Двойката Росен Плевнелиев - Маргарита Попова направи най-скъпата кандидатпрезидентска кампания, която погълна точно 1 803 965 лв. Парите са от държавната субсидия на ГЕРБ. От партията на Бойко Борисов държаха да се знае, че не са вложени пари от членски внос или дарения, а самите претенденти не са дали нито стотинка лични средства. Иначе казано - данъкоплатецът плати целия масраф на бъдещите президент и вицепрезидент.

Плевнелиев и Попова обаче ще трябва да благодарят за избора си и на Централната избирателна комисия, пък и да



целунат ръка на Конституционния съд,



защото 12-те висши съдии единодушно отказаха да касират избора им. Четирима конституционни съдии дори написаха особени мнения, че самото искане на 71 депутати от опозицията изборът да бъде обявен за незаконен е недопустимо. Но заради мнението на останалите 8 делото бе разгледано по същество. Само няколко дни бяха необходими на висшите съдии да се произнесат, че няма нередности около избора. Интересни са обаче "железните" аргументи, с които заковаха решението си. В него има антрефиле какво изразява президентската институция и как се действа при предсрочно овакантяване на поста. Какво иска да каже с това КС само той си знае. По-важното е, че съдът с лека ръка отхвърли всички твърдения за нарушения, свързани с образуването на избирателните секции, недостатъци в работата на ЦИК, ограничаване на активното избирателно право чрез заличаване от избирателните списъци. Освен това не приема и проблемите, свързани с нарушаване на тайната на вота заради прозрачните бюлетини, нарушенията при установяването на резултатите от избирателните комисии, както и удължаването на изборния ден. Всички те са отхвърлени като недоказани или като безпредметни. Според КС няма проблем и с участието на министъра на вътрешните работи във вота като ръководител на предизборния щаб на една политическа сила.



Висшите съдии само са прелетели над аргументите



за порочен вот и са си измили ръцете с витиевати обяснения, които не могат да се срещнат в юридическите книги. Например доводите за нарушения, свързани с образуването на избирателни списъци. В искането се твърди, че активното избирателно право на гражданите е "било ограничено поради незаконосъобразното формиране на избирателни секции, които включват повече от 1000 избиратели". Съдиите признават, че има проблеми и пропуски - като например, че в Избирателния кодекс не са предвидени правила за големината на секциите. Но те реално не са от такова естество, че да ограничат активното избирателно право на гражданите.

Няма никакви драми и с недостатъците в работата на ЦИК. Отбелязва се, че проблемите са много, но "изборната администрация, както централната, така и по места, е била неподготвена". Още по-забавни са аргументите, че няма ограничаване на активното избирателно право чрез заличаване от списъците. Без значение, че според самия КС забранителните списъци се представят на секционните избирателни комисии в деня преди вота и грешките в тях не могат да бъдат отстранени в изборния ден. Или пък, че е порочна законовата процедура за служебно заличаване, "защото на практика води до заличаване само по предположението, че след като избирателят не се е завърнал 15 дни преди изборния ден, той няма да се завърне и към деня на изборите". Пак самите висши съдии стигат до извода, че са "налице основания за сериозни съмнения относно изчерпателността на събираната от МВР информация за пътуванията на българските граждани в чужбина". Въпреки това КС заключава -



няма порочност, има затрудняваща процедура



По подобен лековат начин е отхвърлено и твърдението за нарушаване на тайната на вота чрез прозрачни бюлетини. В КС били получени непопълнени екземпляри от бюлетини за избор на президент и вицепрезидент от повечето избирателни райони, от "които не се установяват отклонения от установения законов стандарт".

Подобен е подходът и при останалите проблеми - за нарушения при установяването на резултатите от избирателните комисии и за удължаването на деня на вота. Прелюбопитно е и заключението на КС за участието на министъра на вътрешните работи. В искането се твърди, че в противоречие с конституцията е шефът на МВР да ползва платен годишен отпуск по време на предизборна кампания, за да е ръководител на предизборния щаб на една политическа сила. Според конституционалистите това е евентуална политическа отговорност, но не води до заключението, че "проведените избори за президент и вицепрезидент са незаконни на това основание".

България е доказала, че каквото и да се случи по избори, се приема и никой не иска да си усложнява живота с промени. Но дали КС може да си позволи лукса да замита под килима очевидните проблеми?