Стара истина е, че историята е блудница, която всеки, особено ако е политик, употребява както и когато му е изгодно. Дори към леките жени обаче е редно да се проявява кавалерско отношение. Но очевидно нашенските депутати не са на това мнение. В първия работен ден на парламента те се отнесоха доста брутално към науката, покровителствана от музата Клио.

В началото на заседанието от "Атака" поискаха да се почете с минута мълчание паметта на хилядите цивилни жители на София, загинали на 10 януари 1944 г. при бомбардировките на англичани и американци. Парламентарният председател Цецка Цачева отказа с мъглявото обяснение, че не е кръгла годишнина и не му е сега времето и мястото. Малко след това мнозинството подкрепи предложение за включването в дневния ред на точка за приемане на декларация, с която да се осъди Възродителният процес.



Не стана ясно защо точно сега



му е времето и мястото, след като отново не е налице кръгла годишнина. Нито се разбра защо след толкова години се налага това. Черешката на тортата бе дебатът за признаването на арменския геноцид, който за пореден път бе вкаран в дневния ред от "Атака".

Така на практика първият пленарен ден на НС се превърна в семинар по история. А горката Клио бе замесена в разюздана вакханалия, в която всеки депутат не се свенеше да се възползва от фактите в своя изгода. Дори крайните резултати илюстрират достатъчно красноречиво непоследователното поведение на депутатите. Те отказаха да почетат паметта на загиналите цивилни софиянци, отхвърлиха искането за признаване на арменския геноцид, но одобриха декларацията за осъждане на Възродителния процес.

С отказа да отбележат трагичните събития в София преди 68 години нашенските депутати за пореден път се проявиха като най-обикновени блюдолизци. Защото, ако заради евроатлантическата ни ориентация трябва да се правим, че определени събития не са се случвали, това много напомня на времената, в които бяхме във Варшавския договор. И мълчахме за това, че през Първата световна война сме воювали, при това успешно, с руски армии.

Особено любопитен и най-дълъг бе дебатът за признаването на арменския геноцид. Факт е, че "Атака" се възползва от тази тема, за да се опита да вдигне клюмналия си напоследък рейтинг. Факт е също така, че тази тема е твърде спорна и задълбаването в нея може да доведе до външнополитически проблеми. От редиците на ГЕРБ обаче не се чу нито едно изказване. А нашите управници няма как да отхвърлят лековато този въпрос. И този упрек важи не само за сегашната власт, но и за предишни мнозинства, чието поведение бе приблизително същото.

България не може да си позволи лековато отношение, най-малкото защото у нас живеят хиляди арменци. И няма как да не се зададе въпросът защо признаваме и заклеймяваме холокоста над евреите и дори се бием в гърдите, че сме спасили онези от тях, обитаващи българските предели, а мълчим, когато става дума за кланетата над арменците. Въпросът ни касае пряко, защото малко преди геноцида над арменците е извършено нещо подобно и с българите в Одринска Тракия. Освен това въпросът за арменския геноцид не е само исторически. Той е част от голямата тема за отношението на Турция към османското наследство, която продължава да е актуална за нас. А настроенията в южната ни съседка за рециклиране на Османската империя съвсем не са за пренебрегване.

Особено любопитно бе поведението на ДПС. По отношение на арменския геноцид те призоваха политиците да оставят въпроса в ръцете на учените. Нищо такова обаче не се чу за декларацията за осъждане на Възродителния процес. Напротив, по тази точка депесарите активно заговориха за европейски ценности, права на човека, междуетнически отношения и прочие. Трудно е да се обясни каква е разликата между двете събития, след като и в двата случая става дума за престъпления срещу цял един етнос. Разликите са в някои съществени детайли. Като този, че да ти отнемат името не е като да ти отнемат живота.

Вярно е, че европейската солидарност изисква да търсим в историята онова, което ни обединява. Българските политици обаче имат ужасния навик да си заравят главата в пясъка, когато се повдигне тема, било историческа, било някаква друга, която може да не се хареса на някоя държава. Ще е хубаво, ако политиците ей така, поне веднъж, за разнообразие опитат да се държат с достойнство. Това определено не е най-лошата политика на света.