Айзък Азимов има роман "Краят на вечността", писал го е преди повече от половин век. Човеците в бъдещето са се сдобили с машина на времето и я ползват, за да инженерстват в миналото; поправят разни грешки. Тоест с дребни козметики насочват развитието на цивилизациите към читави последствия. Обаче тия, инженерите, улисани в дреболии, не доглеждат едно важно нещо - атомната бомба.

Така и свършва романът - бря, изпущихме ги... Много рано стана, на недозрел етап. По идея не трябваше да разцепват атома в тия години.

Така свършва времето, така свършва вечността и ние покрай тях - внушава Азимов. Слава богу, не се оказа прав в пророчеството си - досега. Опасността от ядрена война на няколко пъти бе близка, но се размина. Освен Карибската криза Пентагонът е разработвал и план за евентуални ядрени удари по 10 големи града на СССР по време на войната в Корея, но се е отказал от идеята като твърде опасна.



Бря, изпущихме ги...



Да не мислите, че са възкликнали нещо друго американците, когато академик Курчатов направи атомната бомба на Сталин?

А представяте ли си какъв възглас би разтърсил света, ако Хитлер се беше сдобил с ядрено оръжие преди края на войната? (Има сведения, че му е трябвало съвсем малко до успеха. Тогава Азимов сигурно би бил прав. По-вероятно - не би имал възможността да напише нещо всъщност).

Мисля, че такъв възглас се е разнасял и по-после нееднократно - по повод Китай, по повод Индия и Пакистан, по повод КНДР, по повод Израел...

Сегашната ситуация с Иран ми прилича на всички тези случаи. Онези, които вече имат атомно оръжие, въртят пръст към аятоласите: не смейте да барате атома! Няма да ви изпущим, да знаете. А Иран със сигурност иска да се сдобие с бомбата. Имам интуицията, дано ме лъже, че тази година ще станем свидетели на пушек и гюрюлтия откъм персийските земи и едва ли само проливът Ормуз ще е поводът. Ахмадинеджад твърди, че само мирна ядрена енергия е в плановете на Иран, никой не вярва, най-малко той.

А знаете ли защо? Защото отдавна не примерно Споразумението от Хелзинки гарантира неприкосновеността на границите, а други фактори. Експремиерът на Русия Виктор Черномирдин разказа какво му бил съобщил в телефонен разговор няколко седмици преди да загине полковник Кадафи. "Сбърках много, че не се сдобих навреме с атомна бомба - рекъл разочарованият Муамар. - Западът ме излъга..."

Сигурно същото си е мислил Саддам, докато се е криел в дупката или са му нахлузвали сапунисаното въже... Дали Ахмадинеджад мисли другояче? - вие кажете.

Ако предположим, че светът се състои от "правилни" страни и правителства и от "неправилни" такива, то би било разумно и справедливо правилните да имат военно превъзходство и ядрен арсенал, а неправилните - да нямат. Правилните да наблюдават зорко да не обогати уран някой неправилен и така да се сдобие с аргумент, правещ убеждаването към



демократични промени на разни диктатори неефективно



Тогава нещата биха били прости. Сега не са. Всъщност сега дори правилните не се радват, когато техни съюзници по правилност се сдобиват с ядрен арсенал. Това, че Израел разработи тайно ядрено оръжие, не зарадва Запада. САЩ отказваха да продадат тежка вода на Израел първоначално. Продаде Норвегия. От Англия Тел Авив купи плутоний. Макар и до днес Израел да не потвърждава, че е ядрена сила, разкритията на ядрения специалист Мордехай Вануну пред "Сънди таймс" от 1986 г. сочат, че в Димона атомът е разработван за военни цели. (Вануну плати за това - бе отвлечен от агенти на Мосад и осъден на 18 г. затвор, пуснаха го преди няколко години. По-миналата година пак го арестуваха, защото се срещал с чужденци. Той заяви емоционално: "Не се отказвам от моето право на свобода на словото. Позор за вас, Израел и шпиони на Шабак* и Мосад, които отново ме отправяте в затвора, защото говоря истината. Позор за вас, Кнесет, демокрация, средства за масова информация, Сенат и Конгрес на САЩ, които позволявате отново да ме върнат в затвора. Позор за теб, Барадей..."

Русия не рачи да остави ядрени глави на Украйна, Беларус или Казахстан, при все бившата и бъдещата дружба.

Както вече казах, би било добре правилните да имат, а неправилните да нямат атомна бомба. Но това означава да вярваме: правилният е правилен завинаги, и обратното.

То не ви ли звучи това като "Учението на марксизма-ленинизма е вярно, защото е правилно"? На мен - да. И най-правилният от правилните бърка понякога - например в Ирак. И може да стане неправилен в момент на внезапна лудост. А най-неправилният може да стане толкова въоръжен, че да почне да изглежда правилен - днес и завинаги.

В един момент се оказва, че правилни са тези, които имат атомна бомба. Другите или слушат, или са неправилни.

Струва ми се, че сме още тук. Незрял етап. Краят на вечността си е актуален.

----

*Шабак, съкратено Шин Бет (на иврит: ??). Така се обозначава Израелската служба за вътрешна сигурност. Общата служба за сигурност е Шерут хабитахон хаклали.