Ролята на емигрантите като доставчици на стоки от модерния свят вече се поизчерпа, тъй като у нас има всичко, което може да се види в магазините на Рим, Мадрид, Лондон и т. н. Но те продължават да бъдат най-значителният източник на средства в страната - парите им обаче не са насочени вече изцяло към подпомагане на семейството в родината, вече немалко емигранти инвестират в бизнес в България.



Емигрантските пари са повече от привлечените капитали



По данни на централната банка за първите десет месеца на годината в България са влезли близо 680 млн. евро емигрантски пари, като страната ни е на второ място в Европа по приток на такива капитали. За цялата 2010 г. преводите от емигрантски пари се оценяват на 760 млн. евро. Да не забравяме обаче, че БНБ отчита само преводите по банков път, а не се знае колко още влизат в брой или под формата на стоки. Също така според европейското законодателство централният трезор отчита само преводи над 50 000 евро, а търговските банки все по-рядко подават информация за по-малките трансфери.

Сумата и така си е значителна, като се има предвид, че голяма част от българите в чужбина са базирани в Европа, която през 2011 г. отбеляза високи нива на безработица. А и парите, които постъпват от емигрантите, отново са повече от привлечените чужди инвестиции. За същия период: януари - октомври 2011 г., чуждестранни компании са вложили в България 668 млн. евро. Освен това трансферите от емигранти се запазват на относително постоянни нива за разлика от чуждите инвестиции, които от години намаляват. "Когато икономиката беше в период на бърз растеж, в страната влизаха много инвестиции. Но днес, когато притокът на чужди пари е съвсем малък - дори последните данни показват, че от България изтича капитал, а не се влива, тези емигрантски средства започват да стават един от важните механизми за формиране на капитал в икономиката", коментира пред "Радио България" макроикономистът от "Индъстри Уоч" Георги Стоев.

И още едно сравнение - според "Отворено общество" 80% от трансферите отвън са равни на трансферите на централния бюджет към НОИ.

Според БНБ само 50% от българите в чужбина изпращат пари у нас. Трябва да се има предвид, че трансферите от чужбина са два вида - от трайно заселили се в странство хора и от временно заети там, например на сезонна работа. Трудно е да се каже колко точно са нашенците в странство, но се предполага, че са около 1.2 млн. души. Български общности има в близо 70 страни в света. Най-голямата е в САЩ - 300 000 души, като 1/6 са в Чикаго. В Испания има около 170 000 души, 150 000 живеят в Гърция, а по 100 000 души - в Италия и Великобритания. Основните отрасли, в които са заети българите в чужбина, са хотелиерство, строителство, почистване и търговия, а от 2009 г. насам - и земеделие във Великобритания. Не е тайна, че "изнасяме" и много IT специалисти. Изследване на БАН отчита, че близо 15% от трудоспособното население на страната (650 000 души) са си изкарвали по един или друг начин прехраната зад граница през последните 5 години. Около 450 000 българи са се върнали у нас основно заради съкращения във фирмите им или липсата на работа. Но 20% от тях кроят планове отново да заминат за чужбина. Около 200 000 пък са гурбетчиите ни навън, които изследването нарича "текущи емигранти". Това са хората, които заминават най-вече за сезонна работа, но непрестанно поддържат контакт с България и пращат пари на близките си.

Основен мотив за изпращане на средства към родината остава



желанието да бъдат подпомогнати роднини



Испания е сред страните с най-много емигранти като цяло и българи в частност. Две трети от сънародниците ни там твърдят, че са се преместили заради по-високия стандарт на живот, но 12.5% признават, че са го направили от нужда - за да помагат на семействата си. Годишно от Испания в България влизат 162 млн. евро. Семействата на емигрантите използват получените пари най-често, за да си купуват лекарства и да плащат лечението си. Една четвърт от средствата биват похарчени именно за медицински услуги.

Всеизвестно е, че при завръщанията си емигрантите масово използват парите си за лечение. Много от тях се прибират специално за посещение при зъболекаря. Причината е, че дори просто поставяне на пломба в чужбина е в пъти по-скъпо, отколкото в България. За самите българи сядането на зъболекарския стол може да е едно от най-сериозните пера в бюджета, тъй като понякога дори една-единствена интервенция може да надмине 100 лв. За емигрантите обаче всяка цена у нас е по-изгодна от тази в страната, която обитават.

Подобна е ситуацията при повечето медицински услуги. Макар в чужбина някои работодатели да осигуряват безплатни прегледи като част от заплащането за лечение, не всички емигранти имат осигуровки или средства за качествено здравно обслужване.

По една десета от парите отиват за образование - най-често покриване на такси във висшите учебни заведения, както и за изплащане на заеми. Част от средствата се използват за ремонт на жилището или покупка на нови електроуреди. Основна част от "испанските" пари влизат в джоба на роднините, като само 0.6% се вливат в бизнес. Това обаче не може да се твърди за всички трансфери от чужбина като цяло.

Напоследък все повече емигранти инвестират у нас под различна форма. "Голяма част от тях следят какво се случва в България. И то не от патриотични, а от бизнес съображения", заяви преди време проф. Гарабед Минасян от Института за икономически изследвания към БАН. Емигрантите са наясно с цените и с възможностите за бизнес у нас, къде може да се спечели и от какво. Дори да нямат намерение да се връщат в родината скоро, много по-добре е да печелиш в развита, но да харчиш парите си в слабо развита икономика. Такъв е основно подтикът на българския емигрант да връща пари в родината си. "За разлика от други развиващи се страни предназначението на тези преводи у нас вече не е толкова поддръжка на семейството, а опит за печелившо инвестиране", смята Минасян.



Най-предпочитаната инвестиция остава недвижимата собственост



По данни на института "Отворено общество" трансферите отвън имат 10% влияние на пазара на недвижими имоти у нас и динамиката на жилищното строителство. Немалко емигранти използват изгодните в момента цени на имоти, за да подсигурят евентуалното си завръщане. Друга често срещана практика е купуването на апартамент, на който се прави основен ремонт и след това се отдава под наем. По-заможните пък просто си осигуряват жилище в зимните или летните курорти за почивките. Няма официални данни за това, доколко българските емигранти развиват бизнес у нас, но е факт, че много от тях се чувстват по-сигурни в сегашната икономическа ситуация и се престрашават за инвестиции, които допреди година- две бяха немислими. Причината е, че в момента цените на недвижимите активи - жилища, офиси, магазини, складове и др., се понижиха значително в сравнение с пазара преди две-три години, когато подобна инвестиция изискваше много по-голям наличен капитал.

Английският историк Томас Фулър е казал: "Парите раждат пари." Затова можем да се надяваме, че парите отвън, инвестирани под различни форми тук, ще привлекат и други средства.