Cпоред някои римски стоици - Сенека, държавен съветник, Епиктет, роб, Марк Аврелий, император, имащи богат опит с кризи в империята, нещата изглеждат объркани, защото опират до двойствеността на човека. Той трудно може без другите, ала и трудно живее с другите. Накъсо, човекът е двойствен по природа и съответно двуличен.

Двуличието обаче изморява не като го упражняваш, а като го разкриваш, учат стоиците. Изморява с това, че трябва да сдържаш гнева си пред наглостта, с която нечия суета се крие зад ревностна грижа за общи дела. Сигурен белег на тази умора е досадата от представителите на властта. Има я у всекиго като неуважение към висшестоящите - родител, възпитател, началник, държавник. Висшестоящите трябва да мислят и действат обществено, макар никой никога да не го може изцяло. Затова тяхната ревност към общото е подозрителна. Това двуличие, ако е силно и постоянно, е полезно - спомага да се досещаш за крайната вселенска справедливост: все някой ден този свят ще загине с всичките си йерархии, макар да казват, че отива все по надобре.

Как иначе е полезно двуличието? Да започнем с това, че то е неуважение. С прекомерната си отнесеност към обществото лицемерът сякаш обвинява другите, че не са така грижливо-ревностни към общите дела. Значи е справедливо да му отвръщаш с неуважение, когато досади. Така се разсейва заблудата, че някой друг се грижи, работи и умира за теб. И ставаш пълнолетен, намираш себе си. Оттук светът изглежда не така лесен и прекрасен, както те учи уж заради теб някой друг. Осъзнал това, ти вървиш със съдбата си. Строгото й следване е достойнство или мъжество. Присъщо е и на жени, наясно с природата си, и на мъже, наясно с обществото, поради което се оттеглят от него.



И така, двуличието отрезвява



Връща те към основите на отговорното поведение. То се крепи на ясно убеждение и същностно различаване. Ясното убеждение е, че всичко в живота е еднократно. Защото еднократен е самият живот. Същностното различаване е между нещата, зависещи от твоята воля, и онези, които не зависят. Достойният човек насочва смело волята си към първите и посреща невъзмутимо вторите. Затова той е естествено двойствен.

Двуличният, напротив, изглежда недостоен, защото няма такова убеждение и не прави такава разлика. Той иска да бъде винаги един и същ - отговорен за другите и насочен към всичко, което ги засяга така, сякаш го засяга него. Този друг трябва да е досущ като него. Не е ли, не го смята за равноправен човек. Да се гледа така на другите е обществен навик, втора природа. Затова при среща с първата природа у някои невъзмутимостта се заменя от горделиво възмущение, че има неща, които не им се подчиняват. Те ги разяряват, защото разкриват безсилие и напомнят за нещата, които се противят да са такива, каквито желаем. Затова и ги забравяме. Много са тези неща - болести, врагове, деца, животни, ала най-важни са логичното мислене, нравствените постъпки и природните закони. На тях недостойният противопоставя мисленето по повод, суеверията и обществените закони. Ето защо си въобразява, че служи на обществото. Наистина, служи, но не с това, което си мисли, а по начина, който вече бе показан - помага на самовъзпитанието в пълнолетие и презрение към него.

За упражнение - няколко по-съвременни примера за трудното съчетаване на общностното и личното, което така е вълнувало императори и роби в първите векове на нашата ера. Примерите са от времето, когато паднаха първите български жертви при демократизирането на Ирак. Ако ти стане досадно и отвратно, не се притеснявай. Според стоиците си на прав път.

"Държавниците трябва да търсят конкретни решения преди всичко в сферата на мъжката заетост. Там ситуацията е отчайваща... Слава Богу, войната като че ли привършва. Аз се надявам, че постепенно ще отшуми и напрежението в международен план, а оттам и потенциалните възможности за конфронтация ще се сведат до нула."

Георги Първанов, лекция пред студенти в Кърджали на тема "Етническа толерантност, национална политика и евроинтеграция", 11.04.2003.

"Жертвите биха били безсмислени, ако в този момент се поддадем на терористичния натиск... Друго, което ме впечатли, след като успех да се обадя на некои от връзките ми в Близкия изток, е, че това нападение е било не само перфектно организирано, но и не е било насочено изключително и само срещу нашата част." Симеон Сакскобургготски, 29.12.2003.

"Силата на една нация проличава в тежки мигове. Убедени сме, че както неведнъж се е случвало в нашата история, ще останем солидарни и силни пред изпитанията."

Георги Първанов, Огнян Герджиков, Симеон Сакскобургготски, Обръщение към нацията, 29. 12.2003.

"Едно момче от моята охрана го прехвърлихме към армията и на 15-и заминава за Кербала... Готови сме да изпратим и още хора, ако има нужда, каквото е необходимо, ще направим."

Ген. Бойко Борисов, 29.12.2003.

"Битката за защита на общочовешките ценности срещу фанатизма изисква последователност, кураж и издръжливост от всички нас."

Георги Първанов, Огнян Герджиков, Симеон Сакскобургготски, обръщение към нацията във връзка с отвличането и обезглавяването на двама български шофьори, Георги Лазов и Ивайло Кепов, 14.07.2004.

И два женски гласа в хора на мъжествеността от онова време:

"Тази нощ беше много тежка за всички..."

Гергана Грънчарова, сутринта на 14.07.2004.

"Социалният министър Христина Христова отмени съвещание за социалното планиране и семейното потребление поради извънредната ситуация в Ирак..."

14.07.2004.



За да укрепим духа си по-стоически, добре е да припомним и оценката на президента Първанов при разформироването на последния български контингент в Ирак в края на декември 2008: "Можем да оценим като успешна мисията в Ирак. Основен критерий от политическа гледна точка за изпращането на контингента зад граница винаги е била сигурността на българския войник." След което бяха поднесени венци за загиналите там 13 български войници.

Така стигаме до тази седмица, когато България изтегли последните военни от Ирак, според министър Младенов (ноември, 2009 г.) "двама забравени сержанти", които все още участвали в тренировъчната мисия на НАТО. То е струвало през 2011 г. около 260 хил. лв. и с тяхното връщане се спестяват ония средства, които сигурно ще бъдат насочени към мирно строителство у нас. След като бе изпълнен дългът да се демократизира Ирак. Да се готви Иран.

Весела Коледа и честита 2012 г.