"Кредитната криза е наистина лоша. Миналата седмица дадох десетачка на брат си и се оказа, че за днес съм четвъртият по големина кредитор в страната". Подобни закачки се разпространяват в интернет пространството, но във всяка шега се крие известна доза истина. Банковият сектор безспорно изпрати една трудна, но все пак успешна година - успя да запази относителна стабилност и добра ликвидност. Българинът бе предпазлив - предпочете да не поема рискове с големи покупки на изплащане или инвестиции, а да къта пари за черни дни. В трезорите към момента "спят" над 31.1 млрд. лв. спестявания. Пазарът на кредити пък е в точката на замръзване - заемите на фирмите са се увеличиха с около 4%, а тези на домакинствата останаха на нивата си от 2010 г.

Това повлия и на лихвите. Резки колебания имаше например при заемите за фирмите в евро. Оскъпяването им нарасна чувствително през август, срина се през следващите два месеца, за да се покачи отново през ноември до 9.39%. От подобни движения обаче не могат да се правят глобални изводи - тъй като при компаниите говорим за по-големи кредити, дори един новопредоставен или пък предоговорен заем може да повлияе на статистиката, твърдят специалисти.



Скокът на лошите кредити през 2011 г. изопна нервите на мнозина



По последни данни те са 14.45%, или 7.95 млрд. лв., от всички отпуснати. Освен забавяне при редица кредити се наложи предоговаряне на условията, тъй като клиентите вече не можеха да си позволят да ги погасяват. Така през четири месеца на изминалата година - януари, юни, юли и октомври - проблемните кредити като цяло отбелязваха рекорден растеж с между 220 и 390 млн. лв. Първоначалният шок от тези цифри обаче бързо бе туширан от банкери и икономисти, които твърдяха неуморно, че системата може да поеме подобно количество просрочени заеми поради стабилните си буфери. До септември 2011 г. секторът е заделил провизии в размер на 5.6 млрд. лв., а капиталовата адекватност запазва добри средни нива от 18%. "Видяхме банки в Западна Европа с три пъти по-малко лоши кредити, но се наложи да ги национализират, за да ги спасяват", обясни управителят на БНБ Иван Искров. "Общият коефициент на ликвидност за българските банки е почти 26%, което е много висок процент спрямо световните критерии. Като резултат от всичко това банките в България бяха едни от малкото в ЕС, които не се наложи да бъдат спасявани с парите на данъкоплатците", допълва той.

През 2011 г. банковият сектор се порадва на международни суперлативи за стабилността си. Не е нужно да си пророк обаче, за да прогнозираш, че 2012 г. няма да е никак лека. Изпълнителният председател на БСК Божидар Данев дори предрече сериозна опасност за родните трезори. Активите, които служат като обезпечения, са се обезценили и са загубили стабилизиращата си роля, подчерта той. Това, заедно с продължаващата невъзможност на голяма част от фирмите да обслужват дълговете си, заплашва сигурността на банковия сектор. Неотдавна шефът на СИБанк Петър Андронов също изрази сериозни опасения. Според него задълбочаването на проблемите на банките у нас може да предизвика криза, пред която събитията от 1996-1997 г. да са блед фон. "Най-негативният сценарий при липсата на работещи решения е да се стигне до монетарна катастрофа", смята Андронов.

Според мениджърите на някои от големите банки в България през 2012 г.



най-вероятно лихвените проценти ще останат на същите нива



като миналата година. Възможно е обаче и леко да се понижат през първото шестмесечие. И през тази година тенденциите ще бъдат определяни от жилищното кредитиране. Според Левон Хампарцумян, председател на Асоциацията на банките в България, лихвите ще се движат от пазарни фактори, а не от желанията на банките. "При положително развитие на дълговата криза в Европа и възстановяване на българската икономика, рискът за финансовите институции ще намалее и постепенно ще наблюдаваме и поевтиняване на кредитния ресурс", смята той. Проблемът е, че едно от условията за възстановяването на икономиката е фирмите да имат достъп до финансов ресурс, а банките, след като се опариха от щедрото раздаване на кредити през последните години, вече се презастраховат многократно, преди да отпуснат пари - и с лихви, и с обезпечения.

Именно борбата с просрочените заеми ще е едно от основните предизвикателства през тази година. Според различни прогнози в края на 2012 г. и началото на 2013 г. лошите кредити ще нараснат до 17-18% и това ще е най-високото им ниво. Очаква се обаче след първите няколко месеца на 2013 г. да започне постепенно подобрение на пазара на заеми.

Възможно е през 2012 г. да продължи и една тенденция, започнала през миналата есен - сливането на банки. Тогава окончателно стана факт обединението на гръцките трезори И Еф Джи Юробанк, познат у нас като Пощенска банка, и Алфа банк. След осъществяването си новата формация ще се превърне в третата най-голяма по активи банка. От БНБ обявиха, че подкрепят сливането на банки и в бъдеще, тъй като то осигурява капитализиране на структурите им. Случаи на обединяване са неизбежни, особено в лоши години, смятат специалисти. Независимо от броя на банките, винаги има няколко доминиращи. По-малките институции имат фиксирани разходи, които са приблизително от същия порядък както на големите, но финансовият им резултат е много по-малък. Затова и евентуално обединение може да им е от полза.

Най-голямата адреналинова инжекция за банките би било, разбира се, по-платежоспособното търсене на кредитирането. Според управителя на БНБ Иван Искров обаче няма изгледи през 2012 г. заемите да мръднат значително от точката на замръзване. За да се справят, банките трябва не само да търсят нови източници на доход, но и да ограничат своите разходи чрез оптимизация на клоновата си мрежа. Общата прогноза на централната банка е, че през първото тримесечие на 2012 г. вътрешното търсене плавно ще се увеличава, а инфлацията ще се запази на текущите нива.

До голяма степен състоянието на банковата система през 2012 г. ще зависи и от това накъде ще поеме Европа. Непредсказуемостта на дълговата криза е опасен фактор, както и връзката на българските трезори с банки на Стария континент, които са техни собственици и които са принудени да предприемат мерки, за да се справят с тежкото положение, в което се намират. В момента кредитният рейтинг на България е добър, но пък е почти невъзможно да се привлече евтино финансиране от международните пазари. Затова и призивът на финансовия министър Симеон Дянков банките да намалят лихвите като благодарност за усилията на правителството е нереалистичен. Според последния анализ на Уникредит Булбанк цялостното възстановяване на българския банков сектор най-вероятно ще приключи към края на 2014 г. Очаква се тогава и темповете на растеж на БВП да започнат да се доближават до потенциала си, както и процесът на намаляване на задлъжнялостта в корпоративния нефинансов сектор да бъде приключил.