Миналата седмица президентът на САЩ Барака Обама и военният министър Леон Панета обявиха новата военна стратегия на САЩ - казано с две думи - Пентагонът на бъдещето ще прави по-малко с повече средства.

"През следващите 10 г. ръстът на бюджета за отбрана ще се забавя, но всъщност той ще нараства, защото имаме глобални отговорности, които изискват нашето лидерство", заяви Обама в залата за брифинги на Пентагона. "Всъщност бюджетът за отбрана ще бъде по-голям, отколкото в края на администрацията на Буш".

Обама си тръгна с думите "Разбираме, че за пръв път президент говори оттук. Доста приятна зала" и на Панета се падна да обясни, че Пентагонът изостава в своята отколешна, макар и илюзорна цел да води две големи войни едновременно.

Нарастващите цени на оръжията и на бойната сила плюс $487 млрд. съкращения в разходите през следващото десетилетие означават, че американската армия трябва да намали боеспособността си. "Дори и когато американските сили са в готовност за широкомащабна операция в един регион, те ще са в състояние да неутрализират амбициите (или да наложат непосилна цена) на опортюнистичен агресор в друг регион", е записано в стратегическия документ от 8 страници.

Първата реакция на стратегията, която ще стане реалност едва след като администрацията на Обама огласи предложението си за бюджета за отбраната за 2013 г. идния месец, бе смесена. Опитните наблюдатели и анализатори го определиха като "чувствителен" и "умерен". Вероятно ще има съкращения и в разходите за личния състав, и в икономичните усилия за подмяна на инструментариума за защита на американската сигурност. Някои експерти я сравниха със стратегията на Доналд Ръмсфелд отпреди 11 септември, която бе фокусирана върху по-гъвкавите и мобилни военни сили - стратегия, която катастрофира в планините на Афганистан и пясъците на Ирак, където бяха изпратени многочислени сили.

Панета каза, че армията на САЩ все пак ще е в състояние да води и да спечели 2 войни - и даде пример със стореното и ставащото съответно в Ирак и Афганистан, но че те не трябва да бъдат започвани едновременно. "Ние сме в състояние да се противопоставим на повече от един враг", подчерта той. Но също така изтъкна, че концепцията за двете войни е, "честно казано, по-скоро някаква котва в опита ни да прогнозираме бъдещето".

Това беше нещо като признание от шефа на отбраната, че стратегията за водене на две войни е доста близо до



тежковъоръжена фантазия



Способността да се водят и спечелят две регионални военни операции едновременно отдавна е фикция в интерес на Пентагона и на неговите военни контрагенти. Тя служи като база за оценка какво трябва да се купи: ако имаме нужда от Х, за да водим и печелим една война, звучи логично,че ни трябва двойно повече - тоест 2 пъти по Х, за да спечелим две войни.

Единственият проблем е, че конструкцията за двете войни е достатъчно пробита, за да продължи да има смисъл.

През Втората световна война, когато САЩ имаха 12 млн. военни, САЩ и съюзниците им не можеха да победят японците в Тихия океан, докато не победиха германците в Европа. 60 г. по-късно: САЩ и съюзниците им не могат да надвият в Афганистан, след като президентът Буш е решил да нахлуе в Ирак. "Става дума просто за ресурси, за капацитет", каза адмирал Майк Мълън, шеф на Обединения комитет на началник-щабовете пред Конгреса в края на 2007 г. "В Афганистан правим каквото можем. В Ирак правим каквото трябва". Ето това е кратката и точна дефиниция на държавата, която не е в състояние да води и да спечели едновременно две войни. Така бе и през Втората световна война, така е и в наши дни.

Разбира се, войниците отбелязват, че т.нар. стратегия за двете войни



изобщо не е стратегия,



а просто оценка на способност. И понеже в създаването на тази способност са впрегнати хиляди претенции, това, което се получава като резултат накрая във вид на численост на армията и брой бойна техника, зависи от това, чии капризи наистина са били впрегнати.

