Прясно избуялата интрига ще има ли предсрочни избори е твърде интересна. По две причини. Първата е, че няма и един факт, минал или настоящ, който да ни отведе към подобна логика. А щом няма логика, всички уж сериозни "политологични" пророкувания са шаманизъм. Втората причина е, че тези хипотези изключват един бъдещ вероятно факт, който касае изборите, редовни или предсрочни - отдръпването на българите от политиката. С други думи, ако Бойко Борисов желае да препотвърди своята управленска легитимност, то медиум като него (по Харалан Александров) би трябвало най-добре да знае, че



никаква легитимност няма да препотвърди



Малцина ще излязат пред урните. Онзи ден Борисов окачестви като глупост спекулациите и бе прав.

Задава се изключително голямо дистанциране на българите от политиката и това вероятно ще е голямото събитие в следващите няколко години. Върху него би трябвало и партиите да построят своите стратегии. Под "отдръпване" имам предвид не гражданското участие на различни малки, но активни групи като еколози, майки, селски стопани и т.н. А бягство на електората от урните. Не казвам, че това е добре или зле. Опитът сочи, че приливът на ентусиазъм към изборните секции често води до плачевни резултати. Казвам, че все повече българи ще заживеят с чувство на безнадеждност и отчаяние, което ще доведе до бойкот пред урните.

Аргументите са няколко. Най-напред е кризата. Тя се очертава още по-тежка, което ще принуди и без това атомизираният българин да



заключи света в хоризонтите на оцеляването си



Няма идеи, които да го извадят от изолацията. Идеите могат да бъдат хубави, лоши (човечеството познава доста избуяли сред криза), сега просто ги няма. А и няма откъде да се появят. Идеите в България винаги са били привнесени, от чужбина не духа идеен вятър.

Кризата е благодатна нива за всякакви популисти. Харизматици, които да раздадат надежда. Само че тук стигаме до една особеност на българската политика. Тя редува периода на качване и развенчаване на месии, а сега е време за второто. Българското месианство е в криза. Недоволните от Борисов "прасета" се плодят, Волен Сидеров падна жертва на семейните войни. Пък и изтече срокът на годност на партийния му продукт. Вижте Меглена Кунева - това е новият български лидер. Нито е нов, нито е лидер, но "алтернатива" ще бъде градена около нея. Накратко: българите са активни пред урните, когато имат месия насреща, политическата им емоция силно се увеличава тогава; месия в близко време не се задава,



препрани след накисване



муцуни (Кунева, новият лидер на ПЕС Станишев, Първанов) ще пробват да раздават надежда. Тяхната "вяра" ще бъде вяра на малцина. Както преди, така и напред, хората ще търсят нови лица. Такива сега не се задават.

Може би се чудите дали кризата в месианството е обективна, или просто работилницата за нови "партии и идеи" е в творческа криза. Вероятно и двете. Има обаче една цикличност в българската политика от 10 години насам. Редуват се периоди на месианство и успехи на "обикновени политици". Съответно периоди с висок и нисък политически градус. През 2001 г. дойде царят, емоцията удари тавана, бюлетините на НДСВ се търсеха като евтина китайска стока. 4.6 млн. българи се явиха пред урните. През 2005 г. бе време на "нормалност", гласувалите бяха 3.6 милиона. В 2009 г. настана Борисовата ера, бюлетините стигнаха 4.3 милиона. Пак идва време на отдръпване. Вероятно дори ще бъде по-голямо от това през 2005 г. Първо, защото сега се живее в криза. И второ, защото през 2005 г. БСП, която събра най-много гласове, успешно се пропагандира като "нова, променена, млада" (с все още младия Станишев тогава). Пък и ползва инерцията от президентския успех на Първанов. Сега нито се опита да отиграе промяна, нито може да ползва инерцията от някакъв изборен успех.

Всичко това няма да реши големи проблеми като



отказа от мислене



за сметка на натрапваните от телевизията готови решения, нито ще върне човека към себе си и природата, което би благоприятствало всякакво обществено добруване. Просто временно ще направи доста българи по-малко политически активни. Вероятно за около 4-5 години. Тогава ще настъпи следващият месиански цикъл, а и кризата, да се надяваме, ще е свършила. Да се надяваме, че няма да е чак толкова тежка, тъй като от пепелищата на тежките кризи никнат чудовища.

Пък който казва, че Борисов ще разсипе държавата и народът целокупно ще се впрегне да го накаже на избори, не знае каква глупост разправя. Тази работа не опира до разсипията, а до алтернативата.