от тези джебове в онези ни решава проблема, ни строи паркинги, ни създава между човеците повече доверие. Ни прави града по-малко опушен и задръстен. Просто плоди изнервени граждани пред гишетата и параноични служители вътре.
Такива взаимоотношения се мултиплицират и в други сфери - така, както вълничките плъзват към края на блатото, когато метнеш вътре камиче.
Пациентите се сърдят на лекарите, щото били корумпирани. Лекарите се сърдят на реформата, щото не им осигурявала нормални доходи и уважение. Държавата вика: ще закрия няколко болници, ще се оправим.
Резултат: пациентите бягат от лекарите, лекарите бягат в чужбина.
Селяни на доизживяване се сърдят на големите фермери, че не дават рента, "граждани" им се сърдят, че маат с трактори по жълтите павета, фермерите се сърдят, че им обещали нещо, па се отметнали. Държавата вика: никому нищо не дължа, сама съм си достатъчна.
Резултат: компирът - от Египет, чушките - от Македония, житото - в Китай. Селата - пусти като след война.
Бедните и безработните се сърдят на богатите, щото нямало равенство и справедливост. Богатите се сърдят, щото нямало сигурност и икономически растеж. Държавата вика: ние сме отличниците на света, държим дефицита под 3%.
Резултат: демографско маловодие, икономически гърч, обществена шизофрения.
Най-лошото е, че като насложа оня от "Тайм" - бунтовника, връз небунтовника с мустаките и чашата, ми се сливат един с друг в огледалото, все едно съм аз и двамата.
Прищява ми се да му туря кибритя на полученото - те ти бенгалски огън за празниците, те ти социометрична картинка, по-ярка и от картичка.