Мантрата за двете войни бе формулирана през 1993 г. от тогавашния министър на отбраната Лес Аспин, който доведе един от героите на войната от Персийския залив от 1991 г. в залата за брифинги в Пентагона като доказателство, че страната може да води едновременно две войни с по малко от всичко. "Цялата армия започва да се събира, за да се справи с първия регионален въоръжен конфликт", каза тогава ген. Колин Пауъл, шеф на комитета на началник-щабовете. "И когато в един момент - почти едновременно, възникне вторият конфликт, ние продължаваме да се събираме и струпваме. Единственото, което губим, е резервният си капацитет, за да се справим с каквато и да е нова ситуация, ако такава възникне междувременно".

Забележете израза на Пауъл за т.нар. почти едновременност. Това не е израз, който генералите или който и да било говорещ английски човек използва обичайно. Това означава не по същото време. По онова време консенсусът бе, че това означава нещо в порядъка на до 3 месеца. Фактът, че САЩ не могат без ограничения да започнат война в Ирак 16 месеца след като са нахлули в Афганистан, показва колко не-почти-едновременен е съществуващият капацитет на САЩ да водят едновременно две войни.

Стратегията за двете войни е



еластична



- 100-процентовата способност за победа в две едновременно водени войни е твърде скъпа и е твърде невероятно изобщо да се състои, за да си струва да се тревожим за нея. Истината е, че конструкцията за двете войни е упражнение на Пентагона, чиято цел е да бъдат заблудени данъкоплатците.

През 1995 г. Военновъздушните сили предупредиха, че планът на Пентагона да подсигури за служба само 180 от общо 200-те бомбардировача, от които се нуждае, е твърде рискован. "Не бива да забравяме, че тази стратегия не е изпробвана и може да изложи на риск нашите бойни сили, стратегическо придвижване и логистични способности", заяви пред Конгреса ген. Джон Лоу, командир на бойното командване на Военновъздушните сили (ВВС) на САЩ. "Ако не сме в състояние да разменяме бомбардировачите в сценарий за два конфликта, няма да имаме достатъчно бомбардировачи, за да можем да осигурим по 100 от тях за всеки въоръжен конфликт".

Три години по-късно ВВС признаха, че нямат ресурс за два конфликта. "В някои случаи ние сме сили за два конфликта, в други - не", каза пред Конгреса командващият ВВС ген. Майк Райън. "От гледна точка на придвижване ВВС на САЩ не са готови за две едновременни операции", каза той, имайки предвид постоянно страдащите от липса на средства сметки за закупуване на досадните, но жизненонеобходими "С-130" и други транспортни самолети.

След което Райън извади коза си, като каза: "Според мен можем да спечели две войни. Рискът е в броя на жертвите, които можем да понесем, и в дълбочината, на която силите ни биха били способни да проникнат, преди да реагираме по начин, който да ни осигури победа. Тоест рискът се измерва в животи. Според мен този риск е много, много голям и се измерва в множество животи".

Шефът на Генщаба на армията ген. Денис Раймър се съгласява. "Бихме искали да не даваме никакви жертви", казва той. Но отбелязва, че и сухопътната армия няма капацитет да води едновременно две войни, дори и при пълна мобилизация на резервистите. "Дори и при пълния състав трябва да се местят сили от единия театър на бойните действия на другия, когато се нуждаете от един и същи вид сили", обяснява той.

Авиация, разузнаване, комуникации, медицински роти си остават ахилесова пета на американската армия и й пречат да може да води 2 войни.

Бившият министър на отбраната и бивш шеф на ЦРУ Джеймс Шлезинджър, служил в администрацията и на републиканци, и на демократи, обяви за измислица способността за водене на две войни още преди десетилетие. "Ние не сме способни да водим две войни днес", каза той през януари 2001 г. "Не ни достигат разузнаване, комуникации... Ние наистина не сме способни да водим две войни".

На брифинга си миналата седмица Панета предупреди, че не е добре да се живее в миналото, когато става дума за това да се приеме способността за участие в два конфликта. Според него американската армия трябва да бъде свободна да оформи бъдещето си, "без да се обвързваме с парадигма, която, честно казано, е от времето на Студената война".